Quantcast
Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: Как Констанца ми открадна обувките
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: Как Констанца ми открадна обувките

Констанца
Констанца

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. 
Приятно четене!


Идеята да се отиде до Констанца, най-големия румънски град на Черно море, се роди спонтанно, подобно на повечето велики идеи. През юли бях на гости във Варна за няколко дни при Крис, много добър мой приятел и съмишленик от олимпиадите по немски. Докато се шляехме по красивото варненско пристанище, Крис ми разказа как за рождения си ден по-рано през годината е отскочил до румънската морска столица. Този разказ ми вкара мухата в главата и само няколко минути по-късно планът за следващия ден бе готов. Оставаше единствено да навием бащата на Крис да се метне на колата и да закара двама младежи с уклон към пътувания по необичайни места до Констанца, отдалечена на около два часа и половина от Варна. Човекът нямаше нищо против и ето, че нашата малка група бе в пълен състав. След ранно ставане на следващия ден и бързо сутрешно зареждане с калории от любопитната комбинация между шоколадови бисквити, луканка и ябълки раниците бяха стегнати, резервоарът – зареден и скоро Варна остана далеч зад нас.

Нашата морска столица е прекрасен град, който заслужава отделен разказ, който ще се появи в най-скоро време. Трябваше обаче да се проучи и конкуренцията в лицето на Черноморието от другата страна на границата. Провървя ни и бяхме единствена кола на ГКПП ,,Дуранкулак”, след двама мераклии на мотори, обменихме набързо левовете за румънски леи и не след дълго вече бяхме на територията на северната ни съседка. Беше ми крайно любопитно да видя считания за един от най-красивите румънски градове Констанца, особено след като бях останал със смесени чувства от посещението ми в столицата Букурещ по-рано същия месец. През първите километри след границата Румъния ми заприлича на поизостанал вариант на нашето Черноморие, а нямаше как да не се наслади човек на звучните имена на градчетата по пътя – Олимп, Нептун, Сатурн, Юпитер и… Мангалия. Последното изглежда горе-долу както звучи, поне на пръв поглед. След още няколко километра стигнахме Констанца, нашата цел, и се захванахме с нелеката задача да намерим място за паркиране в близост до центъра. С известна доза пъшкане, немалко късмет и завидна проява на шофьорски умения, бащата на Крис успя да намести колата перфектно на идеалното място и същинската част от нашето пътуване можеше да започне.

Градчето се оказа изключително симпатично и, въпреки твърденията на Уикипедия, че е дом на близо 300 000 души, забележително спокойно. Центърът му е малък и компактен, всичко може да се разгледа за около час. Много красива беше снежнобялата българска църква, напомняне, че тази част от Румъния дълго време е била българска територия, както и джамията, разположена в съседство. Населена от българи столетия наред, след Руско-турската освободителна война Констанца попада ту в румънски, ту в български ръце, за да се стигне до неизгодния за България изход от Първата световна война, когато той окончателно остава част от Румъния. Несъмнено перлата на централния площад е Историческият музей – все пак Констанца е най-старият непрекъснато обитаван град в Румъния.

Историческият музей на Констанца
Историческият музей на Констанца

От музея започва една пъстра плетеница от къщи, столчета и первази на прозорци с разнообразни цветове и форми, която превръща Главната на Констанца в изключително приятно място за разходки. Там някъде усетихме как бавно, но сигурно гладът започва да ни кара да се вглеждаме все по-често в шарените покривчици на ресторантите. В крайна сметка не ние избрахме място за хапване, а то нас, като изведнъж се сблъскахме с табела с надпис: ,,Да се яде е човешко, да се яде добре е божествено”. Кои сме ние, че да спорим с подобно твърдение, казахме си, и окупирахме една от масите. Дълго време се чудех между паста с морски дарове, на море сме все пак, и ребърца с картофи, като накрая постъпих по соломоновски мъдро и си взех…двете. Струваше си всяка хапка, като даже и леката болка в стомаха от не толкова лекото преяждане, не успя да попречи на това наистина божествено изживяване.

