Quantcast
Новини Пловдив » Важно » „Барометър България“: Ниска избирателна активност, шест партии минават бариерата от 4%
Важно Мнения Политика

„Барометър България“: Ниска избирателна активност, шест партии минават бариерата от 4%

Графика

Ниска избирателна активност, измерима с тази от последните евроизбори, при която ще се мобилизират единствено твърдите избиратели на политическите формации. Значителен дял на колебаещите се дали да отидат да гласуват, но с политическа позиция – които могат да повлияят на крайния резултат. Това са тенденциите, които се открояват след проведено проучване на „Барометър България“ по телефона сред 853-ма българи.

При предишни избори делът на колебаещите се е движел около 10% от анкетираните. Към днешна дата този дял е нараснал двойно до 22%, като евентуалната им мобилизация би могла да повлияе на политическата картина след изборите.

34,6% от анкетираните ще отидат да гласуват, а 36,2% няма да отидат до урните на 4 април.

Социолозите са задали въпроса „Ако днес се провеждат парламентарни избори, за коя политическа сила бихте гласували?“само на заявилите, че категорично ще гласуват – 34,6%.

Те формират абсолютно твърдия електорат на всяка една партия – не се влияят от политическа реклама, имат категорични убеждения и са готови да гласуват във всеки един момент независимо от условията и ситуацията. При избирателна активност от 34,6% – формирана именно от твърдите ядра, първа политическа сила ще остане ГЕРБ с подкрепата на 31,5% от гласуващите. БСП ще се нареди на второ място с 22,4%. ДПС, които по принцип разчитат именно да своите твърди избиратели, ще се наредят на трето място със 7,8%, сочи изследването на „Барометър“.

През последните четири години, докато част от патриотичните формации постепенно губеха позиции, ВМРО успя да запази своите сред избирателите в своя политически сектор – от една страна, защото винаги са разчитали на определена твърда подкрепа, но и с категоричната си позиция спрямо антибългаризма в Северна Македония, както и с изпълнените си предизборни обещания – нещо, с което малко политически формации могат да се похвалят през изминалите повече от двайсет години. След внезапното, но донякъде очаквано разделение на Обединени патриоти броени седмици преди изборите, воеводите успяват да привлекат гласовете не само на своето твърдо ядро, но и сред привържениците на своите доскорошни партньори, като по този начин, явявайки се самостоятелно на изборите, могат да запазят същите позиции, които преди това имаха в коалиция. За ВМРО биха да ли гласа си 7,1% от твърдо заявилите, че ще гласуват, отбелязват социолозите.

Ниската избирателна активност би се оказала проблем за „младите“ извънпарламентарни формации, които все още не са изградили структури от твърди избиратели и разчитат повече на потенциала на спонтанния вот и активна предизборна кампания – каквато не е ясно доколко ефективно може да проведат заради ситуацията с COVID-19.

,,Има такъв народ‘‘ биха могли да прехвърлят чертата и при ниска активност, но няма да могат да разгърнат потенциала си и да бъдат фактора в следващия парламент, в какъвто желаят да се превърнат. За тях биха гласували 6,8%. „Демократична България“ и „Изправи се. Мутри вън“ пък би трябвало да положат значително повече усилия, за да влязат в парламента и да имат някакво влияние при следващо управление. Те получават съответно 5,4 и 3,7%.

Изключително висок е делът на колебаещите се, отговорили на първия въпрос с „По-скоро да“ – 22% от респондентите. Ако все пак решат да гласуват, няколко политически формации биха могли да спечелят подкрепа именно от тази група избиратели.
Независимо от участващите политически субекти в българското общество винаги е имало обособена група избиратели с патриотични нагласи, като вотът им неизменно е бил израз на ясни разбирания, позиции и настроения. Тези нагласи ги има и сега. След постепенното отслабване и даже „залез“ на отделни патриотични формации ВМРО се позиционира стабилно на политическата сцена и има потенциала да привлече този вот изцяло – не само от твърдите поддръжници, но и от групата на „колебаещите“ се избиратели с по-патриотични възгледи. Не бива да се забравя и изключително доброто представяне на лидера на партията Красимир Каракачанов на последните президентски избори, когато събра близо 15% или 600 000 гласа.

Друг дял на колебаещите се за кого да гласуват са тези с „наказателен вот“, както и тези, които не откриват политически субект, който да отговаря в достатъчно голяма степен на позициите им. В случай че тези ,,колебаещи се‘‘ избиратели все пак стигнат до урните, вотът им по всяка вероятност ще се разпилее между няколко политически формации. Част от тези, които искат категоричен рестарт на системата или желаят да „накажат“ сегашните управляващи, ще се насочат към „Има такъв народ“, но и към „Изправи се. Мутри вън“. „Демократична България“, макар и традиционно целяща се в градски десни избиратели, също ще подели потенциалната подкрепа, която може да получи, с тези партии.
Отделна група и често най-голяма са тези, които се колебаят до последния момент, но в крайна сметка се насочват към познатото или припознават най-вероятният победител – и в случая това е ГЕРБ, които имат потенциал да си върнат част от загубената през изминалата година подкрепа именно на финалната права.

В лявото пространство също има избиратели, които все още не са сигурни дали ще гласуват, но заради продължаващите вътрешни процеси на разделение в БСП, вероятността столетницата да ги привлече в последния момент е малка. В случай че отидат до урните, част от тях биха дали гласа си за по-малки леви формации./ПловдивПрес

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПП ВОЛЯ ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Ще се ваксинирате ли срещу коронавирус?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...