Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Татяна Буруджиева: Слави държи ключа към кабинет, но президентът е централната фигура
Важно Интервю Мнения Политика

Татяна Буруджиева: Слави държи ключа към кабинет, но президентът е централната фигура

Татяна Буруджиева
Татяна Буруджиева
  • Разделението в обществото е сериозно, години наред в България се дълбаеха конфронтационни линии
  • Още при старта на 45-ия парламент ще разберем възможно ли е да се сформира мнозинство, което да излъчи правителство
  • Очаквам избори в края на юни, началото на юли

Татяна Буруджиева е родена в София. Доцент по политически комуникации и доктор по социология. Специализирала е политически комуникации и политически мениджмънт във Франция и Белгия. Член на УС на Асоциацията на социолозите и научен секретар на Асоциацията на политолозите, над 10 г. работи по проекти в неправителствения сектор. Била е депутат от БСП. Преподавател в катедра “Политология” на СУ “Св. Климент Охридски”.

Доц. Татяна Буруджиева коментира пред ПловдивПрес сценариите пред България след парламентарните избори и вариантите за правителство, ходовете на Борисов, ролята на президента Радев.

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА


– Какви са сценариите пред страната, върви ли се към политическа криза и избори до дупка, доц. Буруджиева?

– Много преди изборите казвах, че проблемът ще настане след 4 април. Това, което даваха като данни социолозите и начина, по който се развиваха кампаниите показваше, че хората трудно ще направят сериозен информиран избор. Бяха натрупани много емоции от лято на миналата година, трябва да отчетем също кризата и промените, които предизвиква в живота ни. Не е изненада, че се озоваваме в това положение, но надеждата е по най-разумният начин да излезем от него.

Не мога да гадая какво ще се случи при една изборна въртележка през следващите месеци

Трябва да отчетем в каква ситауция се намират България, светът, както и процесите, които се развиват в Европа. Обективните изисквания са България да формира максимално бързо своите национални приоритети, някакъв вид политически консенсус, за да може да се формират общи позиции по предстоящите преговори за финансовата рамка и дебати затова как се справяме с икономическата и здравна криза. Всичко това предстои от една страна.

От друга, години наред в България се дълбаеха разделителни линии, винаги е по-лесно да намериш един общ враг,

отколкото да убедиш хората, че трябва да се обединят около някаква кауза. Всички това дава своя плод – разделението в обществото е сериозно. Онова, което гражданите дават като доверие на политиците, не ги удовлетворява, всеки иска нещо по-различно като резултат, за да поема отговорност. Надявам се да видим при самото начало на работа на парламента, ще е възможно ли да се създадат такива мнозинства, които да сформират след това и правителството, дори и да е с ограничена във времето програма. Началото на функционирането на Народното събрание е показателно затова до каква степен политиците могат да осъществят някакъв диалог. За разлика от предизборната кампания, текущата политика е процес, който изисква не просто диалог с гражданите, а и между политиците.

– Какви са вариантите?

– Вариантите са два. Първо, да видим какво точно правителство ще предложи ГЕРБ и какви приоритети ще постави пред страната. Второ, могат ли да се обединят и при какви приоритети партиите, които изразяват наказателен и протестен вот. Ако тези два варианта не се случат, отиваме към предсрочни парламентарни избори. След това ще има президентски избори, които ще покажат отново какво е отношението на хората към политиците.

– Ако се стигне до предсрочни избори, те преди президентските ли ще са?

– Да, такава е процедурата, защото едно служебно правителство има живот два месеца. Ако не се състави правителство, ще има избори вероятно края на юни, началото на юли.

– Борисов в нощта на изборите излезе с оферта за мир и експертен кабинет до декември. Вчера се обърна към Слави Трифонов да поеме политическа отговроност, а в името на стабилността на държавата 10 депутати от ГЕРБ ще подкрепят правителството. Извади на масата идеята за ВНС и мажоритарен вот. Как анализирате ходовете на Борисов?

– ГЕРБ подкрепи въпросите на Слави Трифонов за референдума, в частта си за промени в изборното законодателство партията на Борисов е била на позициите, които днес отстоява „Има такъв народ“. Ако приемем, че една от първите задачи пред политиците ще бъде промяна на изборното законодателство, има логика в тази оферта на Борисов за ВНС и мажоритарен вот. Има логика и в апела му втората политическа сила да направи правителство, след като първата сила направи такъв опит и не успее. Не случайно процедурата по даване на мандат е на първата, а след това и на втората партия, получила най-много гласове, и е логично те да поемат ангажимент да предложат правителство.

„Демократична България“ и „Изправи се!Мутри, вън! Вече обявиха, че биха си сътрудничили с „Има такъв народ“ за съставяне на правителство.

