Quantcast
Новини Пловдив » Мнения » Съботен цикъл: Никому не е лесно на тая грешна земя и в тая днешна беда
Важно Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Никому не е лесно на тая грешна земя и в тая днешна беда

Кадър: ФБ

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Хубав празник е 8 декември. Мирише на младост, мирише на надежда, мирише на бъдеще. Може би най-вече за нас бившите студенти вече в третата възраст е така. Навява спомени, които ни вдъхват кураж за живот. То този кураж може и да е смислен за нас, но дали това има някакъв смисъл за обществото въобще? Може би има. При това застаряване на населението, ако ни няма и нас, територията ни ще се обезлюди съвсем.

И тогава какво ще бранят патриотите. Не обикновените, политически деклариращите се с пяна на уста партиоти? Съвсем ще се оголи премълчаваното от тях и подразбираното от нас, че преди род и родина те най-мното обичат себе си и собствените си интереси. Но нали е казано, че в една демократична държава имат право на политически живот всякакви.

Тазгодишният студентски празник някак не се почувства от към празничността му. Беше потопен от всемедийната жалба по причинените от пандемията загуби на хотелиерите и собствениците на къщи за гости

Няма студентски купони на макс, няма и печалби на макс за тях. То и минимални приходи нямаше заради гадния вирус, но пандемията никому не прощава. Да не би по-добре и по-спокойно да я понасят българите, които нямат къщи за гости.

Години, години, усилни години, ако сте вредом дошли, добре сте ми дошли, ако сал до мене, пусти опустели, така се пее в една добруджанска народна песен

Едни казват, че тя е доказателство за това, че българинът държи на солидарността. За други това е израз на стадния ни, не имунитет, а маталитет. Но на кого му е лесно на тая грешна земя и в тая днешна беда.

Да не би на правителството ни да му е лесно. То, правителството както и да е … Но да не би на министър-председателя ни да му е лесно, защото правителството решава, каквото каже той да се решава. И той вече не издържа да понася тежките ограничения, които водят след себе си тежки последствия и здравни, и икономически, и социални, и всякакви.

А той нали душа дава всички ние да си мислим, че няма змей, на който той да не е в състояние до отсече и трите глави.

И току не се стърпява и изпуска някакъв не до там обоснован оптимизъм. Детските градини ще ги отворим на 14 декември. На 21декември ще поохлабим мерките. Да, но пандемията не позволява такъв оптимизъм.

И на здравния министър му е все по-трудно да озаптява опасните ни желания да заживеем отново, както сме живели

Защото не заживяваме, а само се разболяваме и товарим управляваната от него система и тя вече не издържа.

И на целия му този зор и премиерът му се меси и то самодейно и некомпетентно, съвсем по фелдфебелски.

Тези дни експертът по административно право адвокат Петър Славов детайлно анализира разпоредбите на Конституцията ни, за да докаже, че и у нас, както е в целия демократичен свят, премиерът е само пръв между равни и не може и не бива да разпорежда на министрите.

Г-н адвокатът експерт сигурно е писал с надеждата, че ако не самият ни премиер, то хората от съветническия му екип ще се вгледат в неговия анализ и ще настъни някаква промяна в премиерското поведение на усърден разпоредител. Уви, няма да стане.

Ако някой наистина успее да премахне от говоренето на г-н Борисов словосъчетанито „Разпоредил съм да се направи…“, какво ще остане от него тогава? Та нали той е закърмен с единоначалието.

Освен това има и нещо друго. Съществува една разновидност хора, които са натрупали не малък обем познания, без да са полагали усилия за систематична подготовка. Слушат и запомнят, но това не им дава възможностите да подреждат, степенуват и намират взаимовръзките на теориите, фактите и обстоятелствата. Опитват се да компенсират това със завишена активност, житейска, обществена и за зла врага най-вече политическа.

Имал съм такива колеги. Ние отдавна вече сме извън терена на обществените процеси, но се изживяваме като хора още не за изхвърляне. Защото си мислим, че това, което знаем и помним, може и днес да послужи. Нали Томас Ман беше казал на едно място в романа си „Доктор Фаустус“, че „старостта е минало, възприемано като настояще“.

Ще ви разкажа за един от поменатите по-горе мои колеги. Той никога не е чел целенасочено, но има образовние. Никога не е слагал общите интереси пред своя собствен, но не беше лишен от колегиално зачитане. Никога не си е помислял дори, че би изказал мнение, различно от това на началника, но не говореха за него като за подмазвач.

Не беше и лош професионалист. Както има виртуозни музиканти слухари, така и в други професии има хора усвоили занаята, без особена теоретична подготовка. Само малцина от по-налблюдателните в нашето обкръжение забелязваха, че той цитира съвсем шаблонно, а и доста пъти неуместно. Той цитираше, както беше чул някой друг по аналогичен повод да цитира. Такива пооткраднати от тук и от там бяха и оскъдните му разсъждения.

Има такъв тип псевдоинтелигентност. Огледайте се около себе си, може да я има и около вас.

Аз никога не съм мразил този човек, работили сме заедно дълги години. Не бих казал и че съм го обичал, най-малкото защото това би прозвучало гейско. Но накрая на общата ни трудова дейност ми идваше в повече, когато вече системата му да демонстрира интелигентност, която не притежава, започна съвсем видимо да се пропуква.

Случвало се е в един и същи ден преди обяд да му разкажа нещо, което съм прочел и ме е впечатлило, а след обяд той да дойде при мен да ми разказва същото или каквото е запомнил от същото, но вече като научено от него. Правеше го със съсипващо преподчертавана колегиална загриженост. Многократно изтъкваше, че ако пропусне да ме осведоми, после ще му се наложи да ме търси при неосведомените. Прилично здраве и дълг живот му пожелавам.

Но ви разказах за него и хората като него, заради неприятната аналогия. Защото за мен няма съмнание, че и г-н министър-председателят ни е един от тези. Най-напред слуша какво министрите говорят, че трябва да се прави по проблемите на ресора им, после им го налага под формата на разпореждане да го направят, като прескача факта, че не са създадени и трудно могат да бъдат създадени условията за това. Той е старши и неговата заповед трябва да бъде изпълнена. Разпореждане на халос, което според специалистите и Конституцията ни, освен непродуктивно е и противоконституционно.

И това е по-малката беда. По-голямата е, че старшият напъва да обяснява на народа български специлизирани проблеми и икономически, и социални, и здравни, и културни, от които хал хабер си няма

Обяснява каквото е чул и както го е поразбрал от специалистите. И така компютрите стават компоти, както твърди вицът от нашата далечна младост, но няма да го преразказвам и без това досадих със спомени.

Хубав празник си беше и тази година 8 декември за академичната младеж. Е, не даде рамо на хотелиерския бизнес, но това няма как да помрачи уханието му на младост, надежда и бъдеще.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...