Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Съботен цикъл: Юнакът, що боза 25 години, къде е сега да спасява?
Важно Мнения Политика Съботен цикъл

Съботен цикъл: Юнакът, що боза 25 години, къде е сега да спасява?

Слави Трифонов/Бойко Борисов
Тандем юнаци

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл


Не мислите ли, че животът ни стана като в приказка. От онези страшните, от които изтръпвахме като деца. Докато с израстването си  разбрахме, че няма приказка, която да не завършва с добър край.

Да де, ама приказката, в която живеем ние българите през последните години, месеци и дни, май че е на терсене разказвана. Защото, дано само на мен така да ми се струва, колкото и да се преразказва, колкото и различни да са разказвачите й, не се приближава, а се отдалечава от щастливия си край.

Разказвачите й днес, политическите коментатори и анализатори, колкото и да търсят основания за оптимизъм, не могат да избягат от императива на кърпачите от сиромашкото ни минало. Които казват, че не можеш да закърпиш гнил балтон, няма за какво да захванеш кръпката.

Ама целта ни не беше свързана с грохналите балтони (кой днес носи балтон), а с другата страна на сравнението – грохналата ни политическа система. Тъкмо умните глави, анализатори и визионери, начертаят план как да се оздрави системата ни и тя се пука другаде.

Та, като стана дума за приказки… Не сме първите, на които се случва да живеят в такива мътни времена. Имало е и къде-къде по-тежки. Народната памет ги пази в приказките и песните си. И в тях винаги изниква по един персон, който да накаже с юначеството си злото и да даде кураж за по-добри времена на народа си.

Да вземем само живялата през вековете с народа ни народна наша (може и да е обща с комшиите ни) приказка „Юнакът що бозал 25 години“.  Ако не сте я прочели, прочетете я. Ако сте я прочели, препрочетете си я. Тя щe ви даде кураж много повече и от най-оптимистичните политологични прогнози…  А, извинявам се, получи се, че давам акъл на по-умни хора, ама вече се изпуснах.

Омръзнало на майката, дори станало опасно за нея, да кърми детето си, придобило огромни размери и огромен апетит. Оплакала се на когото трябва. Той натирил лакомника в гората. Там той  срещнал други четирима юнаци. Единият можел да познава къде има бой през девет земи. Другият – да издълбае от голям камък котел. Третият с огромните си мустаци да изтръгва гори. Четвъртият да изпива морето и да го изплюва обратно, когато пожелае. Все умения, които ще подпомагат юнака, да изкара на добър край приказката.

И четиримата казват в приказката, че ако има по-голям от всеки от тях юнак, той ще е този, за когото се говори, че е бозал 25 години.

Казано на днешен език – лидерът е неоспорим.

Първото зло, чудовището, което излиза от морето и изяжда храната на юнаците след като преборва четиримата, е повален от Бозалия. Той отсича главата на чудовището и я удря в земята. Тя потъва девет аршина надолу. Ама великанът става, изравя си я, слага си я на врата си и мигом потъва нанякъде.

Следват перипетии, в които злото тормози вече не само юнаците, а и населението, чиято защита е тяхното предназначение в приказката. Това зло поглъща невинни девици, залива в сълзи горни и долни земи. С помощта на уменията на побратимите си Бозалият им се противопоставя успешно. Докато…

Спасил от жестока смърт принцесите на долната земя. Хранил със собствените си меса тристагодишния орел, съгласил се да го изведе заедно с тях от долната земя, юнакът стига до  кладенеца. От който трябва да бъде изтеглен от другарите си юнаци, за да празнува триумфа си заедно с тях  на горната земя.

Да, ама… Цитирам: “Другарите му го изтеглили на горната земя и поели двете девойки, ала вместо да качат и момъка, прерязали въжето и юнакът и малката дъщеря полетели през още една земя надолу“. Запазете спокойствие, юнакът ще се оправи и по-нататък. Иначе какъв юнак ще е.

А ние да си дойдем в  нашето  си време и на аналога, който търсим в съвремието си  с поуките от приказката.

Безспорно или не толкова, юнакът, когото  имахме в предишните си приказки и житейски и политически отминали дни, месеци и години, постепенно се превърна в огромното зло на днешните ни дни. За г-н Б. Борисов става дума. Почти безспорно за ролята на Юнака що бозал 25 години, който ще ни отърве от него, народната надежда номинира Слави, в новата си роля наричан г-н Трифонов.

Още с прословутия си референдум преди време г-н Трифонов отсече главата на злото, но то не толкова пъргаво, но без излишно забавяне подскочи, изрови си я, сложи си я на врата си и  като нищо да не е било.

С летните протести миналата години г-н Трифонов в ролята на Бозалия се сдоби с аналога на другите четирима юнаци. Злото се превъплъщаваше във всичките си предвидени от приказката роли и се противопоставяше на напъните на сдружаващите се и не толкова юнаци. Докато…

Докато му беше дадено предвиденото от демокрацията решително сражение. Беше не победено, но тежко омаломощено от повярвалите в мощта на Бозалия избиратели. И тогава този пренатоварен с очаквания юнак се изхлузи от приказката като опикан от камила плъх, както се изразяват бедуините.

Г-н Трифонов може и да не е чал „Юнакът що бозал 25 години“, но със сигурност някой му е преразказал поуките й. Г-н Слави може и да зацапа ролята на очаквания от нас юнак, но никак не е глупав. Толкова години бозае от всенародното увлечение по-лесно разбираемите смешки, че вече  никак не му е трудно да усеща кога може да хлътне в ролята на усмивания.  И на прецакания!

Всичко в приказката може да е само приказно, но готовността на побратимите да ти отрежат въжето, за да не делят с тебе благините, си е истинска и житейски потвърдена от векове. И г-н Слави какво… Благодарим, не ви щем триумфа на горната земя. Ако много ме искате,  другият път не гласувайте и за другите юнаци.

Краят на незамърсената от нашето време истинска приказка е и по-хубав, и по-поучителен. Бозалият извежда на горната земя трите хубавици. По-големите оженва за царските синове, а най-малката задържа за себе си.

И разказвачът на приказката не забравя за своето на финала: “И аз бях на сватбата им – ядох, пих и ме дариха с гърне мед. Тъкмо се облизвах пред неначенатия мед, не щеш ли, рипна вашето куче, та ми прекатури гърнето, счупи го и аз не можах дори да вкуся от този пусти мед, затова дойдох да ви кажа да си пазите кучето.“

Пазете си медеца. Немирното куче не е голямата опасност, то има само ролята да ни отрезви от фантазиите и да ни свали на грешната земя.

Ако пък ви дразни опитът ми да търся днешни поуки в отколешни приказки, ще ви кажа, че и днес се раждат приказки. И с не по-малко заплашителни поуки. Прочетох някъде някой да разказва, че сега вече било ред на г-жа Николета Лозанова да прави партия. С популярността си, неспихваща с години подобно на силиконова пазва, тя единствена вече била в състояние да събере в един юмрук народната надежда за по-добро бъдеще.

А и срещу светлия ден Великден г-н президентът ни каза, че ще даде шанс на г-жа Нинова да смени черния си кон с бял. Обичащи Нинова твърдят, че тя ще повтори Румена Войвода от героичния ни епос. Повечето пък са на мнение, че какъвто и да е косъмът на коня на г-жа Нинова, все голяма купчина след себе си ще остави./ПловдивПрес

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Очаквате ли предсрочни парламентарни избори скоро?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...