Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Дребните монети, за които ваксаджийчетата пееха
Важно Мнения Съботен цикъл

Съботен цикъл: Дребните монети, за които ваксаджийчетата пееха

Ваксааа
Ваксааа
  • Ех, да  беше ни дал Господ и на нас и простичката дарба, и вътрешната свобода да запеем: “Шишагата я карат двама полиСаи…“

 

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Талантливи свои летописци е родил нашият древен град. Всичко съхранено и записано за обикновения живот на пловдивчанина през годните е приятно за четете. Според мен най-пловдивската книга е „Пловдивска хроника“ на Никола Алваджиев. Уважавам ги летописците, всички внимават спомените на разказвачите да хващат душата.

И аз ще споделя някои от спомените си и това може да създаде впечатление, че се опитвам да се намеся в жанра. Не, нямам нито такива амбиции, нито такива възможности. Аз ще разкажа само това, което си спомням с всички дефекти, които годините носят на спомените.

Ще ви приканя да си спомните за ваксаджиите.

Някак си отшумя и тази професия. Както уличните продавачи на боза. Както дюшекчиите или дръндарите, които ходеха с едно устройство, прилично на арфа с една струна и предлагаха да подновят дюшека ви, като издръндят натрупания през годните прах в пълнежа му. Сега, де що има за дръндене, се дрънди електронно.

От всички отмрели и отмиращи занаяти, най-колоритни бяха ваксаджиите. А най-симпатични от тях – малките ваксаджийчета. Те стояха на най-оживените места и приканващо потракваха с четките си по дървените си сандъчета, в които държаха ваксата. Какво ти потракване, това си бяха цели мелодии, на които са се възхищавали и професионални перкусионисти.

Проверих, за да не се разлеят извън рамките на допустимото спомените ми. Идийският филм „Двете ваксаджийчета“ е прожектиран у нас през 1952 година. След него идва поредица от индийски филми, които завладяват масовата тогава кино публика, както сега турските сериали масово разплакват простодушните българки. Тогава песенното творчество на ваксаджийчетата у на тръгва към своя подем. Нашите ваксаджийчета и тези от филмите  си приличаха като първи братовчеди. Не зная какво е станало с индийските, но нашите пораснаха в обствените си очи, заживяха като артисти.

До индийската филмова вълна нашите ваксаджийчета са пеели, приканвайки клиентите си с „Лъскам обувки стари само за две цигари. Вакса, моля!“. След това се появиха ваксаджийските шадьоври: “Бордягата я карат двама полиСаи. Първият старши беше най-отпред вървеше…“, „Авараму и баща му…“ и др.

Едва ли те са сътворени от професионалните текстописци,  които положиха основите на българската естрада на 20 век. Ваксаджийчетата си ги създаваха сами. Както сами си бяха изимслили приканващия клиентите  речитатив: “Джам праи, глидало праи…“ За преобразяването на старите обувки става дума.

Асовете в професията разполагаха сандъчетата си по главната улица. Някои от тези сандъчета бяха направо произведения на изкуството, е на кичовото изкуство, със стъкълца и огледалца, но личеше старанието да приближат клиента до красивото.

Клиентелата? И тук трябва да се каже, че изкуството им беше предназначено за широките  народни маси и свързано с младежките пориви и мечти. Малцина можеха да си позволят нови обувки. А ваксаджиите умееха да излъскат старите до блясък и така почти да не се различават от новите. Поне в надеждите на притежателите им трябва да е било така. Защото след светкавичната игра на четките и песента на ваксаджийчето младежът заставаше на мястото на срещата с момичето с надеждата тя да забележи колко са лъскави трандафорките му.

Нали трандафорите бяха синонимът на градскост. И си остават още в нардното притчово наследство.

Спомнете си любимата поговорка на най-известния по света българин Христо Стоичков е „От цървул трандафор не става!“ И за трандафорите е отделено внимание в написаното от пловдивските летописци

Между нас, населяващите всяка вечер Стъргалото, така наричахме Главната улица, се говореше, че най-големият ваксаджия е Алито под часовника на Джумаята. Той си бил направил някакво свое  мазило от гъша мас, с което запушвал пукнатините в кожата на износените обувки и след това с ваксата и лустрото над това мазило те… Е, блесвали.

Имаше и някакъв опит да се национализира ваксаджийското сандъче. Пак някъде около Джумаята имаше кооперативна ваксаджийница с касиерка и билетчета.

И лозунг на стената „Рушветът обижда социалистическия служител“. Подлогът беше нечленуван, а така и не се разбра как изглежда обиден от рушвет служител

 Между нас, пубертетно правещите се на тарикатчета, се разпространяваше съветът да не се ходи в тази ваксаджийница. Защото там нито пеят „Авараму и баща му…“, нито лъскат, заети са да участват в соц съревнование.

И всичко това беше за дребните монети, с които се прехранваха виртуозите на четката.

Лукс са вече обувките от естествена кожа. Тези, които могат да си ги позволят, ги сменят, много преди да остаретят и нямат нужда от лъскане. Масово хората се обуват в изкуствена материя, наричана за благозвучие еко кожа. Тя няма нужда от вакса. Но запълването на бръчки и пукнатини, причинените от времето и в лицата и душите на хората, и в човешките ни отношения, по ваксаджийски не отмира като потребност.

Тези дни в опита си да анализира причините, довели родината ни до 111-то място по медийна свобода в света, медийният експерт доц. Иво Инджов написа за медиите, които все още се пазят от това да бъдат прислуга на властта: „През четирите предизборни седмици редакциите демонстрират привидна неутралност, защото усвояват пари за „платени новини“ както от държавните субсиидии на парламентарно представените партии, така и от „медийните пакети“, каквито получават извънпарламентарните сили.“

Излъскваме  кандидатие преди срещата им с избирателите. Вакса, моля по закон и държавата плаща. Така е, никой не е по-голям от хляба от наша гледна точка. А казано е от време оно, че не само за единия хляб живее човек. Нали покрай дребните монети, с които се прехранваха ваксаджийчетата, се роди и умиляващото ни и днес тяхно песенно творчество.

Ех, да  беше ни дал Господ и на нас и простичката дарба, и вътрешната свобода да запеем:“Шишагата я карат двама полиСаи…“

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...