Преображение Господне мина, дойде Голяма Богородица. Лястовичките се събират на броеници по електрическите жици на село и разпалено чирикат. Според един мой приятел, който твърди, че без да знае лястовичия език, се досещал за какво си говорят, обсъждали предстоящото си далечно прелитане на юг.
А многогласното и оглушително чирикане не е ли израз на някакво разстройство в системата на управление на лястовичата общност, попитах го аз. Протест трябва да има някакъв и при тях, казах, за да подсиля шеговитото си подхвърляне.
В природата никой на никого не иска оставката, защото не е нужно. Когато водачът го напуснат силите, той сам се оттегля. Замества го нов, млад и силен водач, отговори ми моят приятел, самият той шеговито представящ се като някакво подобие на Соломон в 21 век. Нали не е нужно да ви напомням, че според Писанието Соломон знаел езиците на всички животни.
Но друго обсъждали лястовичките. Като се срещали в топлите страни със свои посестрими, излюпени в други държави по Европа и света, обсъждамли какво става в родините им.
Сега нашите лястовички щели да кажат на другите, че в нашата страна има един министър-председател, който вижда, че повечето българи не го искат на високия пост, но упорства и си стои, въпреки омразата, разливаща се по улиците и площадите вече повече от месец.
Мъдрият хипопотам от обширното в дъждовния сезон блато щял да ги чуе и широко да раззине огроманата си уста в иронична усмивка. И щял да им напомни: “Аз нали ви казах, че дебелата кожа, дебелокожието, както го наричате вие, е най-силната броня за недолюбвания властник.“
Миналата година бил го казал на беларуските лястовички по повод вкаменилия се пък там във властта си техен Лукашенко.
От горещините ще да е това трудно простимо за хора на възраст преминаване от приказното в действителното и обратно, но ето на, случва се.
Прегракнаха от чирикане и социалните мрежи покрай неспиращите протести. През август морето щеше да привлече в прохладните си води протестиращите. Не ги привлече всичките.
Липсата на ясно очертана перспектива след евентуален успех на протестите щеше да разреди редиците на протестиращите. Не ги разреди.
Г-н премиерът ни реши, че ако развърже изобилно бюджетната кесия, ще запуши озлобените усти на протетиращите. Не му се случи, вземат и пак протестират.
Сега набират сили недоволните от житейските неудобства, които причиняват на народонаселението акциите на протестиращите. Тук любопитното е, че недоволства от този тип се изразяват от интелктуалци, сериозни хора, за които в никакъв случай не може да се каже, че са на гербава хранилка. Изявленията им звучат аргументирано и логично. И тревожно!
Какъв е смисълът от тези протести, когато никой не знае и не казва какво ще последва евентуален успешен техен завършек? Това е въпросът, който искрено тревожи тези мислещи хора
Освен това, продължителните протести озлобяват, а на никого не са приятни действията на озлобяващи се хора.
Да забравим за миг, че доста от интелектуалците имат навика да представят личностните си опасения като заплаха за човечеството.
„Сега имаме една важна задача. Да свалим простотията и корупцията от власт. За останалото ще мислим после.“ Това написа, тези дни отличаващият се със саркастичния си стил публицист Тони Филипов д-р (Стойко Тонев).
Не че това е отговорът, лекуващ интелектуалните притеснения от развихрянето на протестите, но досега в исторята май няма шахматно предвиден идеален завършек на масови недоволства, бунтове и революции.
Някой беше казал, че революциете се замислят от умните, осъществяват се от смелите и се използват в крайна сметка от хитрите.
Едва ли може да има спор и по мнението, че хората, запълващи редиците на проетстиращите, не са всички идеални, морални и себеотрицателни до алтруизъм. В тези редици има всякакви хора. От хората в тези редици, могат да се излъчат, както следващите ни спасители, така и следващите сатрапи. Сега всички са слети в една лавина, една тълпа, тръганала да сваля от власт едно зло.
Тя е станала лавина, тълпа е дума, натоварена с негативизъм, но като цитираме, оригиналът ни задължава, благодарение на спонтанно получилото се всеобщо убеждение, че сваля едно зло. Когато го свали, лавината (тълпата) ще се разпада длъго и неорганизирано на отделни индивиди със своите интереси. Надеждата ни се крепи на това, че сред тях може да има и личности.
Отново прекрачихме в приказното, но се опитваме да се опрем на класици по темата. В труда си „Психология на тълпите“ Густав Льо Бон пише: “В последна сметка интелегентността води света, само че го води от твърде голяма разстояне“.
В същия автор намираме и потвърждението, че победата на тълпата не значи непременно победа на справедливостта и морала. Той казва: “Рядко личният интерес е силен двигател за тълпите, докато той е почти изключителният двигател за отделния човек.“ А личните интереси на участниците в лавината са различни като пръстовите им отпечатаци.
За вдъхновяващите индивидуалности, които евентуално ще се очертаят от редиците на протестиращите, нашите лястовички ще разказват на африканския хипопотам най-вероятно догодина.
Зареждане ...
