Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: В очакване на Джо (Байдън)
Важно Мнения Разбор Съботен цикъл

Съботен цикъл: В очакване на Джо (Байдън)

В очакване на Джо Колаж: ПловдивПрес

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Маймун да ми е името, ако през месеците, дните и нощите на последната година на предстоящия президент на САЩ Джо Байдън му е минало през ума нещо за България и българите. Висшата американска администрация е създала филтри, които пресяват всичко незначително, за да не се претоварва дневения ред на президента. Наше българче, живеещо зад океана, ми го каза това преди дни.

Нали нашите българчета, плъзнали по широкия свят, се поизпедепцаха и по отношение на вътрешните, и по отношение на външните работи на държавите, в които са намерили гостоприемство и условия за живот, та вече говорят тежко и авторитетно. За качеството на живота им там, не е трудно да преценим, че е по-добро от това, което им предлага нашата българска действителност. Щом са отишли там да живеят. За качеството на оказаното им гостоприемство, те си знаят, но като ги питаш казват – тук все ще си останеш чужденец.

Въпросните българчета са ни най-близките роднини и благодарение на новите технологии си говорим с тях ей така, като да не са на десетки хиляди километри от нас. И те ни се чудят на ума защо толкова усърдно се занимаваме с проблемите на американската президентска институция. И защо се скъсваме от напъни да гадаем ще се подобри ли нашето дередже при новия обитател на Белия дом.

За да се поизместим от позицията  на провинциални скудоумници, в която ни поставят децата ни, които „сред чужди хора, чужди хляб делят“, ние обикновено им казваме – ако бяхте си останали тук и вие като нас щяхте да гадаете. Защото не гадаят там, където знаят какво ще им се случва. Защото там, при вашите домакини властта им се е научила, че ще е на власт, докато е максимално предвидима. Е, чак максимално предвидима да е властта в САЩ след скечовете на г-н Тръмп, е доста пресилено, но… Но нали имаме нужда от светъл пример, дори и когато трябва да си го доизмислим.

А у нас какво да предвидиш и какво да не предвиждаш? Да де, можеше да не бъдат толкова предвидими кухите речи на шефовете на парламентарни групи при откриването на последната сесия на това ни народносъбрание, но… Нищото и да го предвиждаш и да не го предвиждаш, все нищо си остава.

Оказва се обаче, че безсмислиците на управляващите са ни дотегнали и най-притеглящо вниманието на родните ни анализатори и коментатори сега е ставащото в основната опозиционна партия БСП и парламентарната група на водената от нея коалиция. Там се замерят с подлютени критики и се изключват един-друг, съвсем като да са вече на власт и да делят с настървението на дълго гладувалите баницата. Обвиняват се в нарушение на устава си и в обвиненията си и едните, и другите го нарушават. Без това да пречи на лидерката г-жа Нинова все по- шаблонно, но все така бойко да се изявява от парламентарната трибуна.

Това някои го нарекоха чудото в БСП. Не е чудо, просто не им издържат нервите от дългото пребиваване в идейна пустота

Така е било, така е и така ще бъде в политиката. Открай време е така. Борба за по-предни позиции в собствения лагер, когато противникът се е укрепил непробиваемо. Както във вълчата глутница и както в лъвския прайд устремът на най-силните екземпляри е за алфа позицията. Останалите се борят за близост до водача. В този свят до благата се докопваш по  някаква йерархична последователност. В цивилизования свят – с цивилизовани средства, в животинския и в пряк и в преносен смисъл – със зъби и нокти.

Никак не е случайно, че повечето политици страдат от дебелоочие като професионална деформация. Както фризьорките и бръснарите имат разширени вени на долните крайници, а шофьорите на тирове – хемороиди.

Другата професионална деформация, която имат политиците, но от която страдат вече не те, а хората, които ги избират за управляващи, е патологично уголеменото им усещане за собствените им възможности. То е основната причина да поемат ангажименти, изпълнението на които никога не е било, не е, и никога няма да бъде по силите им.

Но и сега не се вълнувайте извънредно, доказано е, че и това е вродено заболяване на политиката и винаги през вековете я е съпътствало. Още на границата на 15 и 16 век Николо Макиавели е  написал творбата си „Владетелят“, възприемана днес като първи учебник по модерна политика. А от нея  енциклопедиите са извлекли  цитатите си сентенции, сред които са: „Политиката няма връзка с морала“ и

„Мъдрият владетел никога не трябва да държи на думата си, когато това би било против неговите интереси“.