Що се отнася до ВНС, това е едно възможно решение да се мине през политическата криза по различен начин, вместо да се върви към едни бързи избори, ако не се състави правителство. Освен това не е ясно колко ще се промени разпределението на гласовете на избирателите, ако в парламента отново не влязат политически сили, които биха могли да си сътрудничат в едно бъдещо управление. Тогава  пак трябва да отиваме на избори. Възможно е да се възпроизведе ситуацията отново ГЕРБ да е на първо място, да е достатъчно силна в парламента, така че без нея да не може да се решават важни въпроси, които изискват малко повече съгласие в обществото. Затова говорих за тези разделителни линии. В едно общество е нормално да има различни партии, интереси и емоции към политиката. Тази нормалност изисква да отчиташ способност, че другият съществува. Няма как , след като хората гласуват за един или друг политически субект, да се правим , че не съществува. Всяка партия има своето място и заслужава своето уважение заради своите избиратели.

ВНС е едно възможно решение, в 44-ия парламент президентът обяви, че няма да даде проект за конституцията

Румен Радев  е все пак един от символите на това обединение на протеста и един негов вариант за констутиция, който вече е подготвен, може да се предложи. Но при това състояние в парламента не е възможно да се стигне до квалифицирано мнозинство за промени в конституцията. Позициите на Борисов следват политическата логика на ГЕРБ и оттук нататък ще бъдем изправени и пред ситуацията да сравняваме и търсим разликите и допирните точки между позициите на различни политически партии, защото не съм оптимист, че дебатът в парламента ще може да ги очертае. Ще се налага вероятно да анализираме всяка крачка.

– Всички погледи са насочени към Слави Трифонов. Какво може да предложи лидерът на „Има такъв народ“?

– Не знам какво може да предложи, но част от водачите на листи на тази партия изразяват позиции за избори, а други говорят затова, че без промяна в изборното законодателство не може да се случат нещата т.е. това е първата стъпка и след това може да се ходи на избори.

Явно ключа го държи Слави Трифонов, но все още не сме чули неговата позиция

Би трябвало да надделее необходимостта от промяна на изборното законодателство, защото не можем да очакваме драматични промени в резултатите на партиите два месеца, след като са направени изборите. Разбира се, може да се предполага, че топлото време или един концерт биха помогнали на „Има такъв народ“, след като на тези избори не успя да стане първа политическа сила, да се опита да го направи на следващите. Но са възможни и други тенденции.

Много хора в България очакват да има правителство и то да си свърши работата

– да се погрижи за доходите, работните места, ситуацията с коронавируса и здравната система. Възможни са всякакви варианти. Докато при една смяна на законодателството, така както от няколко години вече го искат хората от „Шоуто на Слави“, нещата по-лесно могат да се изчислят. Някой вече направи такива изчисления при една мажоритарна система как щеше да изглежда българският парламент. Изборът е в ръцете на Слави Трифонов.

– Ролята на президента Радев в тези трудни за страната дни каква ще е ?

– Президентът става централна фигура, след като народните представители положат клетва. Надеждите са за формиране на правителство и то правителство, което да изпълни желанията, изразени от протеста през лятото, а това влиза в синхрон и с изявленията на държавния глава през февруари миналата година, когато сне доверието си от кабинета на Бойко Борисов. Очакването е да се даде възможност максимално бързо това правителство да приключи със своята работа.

От друга страна президентът, след разговори с политическите сили, може да създаде атмосфера на диалог между тях и да подпомогне процеса на намиране на общи допирни точки и каузи за съставяне на едно ново правителство

Знаем, че България е преживявала такава ситуация, точно при трети мандат да се състави правителство, което беше много важно в една ключова за България ситуация преди приемането ни в Европейския съюз и имаше риск да забавим този процес. В такива ситуации ролята на президента нараства изключително много, той не е просто институцията, която организира и подпомага процеса, а в такава ситуация държавният глава придобива не просто символично, но и политическо значение.

– Какви изводи си направихте след изборите? Наказаха ли българите партиите на статуквото?

– Българите наказаха всички партии. Системните партии, които по-дълго време са били в политиката, получиха своето наказание. Всяка една има загуба на електорат, при ДПС почти не се вижда, при БСП е очеваден, при ГЕРБ е в някаква нормалност заради това, че завършват управленски мандат. Изборът, който направиха българските граждани, не даде достатъчно доверие на този тип партийни организации. Изводът, който партиите трябва да си направят, е, че имат нужда по-сериозно да работят като партии.

Новите партии също са наказани, защото избирателите не им дадоха досатъчно сила.

