Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Пчелоядите пристигат напролет. При лудналите от оптимизъм пчелички
Важно Мнения Политика Съботен цикъл

Съботен цикъл: Пчелоядите пристигат напролет. При лудналите от оптимизъм пчелички

Съботен цикъл, пчелоядите и оптимистите Колаж: ПП
Съботен цикъл, пчелоядите и оптимистите Колаж: ПП

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Някак си нестандартна е тазгодишната ни пролет. По-студено и по-дъждовно е отколкото е бивало, и най-важното – отколкото ни се иска. Божа работа, казват по-примирените сред нас. Въглеродният диоксид, по-дъртите си го знаем като въглероден двуокис, отделян от промишлеността и автомобилните ауспуси, е виновен, твърдят тези, които мрат да минават за учени.

Има и такива, които в устрема си да се утвърдят като политически фактори, без някога да са вниквали в причинно-следствените връзки, биха твърдяли, че за мърлявата ни пролет има вина Б. Борисов. Заради дърводелските си методи в политиката и управлението на държавата ни. И ще има и такива, които ще им повярват. И политолози, които ще анализират тази вяра. Не е смешно.

Но си е пролет. Овошките цъфнаха и се пренаселиха с луднали от пролетен оптимизъм пчелички.

И пчелоядите долетяха. Не ме наричайте всезнайко. За пореден път го казвам, енциклопедиите, в т.ч и електронните, са всезнайковци. Почти. Пчелоядите са с красиво пъстроцветно, жълто, синьо, зелено, бежово и цветовете между тях, оперение. Напролет долитат от Африка. По-късно от щъркелите и лястовичките. На есен отлитат заедно с поколението си, което са излюпили и отгледали у нас. Природозащитниците ги пазят, защото са красиви и редки. Пчеларите ги мразят, защото се хранят с пчеличките им, които като живи, хранят тях.

Природата е изчислила като с компютър завръщането на пчелоядите. Те си идват изтощени от прелета си (от 3 пчелояда, отлетели наесен, напролет у нас се завръща само един) точно по времето, когато у нас масово цъфтят овошките. И пчеличките лудват да събират цветен прашец и пълнят килийките си с мед. И се превръщат в лесна храна за красивите, но ненаситни птици.

Почти година вече минавам покрай новообразуван ронлив скат в полите на Средна гора. Направили са го иманяри. Ама не с кирки и лопати, а с мощна земекопна техника. Възможно е и да са намерили нещо, големи ровове и големи скатове са оставили след себе си. Ако са намерили, мисля, че вече са го продали на този ценител на пазените с векове от земята артефакти, който е заел нишата на г-н Васил Божков след доброволната му емиграция. Ако той наистина е освободил въпросната ниша, разбира се.

Все едно. На тези скатове пчелоядите правят дълбоките си до 30-35 см. тунелчета, в които снасят яйцата си и излюпват малките си. Толкова за пчелоядите.

Срещат се и то нерядко, твърдения, че иманярството е почти болест. Като тотоманията и хазарата. При тези заболявания всеки неуспех пораждал още по-силно желание да се опита пак. Рядко някой е успявал, но наистина успелият подхранвал амбициите на другите с това заболяване за много напред.

И при иманярството добрата организация на начинанието осигурявала успеха. Успявали иманярските групи, които включват в състава си археолози и висококвалифицирани техничари, и притежавали модерна и мощна изкопна техника. Ако пък са и тайно подкрепяни от органите, чието предназначение е да опазват културно-историческото ни наследство… Толкова и за иманярството.

Срещат се и твърдения, че увлечението по иманярството и увлечението по политиката си приличат.

Заловени, докато извършват незаконните си действия иманяри най-често твърдят, че нарушават закона, застрашаващ ги с тежки присъди, само за да изровят от запазилата ги земя съкровища, с които да обогатят националната ни съкровищница. Съвсем без полза за себе си! Как ги възприемате? И имат ли аналог?

Мисля, че имат. Всички, които обитават новосформираното ни НС, твърдят, че са се бъхтали в подстъпите към него, за да се жертват в името на по-добро управление на държавата, в която живее народът ни. Който те по време на избори наричат суверен. Вие, както искате, аз не им вярвам. Повечето търсят нещо за себе си, суверенът е, дори не понятие, а дума за журналистите. И за добрите хора, които, луднали от оптимизъм като пчеличките напролет, вярват на хубавите думи, без да се вглеждат в тези, които ги издумват.

Имам ли основания за такива твърдения? Може и да не са в силата си да минат през съд, но ги имам. Свързани са с най-изявените напоследък политически персони. Г-н Б. Борисов и г-жа К. Нинова. Всички възможни доказателства, че суверенът, т.е. народът не ги иска вече, са налице.

Но те, вероятно от дългото си присъствие на високи позиции в политиката, са се сдобили с лошото ментално заболяване да се изживяват като непогрешими и незаменими. И без сили да признаят моралното си поражение

А то, а не политическото и изборното е важното, защото, за да обърнеш масовата любов към себе си в масова омраза и презрение, това значи, че всички твои хитрости и лукавства, скривани зад мнимата ти загриженост за народа, са разкрити.

В такива случаи се наблюдава и почти неизбежният опит на групово заловените  закононарушители да си прехвърлят вината за престъплението един на друг. Г-н Б. Борисов заяви: “Нинова каза вчера, че аз задкулисно със Станишев съм я сменил. Аз за нея мра, да стои.“ Опитните обвиняеми нерядко умело подбират не само правдоподобните, но и изцяло  правдивите факти, които биха могли да обогатят защитната им теза. И нерядко успяват.

Защо през последната година г-жа Нинова освободи Б. Борисов и партията му от съпротивата на най-сериозния му доскоро опонент БСП, още не е ясно. Възможно е тя да е направила опит в съвременната ни политика да приложи някакво подобие на маньовъра на Кутузов, който през 1812 г. пусна в Москва без бой войските на Наполеон

За да се награбят. И да изхвърлят оръдията си, за да натоварят на лафетите си ограбеното. И после, омаломощени, не толкова от глада и липсата на интендантска подкрепа, планирани им от тактическия гений на Кутузов, колкото от собствената си алчност, да бъдат унищожени. Изпитвам солидни съмнения, относно сравнимостта в интелектуално отношение между  раздалечените един от друг с два века двама сравняеми, но това са си само мои приумици.

От днешната страна на сравнението трагичните последствия са и от двете страни. И доскоро воюващите един с друг господин и госпожа са в еднакво незавидно положение. Колкото и да се опитват да подадат глава над неморалностите, човешки и политически, с които са се самозатрупали, няма да успеят. Патологичното им усещане за собствена за непогрешимост ги доведе до днешното им състояние.

И все пак, тяхното падение не е съвсем безсмислено. Може да послужи за лошия пример на новите (е, сред тях има и стари, но в нова премяна) в новото НС. Ако те схванат добре и навреме, че не бива да повтарят омаломощените си предшественици, може и да излезе нещо от тях. Ще чакаме.

Ако пък запитате защо бяха иманярите и пчелоядите, описвани в началото, ще ви отговоря – защото иманярите са носителите на непоклатимия оптимизъм, колкото и да са омесени ползите и вредите от него, а пчелоядите, макар и да се хранят с пчеличките и всички медоносни пориви, които те символизират, имат качеството да са красиви./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...