Майонеза Краси
Новини от Пловдив » България » Политика » Съботен цикъл: Замърсителите и пречките при тяхното рециклиране
Важно Екология Мнения Политика Съботен цикъл

Съботен цикъл: Замърсителите и пречките при тяхното рециклиране

Голямото рециклиране. Колаж: ПловдивПрес
ДА ПОМОГНЕМ НА СЕЛО ТРИЛИСТНИК!

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Тя случката станала някъде по безкрайните лазури  на гръцкото крайбрежие. В магазинче за сувенири, каквито има във всички курортни селища, дама пазарува подаръци за близките си, преди да отлети за родината. Продавачът любезно я пита желае ли фирмената за магазинчето и острова найлонова торбичка, в която да сложи подаръците. Не, благодаря,имам си платнена, казва му дамата. Вие сте от Германия, усмихва се продавачът и след като дамата му потвърждава, той уточнява –  познах, защото  обикновено българите и руснаците искат по две торбички.

Носим  и тях като армагани за приятели. Правил съм го и аз и мои роднини и познати са се радвали на подарените торбички. А  случката прочетох в мрежата, когато се рових по темата.

Имам притеснения за милите си съграждани и сънародници, които осъзнават, че това, което се прави у нас, за да се справим със задръстването на реките и водоемите ни със стотици тонове боклуци, е борба с последиците, а не с причините и причинителите на проблема. Мисля, че ги измъчва усещането, че живеят в затворено пространство, неумолимо затрупвано и с отпадъци, и с неадекватни  управленски решения. Които повече стимулират ускорено отделяне на боклуците, отколкото успешно ги отстраняват от живота ни.

Тези, които се възторгват от възторга на медийните репортажи, които възторжено съобщават колко са тоновете на отпадъците във водоемите ни и показват като героични усилията на хората и машините, които ги чистят, са си спокойни. Има държава и тя се  усъвършенства в усилията и уменията си да отделя боклуците от водата. Те, разбира се, грешат, но тази им грешка ги прави спокойни, а спокойствието, дори и когато е причинено от  незаинтересованост и невежество, си е в голяма степен щастие.

Като се поровиш по темата, научаваш, че пластмасите, които вече употребени са основна част от боклука, са много видове и неумолимо са навлезли и разширяват непрекъснато присъствието си в бита на човечеството. В живота ни са от около 50 години. Разграждат се в продължение на стотици и хиляди години. Малка част от тях се подават на рециклиране и за разлика от металите, при второ и трето рециклиране губят качествата си. Натрупват се и като удобен за използване материал, и като опасност за природата. Оптимистични проблясъци за генералното отстраняване на тази опасност не се забелязват.

Засега в най-голяма степен се разчита на опитите да се ограничава, доколкото е възможно, употребата на пластмаси. Ние обикновените хора замърсяваме най-вече с найлоновите торбички. Които изхвърляме всеки ден. Не всеки ден изхвърляме стар телевизор или хладилник, нали.

Не бързайте да се усмихвате, това не е малък проблем. Всяка година се произвеждат над един трилион найлонови тобички. Три и половина милиона тона използвани торбички се изхвърлят в природата годишно

У нас почти нищо не се прави, за да се ограничи използването им. Правеха се опити. Изоставиха се с  оправданието, че примерно замяната им с хартиени опаковки е по-скъпа. Че при производството на хартия не по-малко се замърсява природата. Че ако населението се приучи да изхвърля разделно измити и изчистени от остатъците от храна пластмасови опаковки, те ще бъдат рециклирани по-евтино и рентабилно и това ще породи желание да се появяват рециклиращи фирми.

Забелязали сте, че понякога неуморно изговаряме изобилие от думи в опити да прикрием факта, че решението на  проблема не е по силите ни

По света обаче търсят изхода, без да се отчайват. Налагат такси за потребителите на найлонови торбички, нещо като акцизи, които хем да ограничават вредните навици, хем да попълват бюджета. Налагат се и други санкции, които, ако ги препиша от мрежата, ще си навлека лютата омраза, на мнозинството, което ща каже – тоя пък иска да ни налагат данъци и за торбичките. Но това е начинът на ограничаването им и ако искаме да има природа и за правнуците ни.

Сложната система за разделно събиране на отпадъците в Япония от десетилетия е направила рентабилно рециклирането им. За Германия вече стана дума. И другаде по света се полагат усилия, които дават резултат.

