Quantcast
Новини Пловдив » България » Политика » Съботен цикъл: Лайкучката като фактор в нашата демокрация
Важно Мнения Политика Разбор Съботен цикъл

Съботен цикъл: Лайкучката като фактор в нашата демокрация

Георги Петров
Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Е, легна ни сърце на място, както казваха бабите ни, когато се осъществяваше нещо дълго чакано от нас. САЩ вече имат нов президент. Старият или досегашният си отиде като случайно попаднал преди години на президентската позиция на великата държава. Не поздрави победителя си, вероятно защото поради изобилната секреция от самолюбие, причинена му от атмосферата в Белия дом, си е помислил, че той ще бъде неговото жилище до живот.

В политиката и в спорта, ако не поздравиш победителя си след поражението, ставаш второстепнна фигура в историята на тези два вида човешка дейност.

Ние имаме един такъв, обичан от нас въпреки тази му непростима слабост, професионален боксьор. Раната ни е още прясна и няма да го споменаваме по име. И освен това той е далеч от излагацията на Доньо Тръмпа, както самораслите кометатори от махалата  наричат доскорошния началник на САЩ. И на всички фили на неговата държава по света. Сред тях и ние се напъваме за по-предни позиции.

Като стана дума за самораслите коментатори… Забележителният с находчивостта и остроумието си пловдивски жаргон беше нарекъл сборищата им лайкучки. Преди години  най-посещаваната лайкучка беше в началото на Цар Симеоновата градина, срещу пощата. Там се дърляха на тема футбол, но се знаеше всичко от мангизите на футболистите  до любовниците на хората във властта.

Най-активните оратори на този съвсем доброволен форум обичаха да изтъкват изключителните си способности да се пазят от ченгета и слухари и затова, когато искаха да кажат нещо за властта, дискретно сочеха партийния дом и казваха тия момчета там. А тия момчета там знаеха, че на лайкучката, където всеки си мисли, че всичко знае, докато почти нищо не знае, се излива съвсем безопасно за властта опозиционната енергия и не пречеха на тези говорилни. Възможно е и да са ги ползвали като обратна връзка.

А хубавато на тези говорилни беше това, че там се раждаха и трайно останаха в общуването ни знаменитите пловдивски лафове. По които се разпознаваме като съграждани, където и да се срещнем по света.

Напоследък се забелязва някакво възраждане на лайкучката и като форма на общуване, и като форма на израждане на демокрацията.

На едно, някога пазарно площадче в западния край на район „Южен“, в слънчевите зимни дни се събират възрастни мъже, които още нямат проблеми с придвижването. Носят си самочувствието в малки пластмасови шишенца, продадени им с минерална вода, но сега напълнени с домашна ракийка. Свалят маските, само когато казват „Наздраве“ и след отпиването пак ги слагат, вероятно за да демонстрират дисциплинираност.

На пловдивчанина му е заложено, вероятно от византийско време, винаги да се оглежда за слухари.  И задължително да се съобразява с повече евентуалното, отколкото вероятното им присъствие. Пренията почти винаги премачкват елементарната логика, но задължително се водят съвсем според медицинските изисквания за борба с пандемията.

Основната тема, разбира се е футболът, но и това тези хорица коментират индиректно, защото ги е страх да ходят по стадионите. Първо, нямали излишни парички за билети и второ, страх ги е да не бъдат премачкани от дрогираните тълпи гамени, които сега се наричат фенове. И трето, като телевизията им е докарала мачовете в къщи, защо да ходят по кърищата. Това нашето не са  стадиони, те са си чисти кърища, казват обикновено по тази тема.

Едните ще се спукат от гордост, че за втора година футболистът на годината е от Локото. Другите яростно настояват, че истинският  футболист на годината е Тошко Неделев, но тези серсеми от ръководството на жълтия пловдивски клуб нямали хора в журито. А без такива хора нищо не ставало на този свят..

Другата важна тема, застрашаваща ги сега опасно, е пандемията. И по нея всичко знаят. Имат и любимци и омразници от лицата, които я разнищват по телевизиите. Любимец им е Мангъров, не защото те му вярват и следват съветите му, за да са спокойни за живота си, а защото е пич и от нищо не му пука. Най-омразен им е генерал Матафчийски, много мазен им се виждал. Нямат особено доверие и на здравния министър, защото не било редно един министър в такава тежка за страната и света медицинска обстановка, да си боядисва косата. Когато те били млади, това го правили само развалените жени.

Мога да изредя още няколко повтарящи се теми, но с която и от тях да се започне разговорът, задължително прелива в политиката. И веднага след това преливане се оформят двата полюса – този на привържениците на Бойко и този на харесващите Румен Радев.

Това, че премиерът ни, добър или лош, се е вградил съвсем органично в душите, сърцата и манталитета на феновете си, личи най-вече от факта, че те съвсем спокойно го споменават и цитират само с малкото му име. Не съм чул привържениците на президента да го наричат само Румен. И може да се забележи още, че повечето от тях се обръщат към непознатите на „вие“, ама това в лайкучката не е качество.

А тук някъде можем да търсим ключа за бараката, както се изразява  в такива случаи прочутия пловдивски жаргон.

Г-н Борисов събра кураж, запуши ушите си за основателните критики срещу управлението му и тръгна с джипа си да раздава аргументи на привържениците си в техните спорове по лайкучките на страната. Възможно е и неговите биковци и харизановци да са му изчислили, че неговите фенове, колкото и да бъдат оценявани като граждани и личности с по-нисък интелектуален статус, да са значително по-многобройни от умствено по-извисените  привърженици на опонентите му.

И ние работим на сигурно, надъхваме нашите си хора, ония другите не ни интересуват, подчертават  бойковистите на лайкучката. Докато същата тази основна опозиция около БСП разсъждава по интелигентски и се мъчи с интелигентско говорене и купешки думи да намножава гласоподавателите си.

На лайкучката привържениците на г-н президента сочат, че той може да говори умно и интелигентно, без да чете. Можел дори да си говори свободно с чуждестранните си колеги на два от основните западни езици, докато Бойко, единствен в Европа, се излага с преводачи. Неговите пък привърженици отвръщат – президентът и Нинова може и да говорят по-умно, но не те, а Бойко дава по 50 лева отгоре на пенсийките.

Трудно ми е да цитирам малко нецензурната резолюция за политическата ситуация у нас на авторитет в махленския парламент, но  ми е трудно и да се въздържа. Той каза – Бойко е точен, работи с нас, неговите хора, другите да го  д… А президентът  и Нинова лаели в мъгла, без да им било ясно кой ги слуша. И тия избори вече сме ги спечелили, каза с апломб самообразовалия се оратор и анализатор.  Не знам за вас, но на мен ми е също трудно да не му призная някакъв вроден политически усет.

Боже, пази България, с нейните лайкучки дори! За да ни има и да можем да се радваме на поредното възраждане на демокрацията. Е, засега в САЩ и не толкова у нас, но и това е нещо, за което можем да си говорим./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...