Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Под двете опашки на кучето: Идиотските имена на партии не са БГ патент
Важно Диагнозите на д-р Харсъзов Мнения Разбор

Под двете опашки на кучето: Идиотските имена на партии не са БГ патент

Швейк: Тъй, вярно, говорим глупости Колаж: ПловдивПрес
Швейк: Тъй, вярно, говорим глупости Колаж: ПловдивПрес
  • Имената на новите партии. Кой е този народ, дето го има, къде ще пращат мутрите и какво трябва да отговори България на това „Да“?
  • Понякога не е зле да се допиташ и до някой грамотен човек, преди да стартираш политически проект

Д-р Йордан Харсъзов

Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес

В политиката идват нови времена. Не, че това означава нещо хубаво, просто се очертава тенденцията имената на партии, сдружения, движения, да стават все по-така…
Дали за да избягат от скуката, дали да се разграничат от предишните, дали да наблегнат доколко са носители на новото и протеста, но такава ономастична вакханалия едва ли някога е съществувала в историята на страната.

Това в никакъв случай не е патент на България. Сред пионерите, разбира се е Хашек в началото на миналия век с неговата Партия на умерения прогрес в рамките на закона. По цял свят има партии с какви ли не идиотски имена.
Например все още парламентарно представена партия в Австралия се казва… „Партия! Партия!“
Пак в Австралия функционира „Смъртоносно сериозната партия“.
В Канада има „Партия на носорозите“.
А в Унгария, каквото и да означава това: „Партията на кучето с две опашки“.

Но нека видим нашата си стока.
Няма как да не започнем с почти спечелилата шоуформация на Станислав Трифонов „Има такъв народ“.
Какво ли би си помислил един чужденец, когато му преведат това име? Навярно в съзнанието му ще се появи диктор от National Geographic, които разказва: „Има такъв народ. Той е малък и беден, но горд. Мъжете са отлични ловци и рибари, децата са често недохранени, но са любознателни и креативни в игрите, а жените са известни с умението си да дъвчат тръстика за изработката на плетени кошове.“

Голям проблем с превода и изобщо обяснението на смисъла ще срещнат и представителите на „Изправи се! Мутри вън!“ при неизбежните им бъдещи посещения в чужбина. Дано английският им е наистина добър, ще им трябва.
Но да оставим чужденците и да се опитаме да направим елементарен анализ в добронамерения си опит да стигнем до нещо смислено.
Това очевидно е по-скоро призив, който се състои от две части. В първата призовават някого да се изправи. Човек, който не е запознат с уличните протести от миналото лято, навярно ще помисли, че става въпрос за някой, на когото много му се спи, може би е вчерашен, но трябва спешно да се събуди.

А поради липсата на запетая във втората част, необремененият политически наблюдател ще заключи, че когато лирическият герой най-после се е изправил и сънен и чорлав си мие зъбите, бръсне и се изпикава, навън играят някакви мутри

Всъщност, като жанр това си е хайку.
„Да, България!“ като че са малко по-обрани.
Обаче освен очевидното нищонезначене, тук възникват някои въпроси. Да е глупаво, досадно или безсмислено името на една партия си е ОК, такива ги има бол. То затова са измислени абривиатурите.
Но тук човек неизбежно започва да се чуди какво все пак се опитват да ни кажат интелигентите от Градската десница, защото нали все пак ще трябва да ни кажат нещо, преди да почнат да ни управляват?
Няма как да не се запиташ какво ли му е било в главата на Христо Иванов или там на този, който е измислил това име. Защото колкото и кухо и изпразнено откъм съдържание да е името на една политическа формация, то все пак трябва поне да намеква за цели, програма, обещания…

А от това „Да, България!“, в което за разлика от горния случай има запетая, човек остава с впечатление, че става дума за положителен отговор на едно по-такова предложение…

Разбираем е стремежът им да се отдалечават от „съветските“ абривиатури. Но не трябва да се забравя и, че новаторското и игривото крие подводни камъни.

А и съкращенията няма как да бъдат избегнати, защото неизбежно по медии, прессъобщения и т.н., те ще се появяват.
Да не стане като с основателите на Пернишкия Университет за Технологии, Комуникации и Архитектура, дето му забелязаха абревиатурата ден преди откриването, като я сложиха на фасадата, та трябваше спешно да разместват буквите.

А иначе, ако тенденцията се запази, нищо чудно в следващите парламенти да имаме партии с имена като: „Льох, льох, лили льох, за целувки и любов всеки е готов“, „Брала мома къпини, ох аман, аман“, а залязващите националисти да пробват рестарт с: „Имала майка едно ми чедо“…

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...