Quantcast
Новини Пловдив » Важно » На път с Христо Колев: Из кърджалийските потайности или защо няма друго място като Родопите, част 1
Важно Маршрути Маршрути Посоки

На път с Христо Колев: Из кърджалийските потайности или защо няма друго място като Родопите, част 1

Гледка от Перперикон
Гледка от Перперикон

На път с Христо Колев е новата рубрика на ПловдивПрес, която реализираме съвместно с младия пътешественик Христо Колев. Младежът е възпитаник на елитната ЕГ „Пловдив“, а в момента учи във Франкфурт. 

Като всеки любознателен възпитаник на Английската гимназия Христо няма търпение да опознае света. И го прави доста успешно досега, като съчетава ученето и обиколките из непознати места, които превръща в увлекателни пътеписи в личния си блог, който е кръстил СВЕТОВЪРВЕЖ.

ПловдивПрес и Христо ще водят читателите си всеки уикенд из близки и далечни дестинации, една от друга по-интересни. 
Приятно четене!


През последните няколко години имах възможността да посетя уникални места – някои от тях бяха далеч от Европа, други в самото сърце на Стария континент, а трети – разпръснати из малката по площ, но крайно богата на красоти България. Имаше обаче един регион, който още ми бягаше по тъча и все нещо успяваше да ми попречи на плановете. Освен всичко друго, той е дом на изключително близки мои приятели, които с радост щяха да покажат на моята особа всичко най-добро във и около своя град. Ето как хванах първия свободен петъчен ден с хубаво време през март и след час и половина люшкане из завоите на Източните Родопи се озовах сред пъстрия и ароматен хаос на Автогара Кърджали.

Посрещат ме Гизем и Емре. Мятаме се в колата и отпрашваме към Петлино, нещо като тузарска вилна зона край града. Въздухът рязко става по-свеж. И по-студен. Гледката е много красива, виждат се билата на Родопите, в далечината е язовирът. Нищо чудно, че с всяко идване свободните и незастроени парцели са все по-малко, споделят моите домакини. Има какво още да се желае от пътя, разместваме и наместваме вътрешни и външни органи, но усилието определено си струва.

Гледка от Петлино към Кърджали
Гледка от Петлино към Кърджали

Първата спирка от нашата обиколка в самия град е стадионът на ,,Арда”. Зад него започва парк със звучното име ,,Простор”. Харесва ми – наподобява горичка, спокойно е, има катерички и почти не се среща жива душа. Глътка свежест в центъра на града. Следва бърз тур по самия него – Историческия музей, Градската градина, Мечката. Последното е статуя на мечка в централния парк, с която, по думите на моите гидове, се снима всеки уважаващ себе си посетител на града. Туристическият ми ентусиазъм за това деяние нещо секва, щом забелязвам видимата едноцифрена средна възраст на практикуващите го… Но и друга е целта на посещението, все пак.

Историческият музей на Кърджали
Историческият музей на Кърджали
Издебнах да хвана мечката в спокоен момент
Издебнах да хвана мечката в спокоен момент

Кърджали всъщност е град с близо 2000 години история, през годините тук и в района са живели елини, римляни, славяни, траки, българи и турци. За да се потопим в миналото на региона обаче, се мятаме на колата и се понасяме през знайни и незнайни села към едно от чудесата на древния свят – легендарния скален град Перперикон, кацнал на върха на почти непристъпни скали в източната част на Родопите. Пътьом подминаваме разклона за Скалище, село, прочуто с паранормална активност и стотици разкази на очевидци, твърдящи, че са виждали привидения или пък са ставали свидетели на странни събития, като внезапно изгасващи автомобили, поява на духове и други чудесии.

