Интервю на Стефан ЩЕРЕВ
– Г-н Плачков, защо влизате в политиката и защо точно от ПП АБВ?
-Влизам в политиката, защото в последните 30 години ми омръзна да ставам свидетел на абсолютната безидейност, с която се управлява държавата. Като човек, свързан с културата, липсата на мисъл в културното развитие на страната ми прави най-силно впечатление. Ако продължава да се върви в тази посока, съвсем скоро няма да има нужда от публика и няма да има нужда от театър, от кино.
АБВ е единствената партия, която извън кампания и без всякаква показност организира културни акции и продукти – представяне на книги, отношение към артисти, художници, певци, музиканти.
В миналото животът неведнъж ме е сблъсквал с Румен Петков, председател на ПП АБВ. Аз го познавам покрай плевенския театър, на когото той е помагал под всякакви форми. Няма как да не застана зад такъв човек, с това отношение към културата и културния живот в страната.
Румен Петков е политикът, който ме спечели и с отношението си към АЕЦ „Белене”. Аз съм израсъл в този крайдунавски град, моите родители са работили дълги години там, аз съм завършил ядрена електротехника. Единственият политик, който защитава идеята за изграждане на втора АЕЦ и развитие на ядрената енергетика в България е Румен Петков. И това е било преди много години, преди още да си помисля, че мога да имам активен политически живот.
– Има ли място политиката в културата ?
-Политиката има място във всяка една сфера от нашия живот. Политиката се занимава и с културата. Политиката определя начина на живот в една държава. Разбирам хората, които не искат да бъдат обвързани с политика, особено в сферата на културата. Но, в крайна сметка някой трябва да работи, за да има първо култура и после да направим така, че културата да не бъде зависима от политическа партия. В крайна сметка за политиката в една държава се съди по нейното отношение към културата.
Аз съм на мнение, че личности, свързани с културния живот на страната, трябва да вземат отношение. Ние правихме филми, в които показахме какво трябва да бъде отношението към културния живот в страната. Песни се изпяха, карикатури се нарисуваха. Всякакви форми на творчество показаха как трябва да приемаме културата в България.
Не ни разбраха! Затова трябва да влезем в парламента и да си оправим ресора, за да има къде да работим. Не може да чакаме случайни администратори да определят културния живот в една страна със сериозни традиции в тази област. В годините ние имаме толкова неща, които са създадени. Вместо да ги развиваме, ние ги съсипваме.
– Водач сте на листите на ПП АБВ в Пловдив и Плевен. Сходни ли са проблемите по места или единственото общо е буквата „П” в началото на името на двата града?
-Има много сходни проблеми и много разлики. Всеки един регион е специфичен сам за себе си. В Пловдив има много силно развит културен живот. Не случайно Пловдив е културна столица на Европа. „Сцена на кръстопът” е фестивал, който вдъхва респект. Изобщо всички културни събития, които се случват в града заслужават искрено уважение.
Трябва да работим за национална стратегия за култура, която ще подпомогне всички градове. Независимо кой ще влезе в парламента и коя партия ще е на власт. И това трябва да бъде нормативен документ, с ясно начертан план, който трябва да се следва в годините.
Давам за пример читалищата, които има във всяко населено място в България. Читалищната дейност не е е само смучене на пари и правене на няколко традиционни школи – пеене, рисуване, танци. Чрез Националната стратегия за развитие на културата, читалищата трябва да бъдат разглеждани като необходимост и право на всеки български гражданин да има достъп до културата.
Концертите, кинопрожекциите и театралните спектакли не са форма на предизборна агитация, а трябва да се превърнат в начин на живот дори в най-малкото селце в България.
Трябва да върнем младите хора в читалищата. Но това може да стане, ако има ясна концепция, чрез която читалищата да разчупят стереотипа и отговорят на съвременните потребности на младите хора. Децата трябва да ходят с интерес, традиционните форми на правене на култура и изкуство трябва да бъдат осъвременени, апетитни, вкусни, които да боравят с всички модерни средства на техниката. Да са по-мащабни, да са по-красиви, да включват многокомпонентност.
Майка ми е библиотекар, аз съм прекарал доста време в библиотеките. Това са образователните и културните институции в България, които правят всичко възможно да бъдат атрактивни и достъпни за всеки един.
Но….Възниква въпросът за потребността за хората да влязат в библиотека, да влязат в театър, в читалището. Тя започва да изчезва и това е основният проблем.
Една от основните задачи на тази Национална стратегия за култура е да възстановим нуждата на хората да се върнат в културните средища на страната ни. Публиката трябва да се научи да изисква. Защото изкуството е право на всеки свободен гражданин. Аз не смятам, че това, което артистите дават в момента е изкуство. Евтината дъвка за окото, която показват по телевизията не е изкуство.
Досега всички партии успяха да съсипят всичко, което беше създадено в областта на културата. Време е вече да започнем да възстановяваме останките и да градим наново! Ние от ПП АБВ сме показали своя ангажимент културата да бъде приоритет, а не само предизборна „дъвка”.
– Кои са фундаментите, на които трябва да стъпи тази идея?
– Първото нещо, което трябва да стане е в парламента да влязат хора, които не си купуват вота. Надявам се най-сетне да чуем експерти, в страната има достатъчно компетентни хора, които работят в реалния сектор. Хора, които години наред си вадят хляба по сцените, менажирайки представления и фестивали. Администраторите са важни. Но между законотворците и хората, които работят на терен, трябва да има колаборация.
Администрацията трябва да помага, а не да пречи на решенията на творците. Имаме специалисти с идеи, но административните спънки ги правят несигурни.
Само заедно могат да свършат много неща.
В една посока трябва да работят и двете министерства- на образованието и културата. Защото те покриват една от най-важните сфери на живота – възпитават поколения.
Властта не бива да е самоцел. Но, когато един човек се чувства способен да помогне и има какво да даде с опит и съвети, трябва да го направи. И практиката показва, че това може да се случи чрез властта. Защото може да даваме безкрайни интервюта, да правим филми, да създаваме музика, но какво от това. Ще ни чуват само по избори или когато умрем да ни поднесат цвете, ако се сетят за нас.
– Промяната за Пловдив? Какво искат хората? Нееднократно имахте срещи с пловдивчани?
-Нормален живот в работеща държава! Пловдив, с тази творческа, културна и историческа мощ, при едно адекватно управление, може да се превърне в първия за предпочитане град за живеене и творческо развитие. С едни непрестанни фестивали, биеналета, да посреща творци от цяла Европа.
Пловдив може да бъде барометър за европейска култура
Трябва специално отношение, екипи, ресори. Но затова трябва да работят много хора и то като един. В момента съществува разнобой между властите и тази основа, която има града се размива между партийни и междуличностни надпревари.
Пловдив е прекрасна сцена за правене на европейска култура! Нека я използваме!
– Вярвате ли, че промяната е необратима и тя ще дойде на 4 април?
-Вярвам, че промяната започва вътре в нас. Трябва да изискваме първо от себе си и после да търсим сметка на другите. Всички сме недоволни, мрънкаме, критикуваме. Време е да направим едно нещо – да гласуваме!
В момента ние сме в робство, роби сами на себе си – на егото си, на мързела си, на прехвърляне на вината, че някой друг ни е виновен и ни е длъжен.
Време е да заемем позиция, да сме честни и откровени, да започнем да работим. Чака ни много работа! Нашата работа, да си я свършим!
Гласувайте за промяната! Подкрепепете различните лица, а не познатите, корумпирани, които вече 30 години доказаха, че не могат да се справят, политици!
Купуването и продаването на гласове са престъпления
Зареждане ...
