Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Общественото заболяване безсилие на компетентността
България Важно Мнения Съботен цикъл

Общественото заболяване безсилие на компетентността

Георги Петров
Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Не ви ли учудва това, че чак сега става ясно колко много хора с високи обществени позиции са знаели какво трябва да се направи от страна на правителството след първата вълна на корона вируса и това, което е трябвало да се направи, така и не е направено. Всички тези хора, но всеки сам за себе си, сега твърдят, че правителството не ги е чуло. Защото те са му опозиция по някакъв начин. И понеже в такова едно търдение има доза истина, номерът им минава.

Критикуват, та се късат. Дали тези хора, добрали се с качествата и уменията си до възможността да ни поучават и направляват, не си мислят, че яростта и усърдието в критиките им, дори да не предпазят държавата и обществото ни от пандемията, ще ги предпазят тях лично от заразата?!

Ако тези хора на високи обществени позиции, макар и неучастващи в момента във власта, бяха обединили усилията си, не биха ли могли да повлияят по някакъв начин на правителството да вземе то правилните решения. Какви са били правилните решения за нас управляваните и поучаваните от хората на високи обществени позиции, става безпощадно ясно сега. Неправилните ги виждаме в страданията на заболелите и мъките на близките на починалите от коварния вирус.

И през страховете си за собставния и на близките ни живот се питаме можем ли да простим на тези, които са знаели какво трябва да се направи и са си кътали това си знание за момента, в който сред страданията и страховете от пандемията ще могат да натрият носа на управляващите.

Ако това е политика, както се твърди, то тя е политика на безсилието на компетентността. Което е не по-малко опасно заболяване на обществото и държавата ни от политиката на всесилието на некомпетентността на загърбилата и политическия, и човешкия морал власт. Тези две опасности взаимно се обвиняват на все по-ужасяващия ни фон на ескалиращата здравна криза.

И сега какво? Става нещо, като в родния ни футбол и неговата национална гарнитура, да ме
прощавате за разклатения ми патриотизъм. Момчетата редовно търдят, че дават всичко от себе си. И най-вероятно го правят, но резултатите говорят, че това, което имат в себе си, е оскъдно и силно недостатъчно. Селекционерите казват, че това са ни футболните момчета, други няма. Някои от тях дори казват какво трябва да се прави, за да има други силни и с възможности в България след двадесетина години. Но и те не знаят откъде могат да се намерят средствата за това. Те казват още колко средства трябват, за да имаме футбола, който помним и спират до тук. Нямат кураж да изискват. И ние само критикуваме. Бихме изисквали, но би ни се получило само при условие, че в България бликне нефт и заприличаме на арабско емирство.

И в политиката ни се появиха някакви надежди. Т. нар. Отровно трио тръгна да търси единодействие с други политически и обществени фомации, които отричат настоящата власт и наричат слабостите и непостоянствата й с истинските им имена. Като оптимистичен хризонът на евентуален наш футболен ренесанс специалистите сочат времето след двадесетина години. Разгневените едни на други наши политици като че ли нямат сили да предвиждат по-добро бъдеще, но не може да го няма никога.

Дотогава ще я караме с кртики и празни приказки. Както казва циганката от тъжната, но и весела притча – както няма брашно, ако имаше и малко сиренце, пък и две яйчица, та да направя една баница, пък да ядат, да ядат циганчетата.

Но политиката и нашенската в това число, задължава и нещо да правиш, освен да говориш и
сочиш кусурите на политическия си опонент. И това, което възнамерява да прави един политик, като че ли задължително трябва да е не толкова полезно, колкото разбираемо и събуждащо очакванията на наранената и отчаяна народна душа. В крайна смета, ако не можеш да й помогнеш, поне да не я губиш като гласоподавател.

И г-жа Корнелия Нинова обяви намерението си да се включи като санитарка доброволец в
изпиващите остра нужда от медицински персонал наши болници, затиснати от вируса.
Последваха я в намеренията й и други нейни видни съпратийци. Като намерения! Похвално е, разбира се, но…

Опонентите й от иначе даващата всичко от себе си наша политика ще кажат, че тя като
санитарка ще е повече на мястото си Аз няма да се съглася, защото и политическата злоба е тежко обществено заболяване, отдавна поразило нашите управляващи. Те управляват барикадирани в собствената си посредственост и заобиколени и насърчавани от собствената си клиентела. И опозицията не е имунизирана срещу непродуктивна политическа злоба.

Соцалните мрежи ще кажат, че госпожата ще е санитарка, но с депутатска заплата. Аз няма да се съглася с тях, там е все едно дали си съгласен или не си с нещо, важното е да се вдига шум.

Ако някой иска да ме чуе, бих споелил мнението си, че основното задължение на личностите от ранга на госпожата е не да изпълняват, а да управляват ефикасно действията на изпълнителите на отделните дейности във функционирането на обществото, когато са на власт. И да коригират тези действия на управляващите в посока на тяхната ефикасност, когато са в опозиция. Мисля, че в нейния случай ефекътът се търси в самоотвержеността, с която тя поема риска за здравето си, като се впуска в това доброволчество. Дава всичко от себе си.

От друга страна пък от личните си преживявания в болниците знам, че там високо се ценят
санитари и санитарки с добри физически данни. Липсват асансьори и високофункционални
болнични легла. При нашите условия амбицията на госпожата е високоблагородна. След
двадесетина години може и да имаме нещо по-съвършено като медицински персонал и болнично оборудване.

Това е положението. Евродепутатката от съседна Румъния Рамона Стругариу, тази която настоява евроколегата й Ангел Джамбазки да признае тежката си махленщина при посрещането на протестиращите пред офиса на ВМРО с изливани върху тях вода и пиратки, каза от високата европейска трибуна, че у нас има „добре изградена мрежа от хора, които злаупотрбяват с демокрацията“.

Права и точна е съседката. Е, някои от нашите ще кажат пак – абе тая защо не си гледа нейната Румъния. И така, съзнателно или още по-лошо, неосъзнавано ще заметат отново под килима ставащото у нас. Колкото и то да е политически грозно, срамно, и съсипващо нормите, в които едно общество може да живее нормално. И ще твърдят, че го правят от патриотизъм.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...