Този последният цитат, художествено пресътворен в стенна украса, чудесно би стоял над главата на г-н Б.Борисов в заседателната зала на Министерския съвет. На г-жа Нинова, основен претендент за нов обитател на тази зала, би било подходящо да й се напомни едно желязно правило от спорта. То е, че най-голямата треньорска глупост при подготовката  на спортистите са упражненията, които създават предпоставки за контузии на основни състезатели пред най-важния мач.

Обиден от факта, че владетелят на партията ГЕРБ и държавата Бойко Борисов не зачете дългогодишното му раболепие и безцеремонно го отстрани от софрата, г-н Цв. Цветанов си направи партия. Да не остане по-назад и предварително отстранения от жадуваната от БСП софра Красимир Янков също си прави партия. „Българска прогресивна линия“ щяла да се нарича и щяла да приюти в елита си отцепниците от БСП и други желаещи политически несретници. Много маймуни станаха и на левия, и на десния клон на родната ни политика. Ще се счупят, неизбежно е.

Не бе лишено от вниманието на журналистиката и поведението на лицата  (те нито лица, нито политици, но нали трябва да сме уважителни), които овреме започнаха да се умилкват на властелина, за да си запазят властовите позицrи, до които са докопали като гражданска квота на партията хегемон. Сега  всички кандидати редят в съзнанието си листите за предстоящите избори и през мъки и копнежи виждат собствените си имена на избираемите места. В пловдивските листи, според анализатори, са се прицелили г-жа Каназирева, областен управител, г-н Костадин Ангелов, здравен министър, г-н Вежди Рашидов, депутат и универсалният политически файтър г-н Спас Гърневски. Ще успеят ли отново, се пита чрез медиите общественото мнение. Не съм експерт в тази област, но имам усещането, че ще успеят, защото охлювите без черупка успяват да се промъкнат там, където за събратята им с черупка е трудно и дори невъзможно.

Миналата седмица в тази рубрика стана дума за страшно замърсените ни реки и води. Тази седмица със зловещи кадри телевизиите показаха нагледно проблема и той се поизясни на повече себелюбивия, отколкото родолюбив българин

Защото, нали, в днешните модерни времена, нещото, което не е показано по телевизията, не съществува. Е, телевизионерите имат лошия навик да откриват прибързано причинителя на злото в лицето на първия, до който са се докопали, събеседник по темата, но никой не твърди, че медиите са инкубатор за праведници. По-лошото е, че така проблемът се замита под следващата  информационна вълна.

Ако позволявате, едно уточнение по отшумялата вече тема. Селските рекички имат дълбоки дерета, които са  изровени от бурните води в редките обилно валежни и дъждовни, и снежни години като тази. Обикновено години наред тези дерета са празни, водата в тях църцори като ручейче в дъното им. Ние българите хвърляме  отпадъците си по бреговете на тези дерета. И природата по законите си неуморно се опитва да ги разгради и усвои. Обгръща ги в треви и храсти, но не успява да ги разгради, защото човекът ги е направил неразградими. Те отлежават по тези брегове и ги замърсяват с години

И когато дойдат обилните води, ги изравят и ги отнасят във водоемите, от най-малките та чак до световния океан. И до телевизионните екрани ги отнасят

И ние казваме, повече за пред хората, отколкото на себе си – ах, какви сме мърлячи. И после продължаваме да бъдем мърлячи.

Сигурен съм, че политиците ще кажат, че това си е само мой проблем, но не ме изпуска усещането, че както самоубийствено сме затлачили реките, които осигуряват физическото ни съществуване, така сме превърнали в нерегламентирано сметище и обществените си отношения. И за да стане още по-мрачно, усещането ми говори, че не приближава, а се отдалечава надеждата, че можем скоро да видим очистителната вълна. Тази, която да изнесе смърдящите натрупвания по дерета на политиката ни!

А ако се позовем на заричането на нашенчето, заживяло зад океана, какъв ни е проблемът да кажем, че ще се превърнем в това, в което отдавна сме превърнати, ако на г-н Джо Байдън  му мине през ума нещо за България и нас българите. Няма да е излишно. И освен това, не ние, а други са го филтрирали./ПловдивПрес

Още

Съботен цикъл: Затлачените ни житейски реки

 

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...