Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Талантите на Пловдив: Борис от Руската издаде първа стихосбирка
Важно Образование Посоки

Талантите на Пловдив: Борис от Руската издаде първа стихосбирка

Борис Ангелов представи стихосбирката си пред ученици и учители на ЕГ "Иван Вазов" през октомври
Борис Ангелов представи стихосбирката си пред ученици и учители на ЕГ "Иван Вазов" през октомври

Галина ГЕОРГИЕВА


Пловдив се гордее със своите таланти. Млади хора, които печелят първи места от международни олимпиади, състезания и конкурси. Ученици, които могат да бъдат пример за подражание. През годините в ПловдивПрес не веднъж сме разказвали за такива младежи. Днес ви представяме един млад поет от Руската гимназия.    

“Любовен оксиморон” – това е дебютната стихосбирка на Борис Ангелов от 12 клас на ЕГ „Иван Вазов“ в Пловдив. Своята първа книга талантливият младеж представи на 6 октомври пред ученици и учители на елитното училище. Младият поет пише за любовта, вярността, приятелството, Родината. Още на 9-годишна възраст Борис прави първите си стъпки в света на поезията. Участва в редица литературни конкурси за поезия и проза и печели множество награди.

Борис е роден през 2002 година в Пловдив в семейството на юристи. Майка му е адвокат, а бащата – съдия. Момчето признава, че без тяхна подкрепа не може да постигне нищо, иска обаче да върви по своя път, а не да бъде под сянката на известните си родители.

Приема писането като призвание и е убеден, че дарбата на един човек се проявява от ранна детска възраст.

Борис Ангелов
Борис Ангелов

„Понякога прозата на ежедневието може да повлияе на поетичния устрем в нас, затова е важно да не спираме да го развиваме. Човек има нужда в своето динамично и забързано ежедневие да претвори в поетичното слово преживявания и размисли. Любовта към жената, верните приятели и Родината – това са трите тематични кръга в моите стихотворения“, разказа пред ПловдивПрес Борис Ангелов.

За „Любовен оскиморон“ споделя, че описва най-точно съдържанието в стихосбирката, а заглавието не е случайно. Така се казва едно от стихотворенията в книгата. „То разглежда любопитен парадокс в любовта. Стигнал съм съм до извода, че от една страна човек умира от любов, а от друга – понякога любовта го кара да умира. Това е тема за размисъл към аудиторията. Корицата на книгата е разделена на две – едната половина е бяла, другата – черна т.е. два контрастни цвята, които символизират женското и мъжкото начало – различни, но и се допълват. Това допълване намира своя връх в символния образ на две вплетени сърца, които са в лявата половина на книгата. Всъщност те представляват  единството на любовта, единството на мъжа и на жената“, обяснява младият талант.

Любимите му поети са Евтим Евтимов, Дамян Дамянов, Христо Фотев, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Никола Вапцаров.

Преподавателят по литература на Борис Ангелов г-жа Катя Гечева представи своя талантлив ученик
Преподавателят по литература на Борис Ангелов г-жа Катя Гечева представи своя талантлив ученик

Освен стихове, пише и проза. Превежда от английски, хърватски и руски език. Има 60 превода на над 10 поети, текстописци и изпълнители.

„За да преведа едно стихотворение, трябва силно да ме грабне в оригинал. Най-често и те са на любовна тематика. А писането без муза не става. Понякога мои приятели ми казват – напиши едно стихотворение. Но не става така, сърцето ти казва какво и за кого да пишеш. Понякога се впечатлявам от житейски ситуации или от случки. Миналата година, например, всяка вечер пишех по едно четиристишие – изводите, до които съм стигнал в резултат на преживяното през деня. Понякога нещо, което ми е привлякло погледа, веднага ражда в главата ми идея и я доразвивам. Преди дни видях баба и дядо, които бяха седнали на двора един до друг. Хрумна ми идеята, че когато хората са на възраст, те са уморени, защото животът е един Път – човек прекарва огромна част от ежедневието си в Път. Тогава написах „Защо старите хора живеят в тихичък кът? Защото са уморени от път…“ Понякога неща, на които не обръщаме внимание, са истинско вдъхновение за поета“, признава Борис Ангелов.

Борис Ангелов представя книгата си пред ученици на Руската гимназия
Борис Ангелов представя книгата си пред ученици на Руската гимназия

Младежът черпи вдъхновение и от приятелите си. Казва, че в Руската гимназия е срещнал верни другари и за истинското приятелство си струва да се пише.
„Щастлив съм, че съм възпитаник на ЕГ „Иван Вазов“. Това е най-страхотното училище, през тези 5 години срещнах невероятни учители – професионалисти в своите области, които ме вдъхновяват и от които черпя много знания всеки ден. Сигурен съм, че тези контакти ще останат и след като завърша. Тук обучението е на най-високо ниво. В личен план срещнах много приятели и любови, които допринесоха за творческия процес“, споделя възпитаникът на Руската гимназия.

В момента гимназистите учат онлайн зарази COVID пандемията, а Борис Ангелов е категоричен, че разпоредбите на Министерството на образованието трябва да се спазват. Иска да прекарва повече време със съучениците си, защото това е последната година в училище и нищо не може да замени „живата комуникация и погледите очи в очи“.

