Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Царимир празнува Муфканица онлайн с впечатляващ спектакъл
Важно Култура Православен календар Празникът Регион Съединение

Царимир празнува Муфканица онлайн с впечатляващ спектакъл

Благата пита на Муфканица се чупи с вик Мууу
Благата пита на Муфканица се чупи с вик Мууу

Царимир става столица на Община Съединение утре, когато местните празнуват 100-годишния обичай Муфканица.
По традиция на Власовден (11 февруари) стопаните в Царимир почитат домашния добитък, от който зависиси поминъкът на всяка къща. Свети Власий е покровител на домашните животни и затова празникът се нарича още Воловден, а поздравът на Муфканица е вик на висок глас Му-у-у, Мууу, за да чуе Господ, че добитъкът е здрав, и ще има берекет и тази стопанска година.
Заради пандемията обаче сега решихме да прехвърлим традицията в интернет пространството, обяснява кметицата на Царимир Атанаска Бешликова. Организатор на онлайн празника е секретарят на местното Народно читалище „Архангел Андонов“ Дияна Стайкова.

Пандемията ще ограничи всенародните празнества, но ще заложим на алтернативата в мрежата, така ще ни видят нашенци по цял свят, обяснява Дияна Стайкова

В селото самодейците от читалището вече се подготвят да покажат какво се прави на Муфканица. Момичетата от ансамбъл „Пендаре“ – Божидара, Радост, Станимира, Катерина и Яна, ще изпеят няколко песни. Живата памет на селото Койчо Червенков наставлява младите самодейци за останалата част на програмата. В спектакъла ще се включи още и Георги, който вече е нахлупил калпак и е облякъл юнашка народна носия.

Още рано сутринта на 11 февруари на мегдана пред читалището Георги под наставленията на ветерана Койчо ще запали огън по стария начин – с кремък и прахан, а после ще го прескочи с мощен вик: Мууу, Мууу! Започваме с огъня, който притежава божествена сила да пречисти и да дари светлина, да пропъди болестите и злите сили надалеч, обяснява секретарят на читалището Дияна Стайкова.

Тази година на площада няма да се събира народ, но традицията ще оживее в мрежата, убедени са организаторите

Иначе в добрите години още отрано запаленият огън насред мегдана привличал младо и старо. Мъжете започвали да спорят чия невеста ще дойде на празника с най-хубава и вкусна пита. Докато юнаците се препират, към огъня започват да прииждат и жените, нагиздени в най-хубавите си дрехи, понесли обредните хлябове в ръце. Питите за Муфканица се наричат „Благи пити“ или „Власувини“, на името на Свети Влас, пазителя на добитъка.

Докато пристъпят, невестите разчупват питите и раздават комат, а всеки който си вземе парчето вика силно Муу, Муу за здравето на домашните животни. Бабите започват да нареждат благопожелания „Да са здрави кравите“, „Да се телят по две телета“.
Мъжете вадят стомни и менци с вино, музиката засвирва и веселбата избухва с пълна сила, хоро се вие, през три села се чува.
Децата отстрани играят на „челик“, „топ“.
Когато празникът е в разгара, най-личната мома нарамва менци и отива за вода, момъкът, който си я хареса, я пресреща на чешмата и отпива от менците и краде китката от плитката й. После се хваща на хорото до нея и двамата се споглеждат срамежливо.

В тая работа няма срам, като я е харесал, на Муфканица е моментът да си вземе момичето, обяснява Койчо Червенков

Обичай било кандидат-женихът да дойде с цяла тайфа другари и като се хване на хорото, един да гръмне с пушка, момъкът да грабне момичето и да я натовари на писана каруца. После бият камшика на впряга и момъкът отвежда набелязаната красавица у дома. Тогава всички викат, ухилени до уши, че „хорото се е скъсало“ и започват да надуват бузите с пълни с вино менци.

Майката на крадената мома реве с глас, но нейни приятелки се притичат на помощ със стомни вино да я успокоят. Тъщата така се успокоява, че се напива и заспива, а после я качват на каруца с магаре и си я прибират вкъщи да се наспи

След това музиката пак гръмва, хорото продължава с нова сила, а напета мома предизвиква друг ерген с думите: „Ако ме надиграеш, дизията (гердан с пендари), ще ти подаря. Ако аз те надиграя, със синджир през селото ще те преведа.“
Така празникът продължава до тъмно. По-смелите почват да прескачат огъня, за да „изгори всяко зло и лошо“.
Това е народен обичай, който ни държи да имаме вяра в плодородието на мястото, което ни е родило. Това е нашето гнездо, обяснява кметицата на Царимир Атанаска Бешликова.

