Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: На другия ден след т.нар. Велико народно въстание
Анализи Важно Мнения Политика

Съботен цикъл: На другия ден след т.нар. Велико народно въстание

Имаше сблъсъци на протеста на 2 септември
Имаше сблъсъци на протеста на 2 септември

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

От рано сутринта в телевизионния и радиоефир се чуваха разкази на обгазени и ранени протестиращи. За да не бъде представено събитието едностранно, се чуваха откровенията и на пострадали редови полицаи. Полицейските началници доста по-рядко пострадват. Най-големите – никак, ако не се смята за страдание постоянно тегнещата над тях опасност с някое от действията си да развалят настроението на най-големия началник и той да ги изхвърли от полицейския чадър.

Полицаите се хора, които това работят – полицаи. Техните действия почти никога на са тяхна приумица. Заповядват им и те изпълняват. Срещу това получват заплатите си, с които пък хранят семйствата си. Толкоз!

Някои от действията, които извършват, може и да не са приятни на гражданството, но те може да не са приятни и на тях самите полицаи. Това им е работата. Казано е, че няма срамна работа, но неприятни работи има много.

Заповядано ти е да стоиш мирен, когато с часове протестиращи те обливат с разкапани домати, сурови яйца и други, взети на въоръжение от протестиращите субстанции. Ти стоиш и набираш яд и мъка. Нима тези разлютени и озлобени хора не разбират, че е несправедливо да мразят властимащите, а да си го изкарват на хората, които си вадят хляба с униформи на пазители на реда?!

И когато се получи съответната заповед, някои по-неулегнали полицаи си изливат набраното върху най-близкостоящите. Но те не са садисти. Ако има такива между тях, те са в промили. Тези, които наричат редовите полицаи еничари, не са прави. Еничари са полицейските началници, които издават заповедите. И са жестоки, като всички хора, от волята на които зависят човешки животи, без техния собствен да е и най-малко застрашен. Те обикновно гледат събитията на видеомонитори.

Сега за протеста и участниците в него.

Протестът има силата си единствено в символиката си. Тук сме, защото ви нямаме доверие, не ви уважаваме и искаме да напуснете управлението на държавата ни, общината ни и т.н. В едно цивилизовано общество се очаква нежеланите да отстъпят крачка встрани и на тяхно място да дойдат желаните.

Протестиращите, в каквато и да е силова схватка – ръкопашна, огнестрелна, газова и каквато и да е друга с властта, не могат да победят. Силовите структури на държавата са организирани и подготвени. Тези на протестиращите – ненадейно възникнали, хаотични и най-важното – незаконни.

Когато държавата остави силите между нея и протестиращите срещу управляващите я да се съизмерват с въоръжението и подготвеността за бойни действия на едните и на другите, тя вече е загубила битката морално.

Ако не призае тази загуба и не потърси мир с гражданите си цивилизовано, тя подтиква към въоръжена съпротива на протестиращите. А това значи жертви, кръв, масови човешки нещастия. Правено е и се прави по света и в момента, но в името на високи, обикновено национални, каузи.

Повечето от това дотук съм го преписал от енциклопедиите.

Хипертрофиралото его на авторитаря, изпуснал задръжките си, докато преследва мечатата си да оглавява и определя живота и на мравките в управляваната от него држава, не е висока кауза. А чиновниците около него просто пазят белия си хляб, като го гледат, като кучета в очите. И те не заслужават жертвите на друг вид съпротива.

Протестиращите в нашия град нахлуха в Новотела, за потърсят саморазправа с г-жа Цвета Караянчева. Тя благоразумно си е била отпътувала. Ами, ако бяха я спипали и в момент на самозащита, тя им беше признала – г-н Борисов ми нареди, пак ли щяха да я линчуват. И ако бяха я, чие поведение щеше да бъде дивашко? Нейното или тяхното?

Великото народно въстание не успя. Не се е чуло, както е прието в историята ни, ръководителите му да са избягали в Югославия. Амо то май такава държава отдавна вече няма. Борбата продължава. И как оцелелите управляващи ще управляват, е трудно да се каже. Дори г-н Андрей Райчев, проф. Михаил Константинов и доц. Валентин Вацев мълчат по въпроса.

Пак на другия ден след Великото народно въстание се спрях при две женици под сянката на един орех близо до селския площад. Каква ще е тая власт, каква ще е тая управия, когато под прозорците й ври и кипи от омразия, каза едната на другата. Едни тиквички да пържиш, ще ги загориш, когато пред вратата ти са се събрали озлобени човешки очи и викат, че си какъв ли не никаквец, добави дълбокомислено тя. Явно, за да си дойдат на темата. Тук жените обикновено като се срещнат, се питат – какво готвиш днес?

А черешката на условната торта на деня след Великото народно въстание сложи в телефонния ни разговор мой приятел депесар. Не се бори за политически постове, но се опитва да зщитава ДПС, за да доказва, че не страни от етническия си произход.

Става дума за съизмерване на степента на цивилизованост между ДПС и нашия основен опонент ВМРО, каза той. Ако ДПС беше слезло на равнището на ВМРО, които искат да се въведе образователен ценз при правото на гласуване, щеше да поиска узаконяване на наказанието убийство с камъни на обвинените в изневяра жени, продължи моя приятел да подчертава модерността на неговата партия. Говорили сме си и за предполагаемата й двойствената роля във вътрешен и външнополитически план.

А искането на ДПС оставки на подадат и премирът, и президентът имало корените си в турския приказен фолклор. Там кадията обикновено отсъждал равно наказание на враждуващите, за да подтиква хората да търсят разбирателството, преди да прибегнат до неговите услуги.

Само аз ли усещам вече неприятната миризма на загорели тиквички откъм парламента?

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Как предпочитате да гласувате?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...