A1 Advertisement
Новини от Пловдив » Важно » Доц. Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: Влизаме в спираловидна политическа криза, това е опасен сценарий
Важно ИЗБОРИ 2022 Интервю Мнения Политика

Доц. Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: Влизаме в спираловидна политическа криза, това е опасен сценарий

Доц. Антоний Гълъбов
  • Слави Трифонов не е имал намерение да управлява страната
  • Наблюдавайте внимателно поведението на политическите сили през тази седмица в парламента
  • Рисковете пред България са много сериозни
  • Големият проблем е в това, че зад гърба на избирателите е било постигнато съгласие, че този парламент няма да работи
  • В следващото Народно събрание ще има между 7 и 8 политически формации и още по-трудно ще се състави мнозинство
  • ГЕРБ има какво да каже на избирателите, но как останалите политически сили ще мотивират българите отново да ги подкрепят
  • Митология е, че ГЕРБ се страхува от служебно правителство

Доц. Антоний ГЪЛЪБОВ е социолог и политолог. Роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършил социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии.

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА


– Слави Трифонов обяви, че „Има такъв народ“ ще върне мандата на секундата. Как разчитате този ход? Пред ситуация на шах и мат ли сме изправени, доц. Гълъбов?

– Това е опасен сценарий, който внимателно трябва да бъде наблюдаван и по възможност – неутрализиран. Не е случайно това, че Румен Радев забавя връчването на втория мандат, тъй като изчаква промените в Изборния кодекс. Очевидно става дума за координация, която е била постигната извън светлината на обществените интереси. Целта е да бъдат променени съществени неща в Изборния кодекс, така че да бъде осигурено предимство на определени политически формации. Това е проблем, защото създава риск пред почтеността на изборния процес. Никой не е имал намерение да прави правителство и в момента забавянето на втория мандат има единствено за цел да минат промените в Изборния кодекс.

– Кои формации имате предвид?

– Преди всичко „Има такъв народ“, но това също обслужва интересите на г-н Радев като кандидат за президент за президентските избори наесен. Става дума за сериозни промени в Изборния кодекс, правени набързо, не за една нощ, но за две. Това е риск, който българското общество трябва да осмисли добре. Става дума за промяна на правилата в последния момент. Ситуацията е сериозна от гледна точка на гарантирането на демократичния процес в България.

– Защо Слави Трифонов не се нагърби с тежката задача да управлява страната, според вас?

– Не е имал такива намерения. Аз искам българските граждани внимателно да се вгледат в ситуацията, в поведението на политическите партии и да преценят за какво всъщност става дума. В предизборната кампания чухме едни обещания, българският дневен ред е ясен, но в първите 5 дни новият състав на Народното събрание се отклони съществено от този дневен ред. Първите решения на депутатите по същество не кореспондират с него.

– Какъв е българският дневен ред?

– Ако Народното събрание имаше намерение да прави това, за което беше избрано, трябваше да започне с едно много бързо и сериозно изслушване на вицепремиера Томислав Дончев, който заместваше министър-председателя по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост. Трябваше да гласува депозирането на този план веднага в европейските институции, след това много сериозно да проведе изслушването на финансовия министър, а не така, както го направи. Депутатите трябваше да изслушат министъра на здравеопазването, след това на министъра на труда и социалната политика, след което на външния министър и министъра на отбраната, за да се формира дневния ред на България, свързан с непосредствени задачи.

Работодатели и синдикати се обединиха около идеята, че е необходимо да има минимална предвидимост по отношение на мерките в условия на пандемия

В българския дневен ред е преодоляването на пандемията, от друга страна, международната обстановка е изключително сложна, а България е много близо и пряко засегната от влошаването на отношенията между Западна Европа, САЩ и Русия. Има един съвсем конкретен дневен ред, който трябваше да е основа за постигането на съгласие за едно програмно управление в рамките на една година и оттам нататък да се организират смислени предсрочни избори, които би трябвало да са за Велико народно събрание, защото чухме много предложения за промени в Конституцията. Вместо това Народното събрание предпочете да започне много бързо промени в Изборния кодекс, да наложи мораториум върху изпълниталната власт т.е. да блокира държавата и да създаде три постоянни парламентарни комисии и две временни, от които едната вече изчерпа дейността си. А предметът на дейност на другата е изключително проблематичен, имам предвид Комисията по ревизия, която по същество обезсмисля парламентарния контрол и дейността на контролните държавни институции и има чисто пропагандно значение по отношение на фигури като г-жа Манолова.

– Влизаме ли в хаос и политическа криза?

– Влизаме остро в спираловидна политическа криза. Точно затова е важно българските граждани много внимателно да наблюдават ситуацията и да бъдат на висотата, която демонстрираха на 4 април, излизайки масово да гласуват. Страната в момента влиза в политическа криза без да са били налице някакви изключителни обстоятелства затова.

– Вариантите пред държавния глава какви са, къде ще отиде третият мандат? Виждаме, че нито една партия не го иска.

– Това няма никакво значение. Големият проблем е в това, че зад гърба на избирателите е било постигнато съгласие, че този парламент няма да работи. Целта на този парламент е само да промени изборните правила, така че да създадат благоприятни условия за определени партии и за кандидат-президента Радев. Това е проблем. Наистина е време хората малко по-внимателно да започнат да наблюдават поведението на онези, на които са делигирали доверието си.

– Кога очаквате да са предсрочните парламентарни избори?

– Най-вероятно втората половина на юни или началото на юли.

– След тези избори по-големи ли са шансовете ГЕРБ да се върне на бял кон, или „Има такъв народ“ ще повиши резултата си?

