Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Предизвестено провален политически спектакъл с аплодисменти
Важно Мнения Разбор Съботен цикъл

Съботен цикъл: Предизвестено провален политически спектакъл с аплодисменти

Политическа бурлеска Колаж: ПловдивПрес
Политическа бурлеска Колаж: ПловдивПрес

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Една моя позната в мрежата се похвали, че е била на премиера в театъра. Естествено, похвали постановката и хората, които са я направили. Аз мисля, че тя разбира какво е гледала и какво е написала за видяното и похвалите й не са куртоазни. Друг мой познат в мрежата написа под написаното от нея, че и той е бил на премиерата, но не бие тъпана. Вероятно защото няма да му е приятно, ако го нарекат тъпанар.

И двамата са използвали случая да кажат нещо за себе си на другите. И на тези, с които се познават, и на тези, с които не се познават. Нали не можеш всички да познаваш, но никой не ти пречи да си мислиш, че всички могат теб да познават. Е, ако предизвикаш желанието им за това. И тогава желанието ти непрекъснато да казваш нещо за себе си и то да бъде чувано и разбирано от другите ще бъде максимално удовлетворявано.

Тези усукваници, които написах по-горе, не са мои измислици, прочетох ги, като търсех да прочета нещо за

егото на авторитарния лидер. Напаст, налазила напоследък политическия ни живот масово и безапелационно.

Не всичко от прочетеното разбрах, но от разбраното запомних твърдението на  източен (индийски) философ или философстващ,  някои го наричат  мъдрец, че: „Егото е пречка за лидера, мъдрия човек, търговеца и слугата, но е необходимо на война и състезателя“. Войнът и състезателят са предназначени да побеждават и им е противопоказно да разсъждават.

Тежки са днешните дни за театъра и изпълнителските изкуства, безспорно. Но ми се е случвало и в допандемичните времена да посещавам представления, на които в салона са заети по-малко от 30 процента от местата. И  все пак театърът си е театър, имало го е и ще го има, защото подхранва илюзията, че е смислено да ни има. Комуто е нужно това! А освен това, за изкуствен интелект се говори под път и над път, за изкуствен талант не ми се е случвало да прочета нещо.

Най-вероятно е от некомпетентност, но ме притесняват телевизионните предавания за изкуство и култура, в които се разнищват до най-малката подробност всички процеси по подготовката на един спектакъл. И това сигурно удовлетворява желанието на скритите от публиката режисьори, постановчици, сценични работници и др.,  без чиито усилия и талант един спектакъл е невъзможен, да казват нещо за себе си. Но мисля, че това разнищване лошо посяга на увлекателната илюзия, каквато е театърът за зрителя от салона.

Търся някакви аналогии с дърварското разнищване на политическия спектакъл у нас, не само по мое мнение лошо режисиран и от бездарни актьори изграждан.

Разбира се,  това не се отнася в такава степен за изкуството, но нали някой беше казал, че ако знаете от какво се правят кренвиршите и политиката, никога няма да вкусите кренвирш и да аплодирате политик

А политиката и политиците заради предназначението си са стократно повече от изкуството разнищвани и анализирани от социолози, политолози, социални антрополози и всякаквите останали лози. И противно на поговорката за кренвиршите и политиката, всички по свой си начин знаем от какво се прави политика. Политиците си мислят, че се прави от тяхното его и таланти, а всички останали мислим, че се прави от най-лошите и отблъскващи човешки качества. Които приписваме на политиците. Правим малки изключения за тези от тях, на които ние по някакви други причини симпатизираме.

Аргументи за такова едно мислене имаме в изобилие. Обещават, подвеждат ни, не изпълняват обещанията си, лъжат ни, за да ни подведат отново. И съществуват върху неизчерпаемата ни надежда, че този път гласуваме за  по-добрите и по-човечните от досегашните, различните, добрите и полезните.

Но политиката не е театър, не е изкуството, което ни привлича с облагородяващата илюзия на спектакъла. Макар че политиката отдавна не е ползотворната дискусия, превърната е в отблъскващ с грубостта си лошо скалъпен спектакъл. Който не само посяга на илюзията за демокрация, но и варварски я обругава.

Илюзията за демокрация е увенчана с очаквания още от древността. Според нея ние демосът, т.е. народът избираме кой да ни управлява и определя съдбините ни. Тази илюзия, колкото и да е била изнасилвана и изтезавана през вековете, е вечна като надеждата ни най-после да изберем достойни.

Не, пак ще избираме тези, които ни подредят  Б. Борисов, К.Нинова, А. Доган и по-дребните, отдавна хронично болни от хипертрофиралото си его политици. А  новозаболелите от същата болест инициатори на уж нови политически проекти скандират: „Мутри, вън!“.  Защото искат да заемат мястото на мутрите.  Ами ако то е прокълнато да превръща в мутри всички, които го заемат?!

Всичко написано дотук намирисва на умозрителност. Може и така да е, но има и факти, които говорят в защита на подобни твърдения.

Славчо Атанасов, депутат в последните ни два парламента, обяви, че няма да се кандидатира за следващия. И като с това си обявление се освободи  от задължението си  колегиално да пази тайната на рецептата за кренвирши, каза, че партиите, представени в нашия парламент, са до една авторитарни и това прави демокрацията ни невъзможна. Каза още, че Народното ни събрание е пълно с анонимници. Чест му прави, изповяда една своя дълго продължила търпимост.

Корнелия Нинова съди политоложката Татяна  Буруджиева за това, че с един свой анализ в този сайт е нарушила спокойния й сън. И е попречила на евентуалните й избиратели да я уважават. Дай, боже, всекиму дарбата с такава лекота да разпознава причинителите на недоверието и пренебрежението на другите към себе си.

Марешки и Валерий Симеонов, доскоро неуважаващи се особено, плеснаха с ръце и се прегърнаха, за да щурмуват общо прага на следващия парламент, без дори и да направят някакъв опит да потърсят за това си решение съгласието на хората от партиите си. Вероятно, защото им е ясно, че ако те успеят, ще ги има и партиите им, ако не успеят, заедно с политическото си паство ще са сред  разотиващите се.

Този път да  оставим на спокойствие Б. Борисов. Той наистина е в главната роля, на грозния спектакъл обявил за своя основна цел извисяването и утвърждаването на демокрацията у нас, но още отсега е ясно, че много трудно ще напълни и на 30 процента салона на представлението, обявено за 4 април тази година.

Но можем да бъдем сигурни, че в нощта и след тази поредно провалена премиера, хвалещите се, че са от най-дейните в подготовката на представлението и основно по тази причина то е успешно, пак ще са обичайно много. И пак обичайно много ще говорят обичайните си глупости./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПП ВОЛЯ ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...