Следващото Велико народно събрание би трябвало да е последното. Нека да се направят такива промени, че функциите на ВНС да могат да бъдат вършени и от Обикновеното народно събрание, но с голямо мнозинство, да кажем 2/3. Това заяви в сутрешния блок на bTV д-р Петър Берон, народен представител от последното Велико народно събрание и един от авторите на текстовете в настоящата Конституция на страната.
,,Общо взето нещата, които се написаха по онова време, бяха абсолютно приемливи. За да се критикува основният закон, нека да е член по член, а не целия. В крайна сметка много малко са нещата, които са за промяна в настоящата Конституция“, допълни още д-р Берон.
„120 депутати ми се струват много малко. По време на съставянето на сегашната Конституция имаше експерти, които изчислиха, че е добре за 9-милионно ни население тогава депутатите да са 240. Сега по мое мнение да не са 240, но спокойно може да са 200, каза той.
Ако се тръгне към нова Конституция, тя ще е петата поред в историята на страната ни. Първа е Търновската конституция от 1879 г., с която ставаме парламентарна монархия – първо княжество, а после Царство България. Следват двете социалистически конституции, приети през 1947 и 1971 г. С тях се въвежда и утвърждава водещата роля на БКП и се създава Държавен съвет.
След демократичните промените през 1989 г. се приема и Конституцията от 1991 г. Тя превръща България в демократична парламентарна република, но и често е критикувана заради недостатъци в глава „Съдебна власт“. От тогава до днес е редактирана шест пъти – четири от тях точно в областта на правосъдието.
Седмото Велико народно събрание, избрано през 1990 г., работи точно една година над Конституцията и то в условията на исторически протести – кулминацията е Палежът на партийния дом. За да се приеме нова, пета поред Конституция, ще се наложи свикването на Осмо Велико народно събрание
Зареждане ...