30 години България прави избори и много добре знаем какво се случва, когато българинът истински се довери на нови и различни субекти. Обикновено това води до пълно разместване във властовите позиции на различните партии и електоралните им възможности. В случая нямаше нищо такова. Трябва и новите партии да отчетат, че не са използвали онзи ресурс, който ситуацията и желанията на хората са им създали. Вече половин година социолозите показват, че над 60% от българите искат промяна, подкрепят протестите. Да се получи двойно по-малка подкрепа за всички партии, които изразяват тези искания, това също е много показателно.

Третият извод, който не само политиците трябва да си направят, но и ние като общество, е връзката и отношенията между българите в България и в сънародниците ни в чужбина

Отново позицията, ролята и значението на българите в чужбина бяха превърнати в метафора или им бяха лепнати политически етикети. Минимум 2,5 милиона съграждани живеят в чужбина, предстои преброяване на населението и е важно ние да успеем да преброим българите в чужбина. За нас е важно да знаем колко са нашите сънародници, колко от тях поддържат стабилна връзка с България, имайки роднини и имоти тук. Второ, нямаме представа какви са тези хора, как са се формирали разделенията в българските общности, българите в чужбина са много различни. На миналите избори около 120 000 наши сънародници зад граница бяха гласували, а

сега са с около 50 000 повече и буквално се води война в социалните мрежи – едните твърдят „как така ще ни се намесват в делата“, а другите казват „добре, че се намесиха в делата“

Не са нормални тези спорове и изблици на разделение и негативни емоции. Необходима е много ясна стратегия, която да не е просто на хартия, а да задължава със срокове и действия институциите какво трябва да свършат.

Ние сме една от малкото страни, която няма стратегия за българите в чужбина

Говори се българите в чужбина да имат мандат, това го има във Франция, но тя има своята национална франкофонска политика, България няма. Хем казваме – гласуват за различни партии, а от друга страна – да имат региони. Трябва да направим този дебат и да решим какво искаме – едно е българите в чужбина да си избират народни представители в отделен регион, тогава няма да вървят нещата по партии, но ще фиксират проблемите на българите в чужбина през региона, в който живеят. Ние нямайки този диалог и национална стратегия, непрекъснато се занимаваме с това колко секции да има, как точно да гласуват. На фона на 2,5 милиона те са слабо мотивирани да гласуват, каква кампания се води в чужбина? Какво работят политическите партии за тези хора, освен да ги търсят по избори?

– БСП от втора стана трета политическа сила, но Корнелия Нинова отказва да подаде оставка с аргумент, че следващите месеци са важни за страната и не може да бутне партията към вътрешни избори. Това как ще го коментирате?

– Ситуацията е критична за държавата, но и за БСП. Има логика в това, което казва г-жа Нинова, че е избрана само преди няколко месеца за лидер от членовете на БСП, но по същото това време партията имаше конгрес, който взе решения, но не бяха изпълнени. Чисто теоретично възникват въпросите – когато един лидер е директно избран, той директно ли е поел ангажиментите си на конгреса от своята партия и кой носи отговорност тогава за изпълнението, или неизпълнението им. Дали Изпълнителното бюро, което си подаде оставката, може да носи отговорност, при положение че има пряк избор на партийния лидер. Може би трябва партията, която е избрала г-жа Нинова, да каже дали трябва лидерът да подаде оставка, или не. Нямам представа от процедурите там. Всичко това, за което говорим, е въпрос от областта на политическия морал. Всяка партия има своето разбиране, толерантност и граници за това какво е морал и какво означава отговорност. Тук става въпрос за морална отговорност. Всеки политик с подаване на оставка поема морална отговорност за някакво деяние, затова има и в НС процедура за гласуване на вот на доверие и вот на недоверие. БСП е партията, която трябва да даде своята позиция дали приемат, или не приемат като морално и отговорно в политиката да се подава оставка на лидера в тази ситуация. Факт е, че загубата е много тежка.  БСП е имала случай, когато е оставала трета – през 2001 годна, когато дойде на власт НДСВ. Но сега „Има такъв народ“ не размести по този начин нещата т.е. нямаше такова политическо цунами, каквото беше преди 20 години и НДСВ постигна пълно мнозинство. Има разлика между близо 43%, какъвто взе тогава НДСВ и 17%, сега при ИТН. По-важно е цифровото изражение, стратегически важният въпрос е този, който трябва да обсъди БСП. Дори в момент на много тежки кризи и провали, например 1997 година, БСП имат малко над 900 000 гласа, сриват се двойно. Сега пак имаме почти двоен колапс на избирателното тяло. При положение, че не си бил на власт, не е последвала национална криза и не си обвързан с политически катастрофи, да се свиеш до почти двойно по-малко избиратели, е ключов въпрос за анализ във всяка партия./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...