В свободното си време 12.класникът превежда, прави сравнителни анализи между езиците, които изучава, свири на барабани и китара, играе тенис. Тренирал е айкидо, футбол и плуване.

Решил е да кандидатства право и се готви първо за матурите, а след това и за кандидат-студентски изпити по БЕЛ и история.

В 9 клас е бил е председател на ученическия парламент в Руската гимназия, а преди това и секретар. Включвал се е в благотворителни акции и е убеждавал ученици от различни класове да го правят. Иска да помага на хората, обича България и вярва, че тук ще гради успешно своята кариера и ще създаде семейство.

Част от спечелените награди на литературни конкурси

Първият приз е за най-храбър преваплътен герой със своя творба в конкурса на издателство „Кръгозор“ . Следват първа награда в конкурса на КСУДС Пловдив с есето си „Какво ми дава семейството?“, първо място в първа възрастова група на Националния литературен конкурс „ И ти си в мене – ти, родино моя“ гр. Чирпан. Трите стихотворения на Борис, с които участва в онлайн конкурс за поезия „Поезията за всеки, остава тя навеки“, заемат първите три места, тъй като събират най-голям читателски вот. Печели награди от Националните конкурси за поезия „И мисля аз, че ти си Тя“ и „Жената – любима и майка“, както и от ученическия литературен конкурс за есе „Планината може и да не повдигнеш, но си струва да опиташ“, посветен на 100-годишнината от рождението на Николай Хайтов и др.

Ето някои от стихотворенията на Борис Ангелов

НАЙ-ИСТИНСКИТЕ ЧУВСТВА

Най-истинските чувства не мълчат.
Най-истинските чувства се признават.
Може би понякога горчат,
но казани на глас, си заслужават.
В това се крие цялата сърдечност.
Най-истински, ти знаеш, ги наричам,
защото с тях секундите са вечност –
вечността, в която те обичам.

ЛЮБОВЕН ОКСИМОРОН

Едно единствено нещо не разбирам сега.
Да кажем, значи, от обич раждат. Така…
В резултат на нея в момента сме тук
и издишваме, вдишваме, чуваме звук
и усещаме, трепкат сърца и души,
наостряме погледи, точим уши,
търсим своя партньор през глава
и щом сме уверени: “Това е, това…”,
задаваме си различни въпроси,
пред които често се оказваме… ”боси”.
И ето – давам ви пример такъв –
сред всички въпроси изникна ми пръв:
щом от обич се ражда и съществува
и въобще тоя свят от туй тържествува,
как никой още едно не разбира –
защо често от обич ни се умира?

ДА ИМАШ..

Да имаш кой, да има на кого
до гроб да си опреш главата,
да впериш в някого око,
да му завиеш през нощта децата,
да имаш цяла вечност време,
една надежда, вярност и другар,
да има от гърба ти кой да снеме
дори най-тежкия товар.
Да имаш нощем фойерверк в небето
и стъпките на някого да чуваш,
че ето там, отвътре, от сърцето
подвиква тоя, дето го сънуваш.
И всичко туй – накрая за да може
сред шума на всички непознати,
да кажеш тихо: “Благодаря ти, Боже,
че такъв човек отгоре ми изпрати!”

ЖИВОТ

Светът не е затръгвал на добре.
Замаяхме се. Всеки се побърка.
Животът ни е някакво антре,
в което подът вчера се изтърка.
Живеем ден за ден като животни,
които търсят своята прехрана.
Лъжем сухо, че не сме самотни
с “Колко още ще те няма?”.
Хлябът струва колкото живота.
Килото обич – колкото смъртта.
Страхът, че нещо пак ще се омота,
ни кара да намразим любовта.
“Обичам те!” е някаква измама.
Фалшив стремеж в голяма доза.
Малък принц отдавна няма.
Увяхнала е неговата роза.
Удавници сме в собствено море.
Кишата в душите ни пресъхна.
”Боли. Не ме живеете добре.“ –
животът охна тежко. И издъхна.

НА ПЪТ КЪМ ТЕБ

На път към теб съм. Пулсът ми къде е?
Изскочи. Не можах да кажа „стоп“.
В палтото, скъпа, може би се смее.
Подава се от левия ти джоб.
Откраднала си го, нали? Сега ти кима.
Дишам ли? Аз нищо не усещам.
Ах, калпазанко моя най-любима!
Спомняш ли си първата ни среща?
Мене помниш ли ме? В онзи ден?
А после? Помниш ли ме после?
Думите, изречени от мен,
идват ли ти честичко на гости?
На път към теб съм. Мога да надникна
в съня ти даже. Винаги го правя.
Твърде дълго, за да те обикна.
Твърде кратко, за да те оставя.

РОДИНО

Какво намирам в теб –
не знам защо ти пиша,
но далеч от теб
е трудно да се диша,
далеч от теб не мога
цвете да откъсна,
лицето си да мия,
от гроба да възкръсна,
далеч от теб не виждам
върхове високи,
мислите ми хвръкват
в хиляди посоки,
далеч от теб се чувствам
сякаш всичко губя,
далеч от теб не мога
силно да се влюбя,
далеч от теб съм сляп –
слепец съм като всички,
далече няма хляб,
а улични трохички,
далеч от теб не дават
и тях да съберем.
Родино, ти си хлябът,
без който ще умрем… /ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

Покажи резултатите

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...