Quantcast
Новини Пловдив » Бизнес » Отговорът на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания
Бизнес Мнения

Отговорът на всяка криза – по-високи заплати и социални плащания

Повишението трябва да стане факт в срок до 31 август 2020 г
Снимката е илюстративна

По всичко изглежда, че каквото и да се случва в икономиката, управляващите имат един-единствен бюджет с точно определени мерки – повече разходи за заплати и социални плащания, пише в коментар икономистът Калоян Стайков от Института за пазарна икономика (ИПИ), цитиран от investor.bg.

„Такъв е бюджетът през 2019 г., когато реалният ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) е 3,7%, такъв е през 2020 г. както при очакван ръст от 3,3% (прогнозата при приемането на бюджета в края на 2019 г.), така и при очакван спад (по оценки на Министерството на финансите) от 3%, такъв е и проектът за 2021 г. при очакван ръст от финансовото министерство от 2,5%“, посочва той.

Проектът за бюджет на страната за 2021 година ще бъде разгледан на второ четене в пленарната зала на извънредно заседание, насрочено за 24 ноември.

Единствената сериозна бюджетна подкрепа за бизнеса е мярката 60/40, отбелязва още Стайков. Според него обаче тя започва да действа твърде късно през 2020 г., а през 2021 г. – повече от година след началото на пандемията, вече няма да е необходима.

В бюджета липсват мерките, които да отговорят на променящата се социална и икономическа среда, категоричен е икономистът.

Според плана на правителството борбата с последствията от пандемията и мерките, които ще помогнат на икономиката да догонва по-бързо развитите страни от ЕС, са насочени основно към населението – но фокусът, изглежда, не е върху по-ефективни институции, по-добра бизнес среда или повече работни места, а върху увеличаване на доходите.

Предложенията не се различават особено в сравнение с 2020 г. „Този път имат още по-силен привкус на популизъм“, пише в анализа.

Това личи от идеята за увеличаване на минималната пенсия без обществен дебат и в началото на годината (преди изборите) вместо от средата, каквато е стандартната практика. Към това се прибавя и запазване на „еднократните“ добавки от 50 лв. към пенсиите на всички пенсионери, които се изплащат вече четвърти месец и ще продължат поне до март 2021 г.

Другата основна социална мярка е увеличение на месечните помощи за отглеждане на дете до една година и целевите помощи за ученици, като все още не е ясно какъв ще е финалният им вариант.

При всички положения има необходимост от увеличаване на доходите на пенсионерите, реформиране на социалните помощи, особено т.нар. детски и увеличаване на някои възнаграждения в публичния сектор, но това са структурни реформи, които не могат да се решат ефективно в рамките на бюджетния дебат в края на годината.

Напротив, до есента ресорните министерства трябваше да предложат за обществено обсъждане своите виждания за реформи, те да се обсъдят и накрая държавният бюджет да представи финансовото изражение на тези реформи и механизмите за финансирането им.

„Вместо това всичко в момента се прави „на тъгъдък“, не е ясно какви ще са ефектите от предложените промени, даже не е ясно как ще изглеждат, тъй като и в момента продължават да се сипят предложения за детските през следващата година“, отбелязва още Калоян Стайков.

Според него проектът за бюджета за следващата година е разписан все едно 2020 г. е била незначително изключение от общата тенденция на развитие на икономиката и публичните финанси и още през следващата година всичко се връща постарому. Очаква се приходите в бюджета да нараснат с 4,4 млрд. лв., като през 2019 г. се увеличават с почти толкова.

Разбира се, през 2021 г. се очакват повече приходи от фондове на ЕС, както и концесионната такса за Летище София. За сметка на това приходите от ДДС, акцизи, социални и здравни осигуровки и корпоративен данък се очаква да нарастват по-бавно.

Разходите също се увеличават с около 4,4 млрд. лв., но в структурата им продължава да има сериозни проблеми. Основното увеличение е при разходите за възнаграждения и пенсии – по около 1,2 млрд. лв. Същевременно разходите за здравеопазване, където е концентриран и ефектът от настоящата криза, се увеличават с 620 млн. лв. – за здравноосигурителни плащания, и около 60 млн. лв. за други разходи – спешна помощ, създаване на нови отделения, инвестиции и др.

С други думи за правителството е по-важно да увеличи доходите на администрацията и пенсионерите, отколкото най-накрая да си свърши качествено работата и в спешен порядък да реорганизира системата, така че същото това население, при необходимост, да има възможност да се лекува без проблем. Това се отнася както за болни с усложнения от коронавирус, така и за останалите пациенти с остри и/или хронични заболявания.

Друг сериозен проблем в разходната част са предвидените средства за инвестиции, които са с 383 млн. лв. по-високи в сравнение с очакваното изпълнение за 2020 г. Това е странно най-малко по две причини.

Първата е, че през 2021 г. и 2022 г. приключва периодът за разплащане по оперативните програми от настоящия програмен период, т.е. могат да се очакват по-високи разходи по тях, а голяма част от капиталовите разходи се финансират именно със средства от ЕС. Подобна ситуация наблюдаваме и през 2014-2015 г.

Втората е, че в приходната част на бюджета се предвиждат над 1,2 млрд. лв. повече приходи от ЕС, а разходите се очаква да се увеличат с по-малко от 400 млн. лв. Дори и да приемем, че част от тези плащания са финални, т.е. за вече приключили проекти, или авансови, т.е. за все още незапочнали проекти, разликата е твърде голяма.
Това означава, че могат да се очакват непланирани капиталови разходи през годината, а оттам – ръст в общите разходи.

Общото усещане от бюджета за следващата година е, че той е лишен от въображение – на фона на невиждана за ЕС криза, както по отношение на скоростта, така и на дълбочината, правителството продължава да предлага стари решения.

Всички реформи са замразени, с обяснението, че те не се правят по време на криза, липсват мерки за:

– подобряване на бизнес средата и насърчаване на икономическата активност; ускоряване на процеса на конвергенция;
– възползване от продължаващия процес на outsourcing и започнали процес на near-shoring;
– постигане на стратегически цели в сферите екология, енергетика, ИКТ и др.;
– реорганизиране на здравната система, така че да може да се справи с шока, пред който е изправена;
– бързо и ефективно възползване от финансовите инструменти на ЕС./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...