От наш българин, живеещ и работещ  в Дъблин, знам, че от 2017 година досега Ирландия е намалила употребата на въпросните торбички с 93 на сто

В хипермаркетите продават пак найлонови, но по-плътни и здрави торбички за 50 евроцента едната. Това е  цена, която насърчава към многократно използване и изтиква еднодневките, с които ние замърсяваме живота си.

Но не си мислете, че тук е съвсем  чисто и подредено, каза нашият човек от Ирландия. Появяват се съобщения за нерегламентирани сметища тук и там, но силното обществено възмущение не допуска застрашаващи натрупвания на боклуци, както е у нас. Иначе в разположилите се и там, като по целия свят, турски магазини с ориенталски жест подавали на купувача закупеното от него в нашарена по турския вкус найлонова торбичка. Екзотика от Балканите.

Но да не бързаме да осмиваме комшиите. Тези дни се появи съобщение, че

в истанбулската община Зейтинборну подхванали умна инициатива. Раздават срещу предаден от гражданите сортиран пластмасов отпадък бонове или ваучери, с които може да се пазари в хранителните магазини

В Истанбул е като у нас, нямат европейските или или японските навици сами да разделят отпадъците си с грижа за природата. Така, че инициативата на тази истанбулска община е знаменателна.

Между другото организирането и канализирането на клошарските усилия и у нас би могло да спомогне за решаването на проблема по мнението на специалисти по управление на отпадъците. Според тях е необходимо да се организира изкупуване, атрактивно за събирачите, а откъде ще дойдат средствата за това, е проблем на управленско решение.

Което трябва да се търси, а не да се крием зад първичния медиен възторг от героичните усилия на хора и машини да местят отпадъците от реките в други гънки на природата. Откъдето ще отидат пак в реките,  но вече в друго време, когато пряката отговорност вече няма да бъде наша.

От прочетеното натрапчиво не напуска ума ми силното настояване, че ако използваните пластмасови опакавки на храни и други стоки за битови употреби се предават на преработвателите измити и изчистени от остатъци, възможностите рециклирането да решава по-голяма част от проблема силно се увеличават.

Нали и вие забелязвате неистовите усилия на много вече използвани и силно замърсени наши политици да се рециклират чрез предстоящите избори

Сигурно и при тях ще е възможно, ако се хвърлят в изборната надпревара изчистени и измити. Мисля си обаче, че ако някой успее да предложи ефективен метод за очистване на Александър Томов, наречен от феновете на ЦСКА Сашо Апашо, ние пък трябва да го предложим за Нобелова награда.

Вижда се, че опитите на видни в миналото, но поотритнати днес политици да се изчистят от наслагванията на предишното си  политическо шмекеруване като си създадат свои нови партии са неуспешни. Имената на новите партийки трудно се запомнят, но имената на политиците са Атанас Атанасов, Христо Иванов, Татяна Дончева,  Мая  Манолова и др.

И още нещо,  кой и как би могъл да изчисти и измие от упоритото морално замърсяване политическите лица, сменящи идейните си цветове според конюнктурата по-ловко от хамелеоните. Цветан Цветанов, Георги Марков, Тома Биков и други някои по-безлични са в тази редица. Сред последните най-активен е един наш пловдивски, силно износен от многократно безпринципно  приспособяване депутат. Неговото име няма да съобщавам, защото някога ни учеха, че хигиената на четенето, трябва да бъде предшествана от хигиена на писането.

Много е вероятно сред опитите ни да решаваме и причинявания ни от тях смърдящ проблем най-ефективен да е силното ограничаване на употребата им./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Одобрявате ли пробива под Водната палата?

  • Не, проектът унищожава част от крайбрежния парк на река Марица, прекъсва велоалеите и тротоара, заплашва основите на съседните къщи и на моста за панаира 45%
  • Да, този проект е нужен, защото трафикът се разраства, а пътят за регулиране на движението в големите градове са кръстовища на две нива. 31%
  • Първо да подложим проекта на голямо общоградско обсъждане и тогава ще преценя 10%
  • Проблемът не е транспортен, а политически и всяка от страните се стреми да извлече дивиденти 8%
  • Не ме интересува 7%

Начална дата: 26.10.2022 @ 10:27 | Крайна дата: 26.11.2022 @ 11:00

Зареждане ... Зареждане ...