Самодейците се подготвят за Муфканица под наставленията на Койчо Червенков
Самодейците се подготвят за Муфканица под наставленията на Койчо Червенков
Традициите в Царимир се пазят. Юнак пие вино край огъня.
Традициите в Царимир се пазят. Юнак пие вино край огъня.

Самородният кревед Койчо Червенков разказва, че благодарение на Муфканицата са забравени старите вражди между селата и най-вече между двете махали на Царимир. Някога Горната и Долната махала не се понасяли, даже имало негласна забрана момък от едната махала да си хареса булка от другата

Но с Муфканица постепенно настъпили мир и любов в селото.

За запазването на традицията трябва да благодарим на всички сегашни ентусиасти и на възрастните самодейци, които с много желание и любов разказват за празника и участват в него, убедени са в Царимир. Радостното е, че през последните години на Муфканица празнуват много млади хора и ученици, коментира местната управничка Атанаска Бешликова. Стичат се млади и стари от всички селища на Община Съединение, за да се включат във веселбата.
Народно читалище „Архангел Андонов“ е изключително благодарно на всички самодейци и участници в празника, на кметството на селото, на Община Съединение и на всички спонсори, които помагат в организацията на празника, споделя Диана Стайкова.

Ерген краде мома от хорото на Муфканица. Кадри: НЧ "Архангел Андонов" с. Царимир
Ерген краде мома от хорото на Муфканица. Кадри: НЧ „Архангел Андонов“ с. Царимир

Летопис от по-ново време

През 1979 г. ОСК – гр. Съединение, на 5-ия републикански фестивал на художествената самодейност награждава народния обичай Муфканица със сребърен медал и лауреатско звание.
През 1980 г. народният обичай Муфканица получава грамота за отлично представяне в гр. Хисаря.
На Шестия републикански фестивал на художествената самодейност Окръжният организационен комитет награждава читалището с диплом за участие в окръжния етап Певчески колектив, изворен фолклор, през март 1983 г. с ръководител Златка Моллова. През същата година на шестия фестивал награди с диплом за участие в окръжен етап куклено-театрален колектив при читалище „Архангел Андонов“ с ръководител Любчо Грудев.

Откъде иде името на Царимир

Старото име на Царимир е Даутларе. Има схващане, че селото носи името на Даут бей, който е владеел тези земи по турско време. През 1934 г. правителството на Кимон Георгиев преименува село Даутларе в Царимир.
През 1878 г. се заселват първите български семейства, които идват от Горно и Долно Суванлий Оргакьойско (Ивайловградско).Те се наричат „маджури“. Заселват се и българи от околните села. Те са наричани „капуци“. Турците постепенно се изселват от селото. Тъй като най-старите регистри не се пазят, можем да проследим движението на населението едва от 1926 г., когато селото наброява 1790 жители. До 1960 година жителите на селото се увеличават и достигат до 2548. След 1960 г. броят започва да намалява. Сега е около 1000 души.

Олимпийският шампион Асен Златев е местна гордост

Асен Златев

Олимпийският шампион по вдигане на тежести е най-известният жител на Царимир и е записан със „златни букви“ в историята на селото.
Роден е на 23 май 1960 г. в с. Царимир, Пловдивско. Започва състезателната си кариера в СК „Марица“ (Пловдив) под наставничеството на Ганчо Карушков. Учи в Средно спортно училище „Васил Левски“ в град Пловдив.
Спортната му кариера е в категориите 75 кг и 82,5 кг и започва ударно. През 1980 г. е световен шампион в Москва. Същата година на летните олимпийски игри Москва е олимпийски шампион. Следват златни медали от европейско първенство (1982, 1984, 1985) и сребърни (1981, 1983). Световен шампион през 1986 г. и сребърен медалист (1983, 1985). Носител на приза „Златен килограм“. Поставя 20 световни рекорда. Готви се за още три олимпиади, но не участва в тях по независещи от него причини. Капитан на националния отбор повече от единадесет години. Четиринадесет години няма загуба на подиума.
След края на спортната си кариера се занимава с частен бизнес в областта на млекопреработването. Почетен гражданин на Пловдив от 2000 г./ПловдивПрес

 

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПП ВОЛЯ ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...