Оставяме обаче тази мистерия за друг път и продължаваме към един град крепост, чиито основи са положени преди повече от 5 хилядолетия. Паркираме на пуст паркинг и се отправяме нагоре по каменните стъпала. Там срещаме два интересни персонажа – дядо на сходна с Перперикон възраст, който предлага камъни с уверението, че лекуват всичко – от депресия през бездетност до новия коронавирус. Примамени от възможността за вечно здраве, забавяме ход, колкото да срещнем погледи с персонаж две, който да ни предложи услугите си като екскурзовод. Докато успеем да се зачудим дали това не е предварително подготвен туристически капан, сме се споразумяли за цената и сме се озовали на входа на същинския Перперикон.

Гледка при изкачването
Гледка при изкачването

Всъщност Перперикон не е обособен обект, а цял комплекс от сгради и съоръжения, използвани с различни цели през хилядолетията. През късната бронзова епоха тук е изградено светилище, като се вярва, че именно то е било мястото, където траките са изразявали почитта си към Дионис. Заедно с познатия ни Делфийски оракул на Аполон това са били двата най-значими и важни оракула в древността. Според древни легенди, в прорицалищата, върху специален олтар са извършвани винено-огнени обреди и според височината на пламъците се съдело за силата на предсказанието. Тук бащата на Октавиан Август научава, че синът му ще стане господар на познатия свят и именно на това място на Александър Македонски е предсказано, че ще завладее всички земи от Египет до Индия.

Докато пазим баланс и се изкачваме все по-нагоре по древните камъни, разбираме какъв изключителен късмет сме извадили с екскурзовода. Бивш учител по история и дипломиран археолог, той е един от учените, които участват в някои от най-значимите разкопки в скалния град през последните десетилетия. Съвет към всички, които искат да посетят Перперикон – ако дружелюбен възрастен човек ви предложи екскурзоводски услуги на входа на комплекса, приемете без колебания, чака ви незабравимо пътуване във времето.

На входа на скалния град
На входа на скалния град

Нашият гид ни устройваше и многобройни игри с въпроси, за да поддържа жив духа на групата въпреки силното слънце и стръмното изкачване. Към нашата компания се присъедини и семейство от Перник, единствените други туристи, които видяхме през този ден. Пътьом минаваме покрай тесен пролом в скалите, за който се счита, че е основен защитен механизъм на Перперикон. Тясната клисура се охранява лесно и е единствения път надолу към долината. Благодарение на това местоположение, градът остава непокътнат дори и след като се озовава на пътя на армията на Ксеркс Първи, който се е отправил към Спарта. Останалото, както се казва, е история.

Минаваме покрай ниши в скалите, използвани като вани или басейни, подминаваме шатрата, която се оказва лятната резиденция на Николай Овчаров, на когото дължим кажи-речи всичко, което знаем за Перперикон, и се качваме в двореца. Той е още по-труднодостъпен, вероятно с цел безопасността на владетелското семейство. Зад едната огромна скала попадаме на изумителен пейзаж – раззеленяващите се хълмове на Родопите покриват целия обозрим хоризонт като огромна мека зелена вълна, а тук-таме синеят многобройните езера и язовири. Екскурзоводът се усмихва под мустак и пуска бомбата, че тук е била спалнята на принцесата. Всяка сутрин Нейно Височество се е будила с гледка за милиони, както бихме я нарекли днес. И това ако не е живот…

Изкачваме се по-нагоре и достигаме до трона, който умишлено се извисява над пода. Седнал на него, владетелят безспорно е изглеждал по-висок от своите подчинени, което е всявало допълнителен респект. Щракваме снимка за спомен и бързаме към жертвения олтар. Свикнали сме да определяме народи като маи, ацтеки и инки като особено кръвожадни и жестоки. Честно казано, траките ни най-малко не са им отстъпвали, вярвайки, че по този начин се доближават до боговете и исканията им ще се превърнат в реалност… Първоначалните човешки жертвоприношения по-късно са заменени от животински; иначе свещеният град просъществува до 1362 г. , когато е завладян от османското нашествие, а жителите му са отведени в робство или избити.

