Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Как разединението спъваше идеята за национален паметник на Съединението
България Важно Градът Не забравяй

Как разединението спъваше идеята за национален паметник на Съединението

Владимир БАЛЧЕВ, Не забравяй, Пловдив!

Едва към самия край на ХІХ в.  в Пловдив започнало да се говори  за  монументи, свързани със знакови исторически събития. Началото е покрай Първото българско изложение през 1892 г. Пет години по-късно 1897 г. хаджи Гьока Павлов изградил в двора на Куршум хан чешма в памет на нелепо загиналия писател Алеко Константинов. Управляващите възприeли този акт като опит за митологизиране на Алеко и подронване авторитета на властта. Оттук изграждането на чешмата било възприето като политическа акция. Полицейският комендант веднага наредил да се заличи надписа, който гласи:

“За спомен на българския любим и незабравим син Алеко Константинов, убит на 11-ий  май 1897 г. от чадата на деня. Пийте братя и поменете невинния Христов последовател Алеко.”

В тази обстановка на разногласия, взаимни обвинения и нападки между политическите опоненти възниква идеята да се изгради в Пловдив общонационален паметник на Съединението. Първите призиви за издигането му са още през 1886 г. Едва през  1922 г. Поборническото дружество “Сливница” в Пловдив единодушно приема решението за изграждане на паметника. През кървавата 1925 г. идеята тихомълком се подхваща от правителството. Кампанията се оглавява от най-компрометираните членове на кабинета – военният министър и министърът на вътрешните работи. Свиква се национален събор в Пловдив. Тонът на пресата е приповдигнат.

И така на 19 септември 1925 г. точно на мястото, от което народът тръгва да превзема конака на областния управител Гаврил Кръстевич, се събират всички живи участници в Съединението

Пристигат представители на дружествата “Сливница” от цялата страна. Удобен повод за политици и министри да се изправят пред многохилядния митинг и призоват българския народ за единение и подкрепа. В името на това всенародно единение бива решено да се издигне достоен паметник на героите от 1885 г. Дори е осветен основният камък.

През август 1926 г. е проведен първият конкурс за паметник на Съединението. Представени са 15 проекта, но  не е отличен нито един от тях. Конкурсът през 1927 г. завършва по същия начин. Така става и през 1936 г.

Тогава се поражда подозрението, че софиянци не искат всебългарският знак за Съединението да бъде в Пловдив. Местната преса коментира още, че светилата на българската скулптура умишлено не участват в конкурсите и налагат подставени хора в журито със задача да провалят начинанието.

И в самия Пловдив има противници на паметника – това са търговците, които не искат да се мести Четвъртък пазар

Дори в църквата възникват спорове по въпроса за паметника. През това време пресата непрекъснато поддържа обществения интерес към съдбата на паметника, подхващат се дискусии, редят се обвинения към организаторите на провалените конкурси в излишно пилеене на средства за награди, откупки, обяви, хонорари за членовете на журито.

Едва четвъртият конкурс през 1938 г. завършва с резултат. След сериозни разправии журито избира проекта на скулптора Кирил Тодоров

Като че всичко вече е решено – събрани са повече от два милиона лева, има готов проект и амбициозен автор, който до 1936 г. работи в Италия. Решението на журито обаче се оказва бомба със закъснител. Пътят на Кирил Тодоров е белязан от драматични скандали. След завръщането му в България по негов проект е издигнат паметник на Васил Априлов в Габрово.

Габровци обаче не одобряват монумента, който според тях е обида за първостроителя на модерното българско образование. Година по-късно Кирил Тодоров се опитва да измести академик Иван Лазаров от инициативата на Карловското сдружение в Пловдив за издигане паметник на Васил Левски под тепетата. Скулпторът Тодоров печели подкрепата на политиците, което довежда Карловското сдружение почти до разпадане. Въпреки всичко, карловци устояват на атаката и паметникът на Апостола е издигнат по проекта на Иван Лазаров. Това дава повод на набедени общественици да настояват за разрушаване на паметника, тъй като монументът бил обида за Пловдив.

Литературният критик Йордан Бадев обявява скулптурата на Левски за комунистически символ

Първоначално работите по изграждане паметника на Съединението тръгват добре. През 1939 г. дори е вдигнат макет в естествена големина. Полека-лека се отливат отделните детайли, възлага се на каменоделците полирането на гранитния постамент. Тогава обаче се задълбочават разногласията между скулптора Кирил Тодоров и комитета за изграждане на паметника. Пресата не уточнява същността на конфликта, но подсказва, че става дума за хонорара на Тодоров. Ситуацията поставя в тежко положение дейците на Карловското сдружение, губи се ценно време. Неизбежното става факт през 1943 г., когато инфлацията стопява събраните средства. Работата по паметника е прекратена.  След 9 септември 1944 г. първоначално няма кой да настоява за довършване на паметника. Карловци се оттеглят, комитетът за издигане на монумента се разпада, няма никакви средства.

През 1951 г. битката за издигането на паметника продължава единствено старият общественик Недко Каблешков

В неговия личен архив има множество изложения до Народното събрание, до местни партийни лидери и администратори Последният опит за довършване на паметника е през 1963 г. Едва през 1985 г. всебългарският паметник на Съединението е издигнат в Пловдив. Негов автор е скулпторът Величко Минеков. Старият проект на Кирил Тодоров остава забравен в архивите.

Всъщност именно в архивите е скрито предупреждението, че пандемията, предизвикана от политиците, разнася заразата, която проваля идеята за единение на българите. Историята го казва в прав текст, но няма кой да я чуе.

Натрошената плоча от чешмата, издигната в памет на Алеко Константинов, 1932 г.

 

Проект на паметник за Съединението от скулптора Иван Лазаров от 1925 г.

Паметник на Съединението – макет на архитект Кирил Тодоров в естествена големина на площад „Съединение”, 1939 г.

Двете женски фигури, които според скулптора Кирил Тодоров, символизират обединението на България, 1939 г.

Площад „Съединение” с постамента на неосъществения паметник за Съединието, Фотография от 1962 г. Впоследствие постаментът е взривен, за да се отвори пространство за строежа на сграда за Проектантската организация.

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Как предпочитате да гласувате?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...