След още малко размотаване по сладурските улички на Констанца бях убеден, че харесвам този град далеч повече от голямата и шумна столица, която, разбира се, има и своите предимства и за която ще разкажа в някой от следващите постове. В крайна сметка обаче времето ни беше ограничено и трябваше да тръгваме към може би най-важната част от града – крайбрежието. Алеята покрай морето е адски красива, а там се намира и може би най-известната забележителност на града – Морското казино, построено през 1910г. и разположено в началото на алеята. Приятно впечатление правеха и големите бели шатри, опънати покрай морето и превърнати в мобилни книжарници. Разходката по алеята определено си заслужаваше, мястото е много фотогенично, а гледката на вълните, разбиващи се в скалите на няколко метра под теб – впечатляваща. Удаде ми се да спазаря и огромна раковина за само 3 леи. Денят напредваше, слънцето немилостиво печеше и потеше бедните български приключенци, като последното обстоятелство категорично ни убеди, че е време да тестваме и плажа на северната ни съседка.

Централният плаж на Констанца е наистина централен, само на около 5 минути пеша от центъра. Веднага ни посрещна младеж, който не говореше и дума английски, но компенсираше с усмивка и желание да помогне. За общо около 20 леи (приблизително 7 лв) получихме шезлонг и чадър. Плажът е с малко по-едър и дори твърд пясък, но разполага с много просторна ивица, благодарение на която многото хора въобще не се усещаха. Водата беше чиста и топла, страшно приятна за плуване, като дори и на шейсетина метра навътре в морето е до гърдите. Идилия отвсякъде, като изключим панелния пейзаж, който величествено се извисяваше над плажуващите. Плуването с фон от нефтени платформи в Баку или при 7 градуса в датското Северно море също са силни изживявания, но Констанца със своите внушителни, но не особено морски блокове, никак не им отстъпваше. След като излязохме от водата, с Крис се отправихме да разгледаме кея, от който се откриваше красива гледка към целия плаж.

Плаж ,,Plaja Modern”, Констанца
Плаж ,,Plaja Modern”, Констанца

Малко по-нататък се натъкнахме на местни юнаци, които от около два метра височина скачаха в морето, изпълнявайки всевъзможни трикове и маймунджулъци. Нямаше как, трябваше да защитим честта на България, наредихме се и ние. Е, салто не можах да направя, но поне се наскачахме с кеф. Морето беше дълбоко там около десетина метра, но отново кристално чисто. Явно замърсяването върви само от едната страна на границата… Удивени (раздразнени) от нашите (не)умения, местните ентусиасти скоро си тръгнаха и оставиха платформата само за нас.

На море по балкански
На море по балкански
Бай Ганьо на плаж
Бай Ганьо на плаж

Слънцето клонеше към хоризонта, когато се натоварихме на колата и, уморени, се отправихме обратно към Варна. 160 км по-късно, вече в апартамента на Крис, установих, че ми липсват…обувките. Да, оказа се, че си бях тръгнал по джапанки, зарязвайки чисто новите си маратонки, подарък от нашите за рождения ми ден, под шезлонга в Констанца. Споделих за проблема си на Флори, много близка моя румънска приятелка, която ме окуражи с думите: ,,Е, вероятно максимум 5 минути след като сте тръгнали, някой се е радвал на новите си маратонки.”

Даже и този лош късмет не успя да срине бойния дух на групата, която имаше големи планове за вечерта, предизвикани и от включването на Пешо, друг верен олимпиец и пътешественик от Добрич. Идеалният ден заслужаваше също толкова идеален завършек, а той включваше запознаване отблизо с нощния живот от българската страна на границата, в един курорт със ,,златни” пясъци…

Джамията на Констанца
Джамията на Констанца

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще отидете ли на море в Гърция?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...