– Онези, които нашепват в ушите на различни хора, ги съветват да очакват по-скоро по-високи резултати. Моето очакване е по-малко български граждани да гласуват и да има повече политически формации в следващия парламент – между 7 и 8 . Това означава още по-трудно съставяне на мнозинство. И задълбочаване на политическата криза. Ние не можем да си позволим да ходим на избори през три месеца. Цената на този сценарий е изключително висока и той не се свежда само до размера на депутатските заплати, а се измерва като пропуснати възможности и нереализиран потенциал. Това е загуба на време, която ще платим всички ние.

– Рисковете пред България какви са?

– Много сериозни. България няма възможност нито да формира самостоятелна стратегия за развитие, нито да се позиционира достатъчно убедително в международен план, нито да участва активно в европейския дебат затова как да продължим да се развиваме. България по волята на определени корпоративни интереси излиза извън тази траектория. Това е корпоративен сблъсък и той няма идеологически профил, няма демократически аспект. Това е продължаващо корпоративно противопоставяне през изминалите 7 години, което достигна до изключително високи нива, а в момента подлага на съмнение българския национален интерес. След фалита на КТБ започна това много сериозно противопоставяне между крупни корпоративни интереси, започна смяна на поколенията, след това от 2018 -2019, особено 2020 година започна много остро противопоставяне – това доведе до брожения в политически план, отрази се зле и върху медийната среда, тъй като

медиите бяха превърнати в елемент на този корпоративен сблъсък, който е многопосочен

За съжаление, това дълбоко противопоставяне води и до политическа криза.

– Едно служебно правителство какво може да направи и защо ГЕРБ се страхува от него?

– Само това, което пише в Конституцията. Едно служебно правителство не прави ревизия, не управлява. Служебното правителство е фигура, която би трябвало да изчезне от българската Конституция, назначава се еднолично от президента. Служебното правителство трябва само да проведе изборите и да поддържа минималните и задължителни държавни функции, нищо повече. Не смятам, че ГЕРБ се страхува от служебно правителство, това е митология. Първото правителство, което назначи г-н Радев, беше с откровено реваншистки характер – там бяха търсени фигури, които имат личен интерес да се противопоставят на предшествениците си, но видяхме, че правителството на проф. Герджиков практически остана в историята с решението си за самолетите „Грипен“ и с неудачните си ранни брифинги на журналистите. Най-вероятно ще имаме отново такъв реваншистко-конфронтационен профил на служебен кабинет.

– Цялата политическа ситуация, в която се намираме сега, как ще се отрази на президентските избори?

– Най-вероятно съветниците на г-н Радев се надяват, че това ще му осигури втори мандат. Аз съм дълбоко скептичен по този въпрос. Разни неща трябва да се случат междувременно. На първо място, партиите в 45-ото Народно събрание трябва да обяснят на избирателите си какво им обещаха, какво направиха за този кратък живот на парламента и защо ще поискат отново тяхното доверие. Това е много важен разговор. След това, много важно е да бъде оценен мандатът на г-н Радев. Той по същество напусна правомощията и отговорностите си преди почти година. Преди 4 месеца г-н Радев заяви, че е кандидат за президент. Как се отрази липсата на президент в управлението на държавните институции?

Давам пример – г-н Радев в нарушение на закона не е свиквал Консултативния съвет по национална сигурност от 9 януари миналата година

По закон КСНС се свиква минимум на три месеца. Той напусна правомощията си и престана да функционира като президент.  Трябва да разберем защо изобщо ни е нужен точно такъв президент и как да оценим мандата на г-н Радев. Какво беше постигнато в този мандат, с какъв международен авторитет се ползваше той, по какъв начин осигури диалога между институциите – това трябва да се оцени, имаме важни теми за разговор до президентските избори. В чисто електорална гледна точка сигурно ще има значение кои ще са кандидатурите, кой ще застане зад тях. Важно е да се разбере, че тези разговори не могат да бъдат отлагани повече, ако искаме да удържим демокрацията и българския национален интерес.

– Бойко Борисов каза, че няма да се кандидатира, но да очакваме ли да е опонент на Румен Радев?

– Борисов няма да се кандидатира за президент. Неговите декларации, че предпочита да остане в партията и да работи за ГЕРБ, са автентични. В момента той се намира в сравнително комфортна позиция. Най-голямата парламентарна група беше поставена в пълна изолация и атакувана отвсякъде. ГЕРБ в момента има какво да каже на избирателите – че е предложила министър-председател и кабинет, че е търсила диалог, но не го е постигнала. Какво ще кажат другите политически партии на избирателите си? Как ще ги мотивират отново да отидат и да гласуват за тях?

– Възможно ли е избирателите да накажат тези, които не поемат отговорността да управляват?

– Много е възможно и точно затова промените, които са планирани в Изборния кодекс, имат за цел да компенсират подобен ефект. Тази седмица е много важна, трябва внимателно да се наблюдават дебатите в парламента и това как ще преминат промените в изборните правила. Променя се принципът на формиране на ЦИК, въвежда се изцяло машинно гласуване, при положение че на 4 април само 27% от избирателите предпочетоха да гласуват с машини, отпада ограничението за секции в страни извън ЕС. Как това ще се отрази на резултатите на ДПС и „Има такъв народ“ и какво очаква „Демократична България“? Големият въпрос е коректно ли е да се променят изборните правила три месеца преди вота. Тук става дума за много сериозна промяна, както и за появата на нови райони. Това може да постави под съмнение почтеността на изборния процес, а това е още по-сериозна криза./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...