Quantcast
Новини Пловдив » България » Необикновената история на шофьора Нако, който спаси цял футболен отбор
България Важно Истории

Необикновената история на шофьора Нако, който спаси цял футболен отбор

Нако Велянов Кадър: Нова
Нако Велянов Кадър: Нова

Животът на мъжа, успял да спаси цял футболен отбор, е достойна за филм. „Това все пак си е геройство – да усетиш, че си отиваш и да спасиш хората”, казва синът на починалия шофьор на злополучния автобус с отбора на „Беласица“ Петрич Стоян Велянов.
Преди малко повече от седмица един човек се превърна в герой, като в последните секунди от живота си спаси повече от 20 души.
В злополучната вечер Нако Велянов получава масивен инфаркт докато е зад волана на автобус, но успява да направи последна, решаваща за пътниците маневра, разказва NOVA.
Няколко часа преди да се случи инцидентът, 67-годишният Нако Велянов и част от отбора на „Беласица“ Петрич случайно са заснети от съотборник пред автобуса.
След поредната зовоювана победа настроението в автобуса е приповдигнато. Щастлив е отборът, щастлив е и шофьорът, той е един от най-големите фенове на „Беласица“ Петрич. На 70-ия километър на автомагистрала „Тракия” автобусът се накланя и попада в близката канавка.
„Видях, че автобусът напуска пътното платно и се провикнах: „Излизаш от платното, излизаш от платното. Върни се, върни се“, разказва Иван Златински, управител на ОФК „Беласица – Петрич“.
Причината шофьорът да изгуби контрол над превозното средство е масивен инфаркт. С последни сили приживе обаче успява да направи последна маневра, благодарение на която автобусът не се преобръща. И така в последните си секунди Нако Велянов спасява повече от 20 живота.
„В един такъв случай, в който като си помислим какво можеше да се случи – действително може да се кажа, че е герой. Отборът оцеля … благодарение на шофьора и помощта на Господ“, споделя Златински.
Нако и синът му се чуват за последно два часа преди инцидента. „Доста добре си звучеше по телефона, радваше се за победата на клуба“, спомня си Стоян. За случилото се с баща му обаче разбира от социалните мрежи.

Стоян Велянов, син на Нако
Стоян Велянов, син на Нако

„Вдигнах телефона да звъня, но той не отговори, след което тръгнахме директно към мястото на катастрофата“, разказва той.
Нако се оказва обикновен човек с необикновена съдба.

По документи той е роден в Майчин дом в София, а след това е изоставен, разказва Нова тв. На годинка го осиновяват. И от тогава до последния си ден живее в Петрич.

От приятели разбира и, че някъде в Перник има мъж, който много прилича на него.
„Те са го виждали в Перник и казват: имаш един дето много прилича на тебе. Аз го имах като двойник“.

„В момента, в който се срещнахме. Това се случва през 1973 година, когато бяхме войници с него, съвсем случайно. Той е бил войник в Благоевград. Аз бях в София и тренирах в „Славия” лека атлетика. След тренировки аз тръгнах за автобуса да отида до поделението и към спирката чух един глас, който казва: Я, се огледай без огледало – до тук без фокус, аз си завъртях главата и в тоя момент видях моя образ да седи на пейка“.

Оказва се, че осиновителите на Нако през целия си живот са знаели за съществуването на близнака му.
„Аз тогава с тях почнах да разговарям… защо са ни разделили и те ми казват: той беше взет, ти беше сам. После с течение на времето, когато същия въпрос зададох на неговите родители и те казаха същото: ти беше взет, той беше сам”, разказва Нако.
От адреналина по време на първата им среща Нако и брат му Христо не разменят контакти. Така пътят им отново се разделя. „Исках да се видя с него, но нямах връзка. Докато един път, един от съседите, изпратен командировка в Перник среща брат ми, започва да му говори. Брат ми не му обръща никакво внимание, защото не го познава и идва тук и казва: „Абе, аз те видях в Перник, исках нещо, ти ме подмина“. И аз му казах: „Отиваш ли пак в Перник?“ „Да, казва, заминавам пак“. И викам – тоя човек като го видиш да му кажеш да заповяда в Петрич да се видим. Той му предал думите ми, брат ми дошъл тук, без да ме уведомят, че идва, отишъл е при моите родители, те са го изгонили.
За случилото се Нако разбира при следващия опит на брат му да се срещнат.

„Това се случва 3-4 месеца след този случай. Той е казал на комшията, че ще дойде на тоя ден и аз го чакам на гарата. Обаче съдбата така си играе с нас, аз не можах да го видя на гарата. И си казвам: той ако е хванал градския автобус ще слезе на центъра и тръгвам пеша. Виждам един съсед отдолу идва и ми казва: „Абе ти преди малко не си ли дойде вкъщи? Направо замръзнах на място, завъртях се и обратно към дома.

Брат ми седнал на маса, баща ми от другата страна и нямаме ни кавга, нито нищо. И от тогава вече връзката ни стана с него. Ако бяхме двуяйчни с него нямаше да се срещнем, но ние сме еднояйчни, ние си приличаме. Съдбата е добър сценарист – много голям.

И така аз бях семеен. Синът ми беше се родил. Запознахме го с една братовчедка на моята съпруга и те се ожениха и си има семейство“.
С годините двамата вече пораснали братя разбират подробности за биологичния си произход. Научават, че при раждането биологичната им майка им е дала имена – така през първата година от живота си Нако се е казвал Божидар, а брат му Христо – Богомил.
„Божи дар – божи дар и Богомил – дали за нея сте бил божи дар – може и да съм бил божи дар, но като Господ й е дал този дар защо ни е оставила“, пита се Нако.
На този въпрос двамата никога не успяват да си отговорят. Съдбата обаче показва, че освен за семейството си – Нако е божи дар и за цял един футболен отбор. /ПловдивПрес

Още

Това е загиналият шофьор, спасил футболистите на „Беласица“ при катастрофата

Автобус на ФК „Беласица“ катастрофира край Пазарджик, шофьорът почина

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Какво мислите за изнесените в протокола от проверката на НЗОК констатации:

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...