Quantcast
Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: Бавария – много смях, повече бира и един министър, част 2
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: Бавария – много смях, повече бира и един министър, част 2

Центърът на Пасау
Центърът на Пасау

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. 
Приятно четене!


Много хора се считат за късметлии, ако през града им минава река. Е, Пасау си има три – Дунав, Ин и Илц, които са решили да се съберат точно насред това малко градче на немско-австрийската граница. Там се оказахме в предпоследния ден от нашия престой в земите на баварците, като още от слизането ни от влака забързахме да хванем концерта на органа в местната катедрала, който по една случайност е най-големият в света. Че е голям, спор да няма. Не може да се обхване с поглед, камо ли с камера. Усещането е наистина завладяващо, звукът идва от всички възможни и невъзможни посоки. Изтръпваш, когато накрая органистът реши да изпълни небезизвестната мелодия, свързана с Граф Дракула от едноименния филм… Наистина сюрреалистично изживяване, горещо препоръчвам.

Малка част от най-големия орган в света
Малка част от най-големия орган в света

Дружелюбната и грижовна Германия не ни остави дълго така ошашавени и веднага напомни за себе си – на излизане от църквата ни посрещна дъжд. Свикнали с капризите на немското време, не обърнахме особено внимание и предпочетохме да се насладим на ръчно изработените дървени сувенири, предложени ни от сякаш излязъл от приказка на Братя Грим дядо със сергийка до катедралата. Дъждът все така продължаваше да се лее, а нас ни чакаше обиколка из града с личен екскурзовод. Скоро тя дойде и се гмурнахме (буквално) в потайностите на Пасау. Градчето е страшно сладурско, много подредено и с богата история. Обаче времето… Докато стигнем прочутата точка, където се сливаха Дунав, Ин и Илц, небето се продъни и плътна стена от вода се материализира навсякъде около нас. Не една, а три реки се изливаха над нас наведнъж…

Затишие пред буря на река Ин
Затишие пред буря на река Ин

Мокри до кости, намерихме убежище при майсторите на най-популярното ястие в Германия – дюнера, а след това и в гъзарско кафе с изглед към трите реки отвисоко… Идилия. Самите реки имат различен цвят и е много интересно да се наблюдава самото сливане. Поизсъхнахме, стоплихме се, пък излязохме на лов за сувенири отново.

Главната на Пасау
Главната на Пасау

Парк. Падащи листа. Празни пейки. Мъртвешка тишина. Нито вятър, нито коли, нито колелета, нито хора. Детска площадка. Дете се поклаща самотно на люлката в перфектен ритъм. Побиха ли ви тръпки? Е, и нас. Пред вас не е картина от книга на Стивън Кинг, а град Меминген, дом на 43 000 души (от които видяхме около 3-4) и на второто най-голямо летище в Бавария. Един от най-красивите градове, които съм виждал, естетика лъха от всяка сграда и улица, но хора няма. Никакви. Чак след около два часа разходка из уличките с бонбонени къщи срещнахме първите признаци на живот – кафенета плахо се отваряха, имаше книжарница, аптека… Менюто за обяд отново включваше дюнер, а след него – задължителния горещ шоколад в изключително красиво и крещящо пусто кафене. Тук някъде започнах да се притеснявам дали ще е успея да спазя отколешната традиция да си взимам магнитче от всяко посетено от мен място. С ръка на сърцето заявявам, че магнитите на Меминген са най-трудно откриваемите за цялата ми скромна кариера на пътешественик. Но пък така е по-сладко…

Меминген е като филмов декор
Меминген е като филмов декор
Но пък поне нямат проблем с тълпите
Но пък поне нямат проблем с тълпите

Малко след това ни чакаше автобусът за летището, откъдето щяхме да летим обратно за вкъщи. Макар и кратко, това пътуване бе страшно забавно, изпълнено с много позитивизъм и (не)успешни шеги, както и начало на някои страхотни приятелства. Herzlichen Dank на всички, които допринесоха за това незабравимо приключение (особено на произволния човек, с когото играхме на Black stories във влака)!

Още новини по темата

На път с Христо Колев: Бавария – много смях, повече бирa и един министър, част 1

На път с Христо Колев: За калмарите в Атина или защо трябва да обичаме Гърция, част 2

На път с Христо Колев: За калмарите в Атина или защо трябва да обичаме Гърция, част 1

На път с Христо Колев: Как Констанца ми открадна обувките

На път с Христо Колев: С аромат на вафли, лалета и още нещо, част 2

На път с Христо Колев: С аромат на вафли, лалета и още нещо, част 1

На път с Христо Колев: Швейцария – шоколад, Schwyzerdütsch и швейцарска (не)точност – част 2

На път с Христо Колев: Швейцария – шоколад, Schwyzerdütsch и швейцарска (не)точност – част 1

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Как предпочитате да гласувате?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...