- Слави май не очакваше чак такъв успех и това му докара синдрома на тотомилионера
Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес
Стара китайска приказка разказва за баща и син, които имали наследствен семеен бизнес – изпразвали септични ями. Бащата като по-опитен и глава на семейството, слизал долу в дупката, а синът отгоре издърпвал пълната кофа. Един ден обаче малкият нещо се разсеял и изпуснал кофата върху главата на баща си.
Погледнал го от дупката баща му, целият в лайна, и огорчен му казал: „Негодник си ти и нехранимайко! Цял живот ей там горе ще си стоиш!“
Та това е притча за тези, които ги е страх да се гмурнат в дълбокото.
Подобни асоциации навява поведението на Новия политик Станислав Трифонов.
Долу го очаква една мамеща яма, пълна с какво ли не, само да имаш пипето да слезеш там, да потънеш до шия, да изследваш всичките й тайни и прелести и да гребеш, гребеш с пълни кофи…
Пък той иска да си стои горе.
На какво се дължи очевидното нежелание на Слави да навлезе в дълбините на българската политика? Нали уж това искаше?
Уплаши ли се от собствения си успех? Може би той дойде ако не неочаквано, то поне прекалено бързо?
Ако попитате професионалните конспиролози, има поне няколко теории за появата му на политическия хоризонт и всичко следва перфектен план, замислен още от Илюминатите и доразвит от Сорос.
Ето някои от тях:
1. Слави е „инженерен проект на ДПС“. Тази теза и то точно с тези думи се лансира от известно време по някои медии. Не се уточнява какво точно означава това. Но, от друга страна, всички знаем, че пътищата на Дръндарския философ са неведоми и че ако пеперуда махне с крилца в Пекин, а в същото време в средните щати се развихри торнадо, това е част от Неговия план.
2. ГЕРБ са му платили да направи провален проект, който да ги върне в управлението. Даже се шушука, че Бойко лично му дал 50 милиона да измести БСП от позицията на втора сила и след това да се…
3. Стреснат от пълзящата дечалгаризация в страната, е решил да върне нещата по местата им. Раздразнен от това, че напоследък чалгата се слуша все по-малко, в кварталните кафенета звучи Бони Тейлър, а таксиджиите пускат на клиентите си Z Rock, Слави иска да възстанови статуквото отпреди десетина години.
Крайната му цел е национален химн да стане „Ще ти скъсам гъза“
Извън конспирациите обаче, може и да има далеч по-просто обяснение и то е свързано именно с приказката за бащата, сина и екскрементите.
Успехът му просто май се оказа по-голям, отколкото можа да понесе. В един момент се оказа, че това да гледа лошо, да громи статуквото, да пее възрожденски песни, няма да е достатъчно. Ще трябва да се влиза в ямата…
Не е задължително да си чел Ерик Фром, за да се досетиш колко стресиращ може да бъде неочакваният успех, който те сварва неподготвен.
Всички сме свикнали с ежедневния си, потискащ, но и уютен пълзящ провал, който съпътства всеки ден от живота ни. Той е с нас постоянно, живеем с него, говорим си, мразим го, но така, както се мрази досадна дългогодишна връзка, без която в един момент, оказва се, не можем.
А дойде ли успехът… Започваме да се чудим какво да правим с него. Знаем какво става с много тотомилионери.
При Слави това се случи много шумно и пред очите на цяла България
Има много изследвания относно нарцистичните психопатии. Много хора с подобна диагноза са управлявали България, а някои и продължават да го правят
В конкретния случай нашият герой (който между другото в Щатите навярно би посещавал терапевтична група „Системно надценявани“) е смятал как всичко ще се нарежда от само себе си, както е ставало винаги досега.
Обаче в един момент идва скокът в дълбокото. Появяват се очаквания спрямо теб, отговорности. И единственото, което ти хрумва, е да хванеш няколко последователни коронавируса, да си намериш една шахматистка и да почнеш да се правиш на Банкси. Но това някак си не отива на един мандатоносител и спряган за премиер.
Какво ще има да става занапред, историята ще покаже. Но откаже ли да продължи, Слави ще си остане в нея като един карагьозчия.
Няма нищо обидно в тази дума. Така Капитан Михалис от едноименния роман на Казандзакис е наричал певците. Веднъж годишно той влизал в як запой и докато пиел и гледал мрачно в продължение на три денонощия, карагьозчиите му свирили, пеели, премятали се през глава и така нататък. Накрая, когато му писнело, ги гонел.
Изненадващо е, но Слави изглежда е в позиция да може да реши дали да бъде изгонен или да продължи
Въпросът е иска ли го?
Дали наистина е мечтал за това, което му се случва в момента?
Защото и с мечтите е като с неочаквания успех. Те са мечти именно затова, защото не очакваш да се сбъднат. А когато това поради някакво чудо изведнъж се случи, оставаш без нищо. Да речем, че си мечтал цял живот да отидеш в Непал и изведнъж спечелиш няколко милиона, мечтата ти вече е на един клик с мишката разстояние.
И започваш да се чудиш за опашките по летищата, за това какъв апартамент да наемеш в Катманду, ама дали там има мастика… И ако наистина накрая отидеш, после започваш да се чудиш: „Струваше ли си?“
Нищо чудно това да се пита и Слави в момента.
Зареждане ...