Всеки мечтае за такава гледка от спалнята си, а?
Всеки мечтае за такава гледка от спалнята си, а?

 

Последният ,,етаж” на Перперикон
Последният ,,етаж” на Перперикон

След финален напън се изкачваме до ,,тавана” на Перперикон, където ясно са разграничени помещенията от двореца. В случай на нашествие огромните порти към този етаж са затваряни, а който останел отвън, не се надявал на спасение. Тук е изградена панорамна площадка с българския трибагреник, гледаща към красивата околност, а от отсрещната страна на върха е възстановена старата наблюдателна кула. Оказа се, че нашият гид е ангел хранител на мястото – освен екскурзовод, той е избрал да отговаря и за поддържането на флага. Докато се наслаждавахме на гледката към селата Горна и Долна Крепост, той грижливо изряза опърпаните участъци от ръбовете на знамето и почти тържествено го издигна обратно.

На слизане купуваме сувенири от сергийката на паркинга, но оставаме скептични към настойчивия продавач на камъчетата, лекуващи всяка известна и неизвестна болест под слънцето. По пътя обратно към Кърджали сме повече от впечатлени от видяното – въпреки множеството неразбулени загадки и спорове относно същината и историята на древния град, Перперикон е откритие на световно ниво и като такова заслужава далеч по-широка слава от тази, която притежава в момента. Определено се насладихме на усещането да имаме целия каменен комплекс единствено за себе си, но, от друга страна, мястото заслужава да бъде топ туристическа дестинация за посетители от целия свят… А на нас остава да му се радваме, да го пазим и да се гордеем с богатата си история.

Унесени в дълбоки мисли, неусетно достигаме Кърджали. Ред е на кулинарен туризъм. Тъй като сме в край, силно повлиян от турската култура, целта е дюнерджийница. Тя обаче далеч не е избрана случайно – ,,Пойнт” ми се представя като супермодерно и свръхпопулярно място, известно далеч отвъд пределите на областта. По думите на един от моите приятели хората, идващи отблизо и отдалеч да се насладят на това изкушение за небцето, трескаво звънят и поръчват предварително. Няма да се излагаме и ние, звъним. Оттам отговарят, че точно в момента няма прилив на клиенти (4 следобед е) и спокойно можем да поръчаме на място. Първото впечатление често лъже, и ето, че наглед невзрачното заведение стана мястото, където забих дюнера на живота си (ще ме прощава Бейрут). Вечният айрян също допринесе за аклиматизирането обратно към нашето време след пътуването до далечното минало.

На кулата на Перперикон
На кулата на Перперикон
Родопска идилия
Родопска идилия

По-късно сме изгонени от чисто ново кафе до Градската – започвало голямото затваряне, според сервитьорката. Завършвам деня подобаващо, като си изпускам автобуса за Пловдив и вместо това стигам в… Хасково. Но това е история за друг път.

В следващата част продължаваме в разширен състав приключенията по Югоизтока, ще достигнем до най-изолираното селище на Балканите и ще разберем къде да намерим най-добрия кебап в страната.

Още новини по темата

На път с Христо Колев: Португалия – едно пътуване до края на Европа, част 3

На път с Христо Колев: Португалия – едно пътуване до края на Европа, част 2

На път с Христо Колев: Португалия – едно пътуване до края на Европа, част 1

На път с Христо Колев: Бавария – много смях, повече бира и един министър, част 2

На път с Христо Колев: Бавария – много смях, повече бирa и един министър, част 1

На път с Христо Колев: За калмарите в Атина или защо трябва да обичаме Гърция, част 2

На път с Христо Колев: За калмарите в Атина или защо трябва да обичаме Гърция, част 1

На път с Христо Колев: С аромат на вафли, лалета и още нещо, част 2

На път с Христо Колев: С аромат на вафли, лалета и още нещо, част 1

На път с Христо Колев: Как Констанца ми открадна обувките

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...