Ликвидиране на Великото народно събрание и прехвърлянето на правомощията му на обикновеното Народно събрание е най-голямата изненада в проекта за нова Конституция на Република България, внесен днес от ГЕРБ. Идеята за свикване на ВНС и нов основен закон беше обявена от премиера Бойко Борисов в петък. Голяма част от основните текстове повтарят приетите преди 29 г., като има някои различия в самата структура на документа.
Въпреки заявката на премиера, че всеки гражданин ще може да сезира Конституционния съд, в крайна сметка индивидуалната конституционна жалба не е въведена – липсва ясен ред за сезирането на КС. За сметка на това, чл. 165 от проекта изненадващо регламентира, че НС може да изменя и допълва всички разпоредби на Конституцията, а чл. 169 казва, че обикновеното Народно събрание може и да приеме нов основен закон. ВНС е споменато в Преходните и заключителни разпоредби, където се посочва, че то се саморазпуска след приемането на проекта. Също толкова неочакван е и чл. 56, който дава законодателна инициатива и на съдебните кадровици – съдии или прокурори, съобщи bTV.
Останалите промени съвпадат в голяма степен и с казаното от Борисов, и с исканото от други партии и организации през годините – намаляване на броя на депутатите от 240 на 120, разделяне на Висшия съдебен съвет на структури на съдиите и на прокурорите; намаляване на мандатите на шефовете на върховни съдилища и на главния прокурор на 5 години. Създава се отделна глава за омбудсмана.
Още новини по темата
„Галъп“: 7 партии влизат в следващ парламент, Радев с двойна преднина пред Борисов
ГЕРБ предлага машинно гласуване на следващите избори
Борисов: Не съм се вкопчил във властта, депозираме в НС промените в конституцията