Quantcast
Новини Пловдив » Здраве » Гл. ас. Станко Станков, УХТ: Традицията с чукането на яйцата показва Възкресението и победата над смъртта
Здраве Образование Пловдив

Гл. ас. Станко Станков, УХТ: Традицията с чукането на яйцата показва Възкресението и победата над смъртта

Гл. ас. Станко Станков от УХТ
Гл. ас. Станко Станков от УХТ

Празникът Великден или Пасха, което в превод означава „избавление“, в православния свят е Празник на празниците. Нес случайно е наричан така, тъй като в него проявление намират едновременно смъртта и Вечният живот – Възкресението.

Всичко, свързано с този светъл празник, е преплетено от множество мистични действия. Подготовката за Възкресение е дълга, като по време на поста православните християни спазват не само хранителен, но и душевен пост на смирение, любов и въздържание от всяко изкушение.

Храната, както за всеки празник, е специфична и символична по своята същност. Основният момент от подготовката за празничната трапеза на Пасха започва с боядисването на яйца – символ на единството на света, слънцето и планетите, но не и на последно място яйцето, като символ на вечния живот. Тайнството на тяхното боядисване на Велики четвъртък се свързва с последния ден на Иисус Христос на земята преди неговата смърт. Цветовете на яйцата не са случайно явление, съществуват различни вярвания и легенди за произхода на червеното яйце, но в християнския свят то символизира кръвта на Бог Иисус Христос, погинал заради спасението на нас човеците.

Важно е да се знае, че боядисването на яйцата се извършва внимателно през деня и в никакъв случай през нощта – след залез слънце. Денят е символ на чистотата и новото начало, а тъмнината – олицетворение на тъмните и нечисти сили. Боядисването се извършва от най-възрастната жена в семейството или стопанката на дома.

Първото яйце задължително е червено, то е част от семейството през цялата година, като нему се отрежда специално място до иконата в дома. Останалите яйца някога са били оцветявани с естествени бои (шлюпки от лук, черупки от орехи, смокинови листа, черешови листа, мушмулови листа и други). Използвани са различни техники и похвати, които да покажат чувство на смиреност и вяра към Спасението, като всяка жена се стремяла да придаде особен колорит на яйцата.

Освен шарените яйца на празничната трапеза присъстват обредни сладки хлябове – козунаци. Те са изключително важен елемент от празнично-обредната трапеза. Символът на хляба, като събирателен център и тялото Христово, намира основно място на масата на православния християнин. Приготвянето на обредните хлябове, както на всеки празник, така и на Великден, е свещен ритуал, който днес хората пренебрегват, обяснява гл. ас. д-р Станко Станков от Университет по хранителни технологии – Пловдив. Той изтъкна значимостта и обредното значение, както подчерта разочарованието си от предпразничната консумация на обредни хлябове – козунаци. Според вярванията това е хляб, наричан още „Пасха“, който не служи само за храна, а и за вечен живот. Козунаците са били месени с квас, като за Великден е правен „нов квас“, приготвян от най-възрастната жена в дома, която с пост и молитва измолва Божията милост над семейството.

Нищо от брашното, което се използва, трохите от обредните хлябове не се изхвърлят, помитат или тъпчат. Всичко се събира, раздава на бедни, трохите на птички или други домашни животни, но в никакъв случай не се изхвърля, подчертава д-р Станков. Той отбеляза, че приготвянето на козунак и неговата консумация може да се нарече Свещенодействие наподобяващо тайнството Евхаристия.

В някои региони се прави козунак – „Пармак“, плетен козунак, в чиято основа се поставят в три различни посоки сурови боядисани в червено яйца. Те се изпичат заедно с козунака. Прави се един за кумовете или кръсниците и един за дома. Този обреден хляб символизира единството на Спасителя Иисус Христос със Своя Безначален Отец и Светия Дух.

Традицията с чукането на яйцата, тяхното разчупване, показва Възкресението и победата над смъртта. Няколко от яйцата се занасят в храма (на Велики Четвъртък), за да присъстват на отделните служби и да бъдат пръв свидетел на Възкресението.

Първата храна, която трябва да бъде консумирана, или както обясни д-р Станков да се извърши отговяването, трябва да бъде козунак и червено яйце.

Д-р Станков обясни, че днес убеждението за печено агнешко на Великден се разминава с някогашните възгледи на хората. Той сподели, че агнето е жертвено животно и то се принася в жертва на Гергьовден. Първото мляко, първото прясно сирене и първото агне се консумират на празника на овчарите и техния Небесен застъпник и ходатай – Св. Георги.

Традицията за Великден е на трапезата да се приготви по-скоро пуяк (мъжко животно), което в нашите вярвания е символ и продължение на живота, част от яйцето и белег на победа. Нашите предци са готвили пуяк с последното наложено кисело зеле от зимата, като по този начин са вярвали, че всичко старо се дава в курбан за по-добро начало на живота след смъртта – Възкресението.

Д-р Станков подчерта, че богатството и пълнотата на трапезата на Великден трябва да бъдат споделени с любов и силна вяра в един по-добър свят, защото в основата на празника стоят думите „Нека се не смущава сърцето ви!“.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...