Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Държавата на генералите!
Важно Диагнозите на д-р Харсъзов Мнения Политика

Държавата на генералите!

Генерали на килограм

Изобилието им във властта само подчертава цялата бутафория в България

Д-р Йордан Харсъзов

Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес

Имаше един стар филм с Мел Гибсън: „Eър Америка“. Каца с военен транспортен самолет американски сенатор в Лаос по време на Виетнамската война. Започва да се здрависва с местните величия, които го чакат на пистата и в момента, в който стига до пълководеца (между другото историческа личност) – генерал Лу Соонг, му казва без здрависване: „Занеси куфари в голяма кола, ясно?“

Нищо лично. Заради накичената му униформа с лампази и висящи тенекии, го помислил за пиколо от хотел. После му се извини, но до края на филма генералът гледаше лошо.

Така става, когато генералите изглеждат бутафорно. А те изглеждат такива в очите на нормалните хора, когато… са си такива.
На всички ни е писнал оня лайтмотив, свързан със Сръбско-българската война, че била война на „генералите срещу капитаните“.
Сиреч, нападнали ни едни сръбски генерали, а ние като току що създадена държава, само с капитани сме разполагали. Това се даваше като пример за войнското ни геройство.
И с нашите капитани, като сме подпукали сръбските генерали, сме стигнали почти до Белград, късмет за тях, че Австро-Унгария ни заплашила, че ще се намеси, ако продължим.

Ако някой се поинтересува обаче, ще разбере, че по това време нашите капитани са учили във военни училища в Русия, а след това веднага били пращани из различни горещи точки в империята, където са се бъхтали с всякакви казаци, татари, а навярно дори и афганци

Докато сръбските генерали са завършвали във Виена и, тъй като до нахлуването си в България, не са виждали война на живо, цял живот са търкали задниците по столовете в разни щабове.
Така че изобилието от генерали не винаги означава гарантирана победа.

А какво става у нас в момента? Генерал Румен Радев, след оставката на генерал Бойко Борисов, даде мандат на генерал Стефан Янев

То да е някакво съвпадение просто, ама…
Едва ли има друга държава с толкова генерали при почти минимализирана армия. А толкова генерали във властта?
И това не е от вчера.
Ако тръгнем да си спомняме още от началото на прехода как генерал Бриго Аспарухов уж опитал да убие първия президент Желю Желев с отровно кафе, как да забравим изконния зъл гений на държавата генерал Любев Гоцев, който и в момента следи от отвъдния си „Монтерей“ всичко в държавата да е кофти, „генералът-гном“ Атанас Атанасов, който с ченгеджийски похвати прави всичко възможно да не си тръгне комунизмът, генерал Богомил Бонев, който освен съпруг на Нона Йотова, бе и вътрешен министър, генерал Ангел Марин, който така и не успя да си артикулира фамилия…

И всичките тези генерали при армия, която се занимаваше единствено с това с каква комисиона да продаде имотите си и какво може да шитне за скрап

В американските екшъни някой като каже, че е сержант и почти всички наоколо му козируват. Но в Щатите пък и повечето генерали, сигурно има изключения, си гледат войската, или вътрешната сигурност, а не тръгват да оправят властта.
Това и навярно демонстрира каква е държавата.
Към кои страни трябва да се чувстваме приобщени с горепосочените генерали? Че то и в Латинска Америка вече се посъпикясаха.
С Африка може би? Навярно там все още си имат генерали със смешни униформи и странно кариерно израстване.

Нищо чудно и дори да са по-добри от нашите „сръбски“ генерали, защото реално са водили кръвопролитни сражения за Националния фронт за свободно Конго, Демократи за Свазиленд, Гражданско движение за просперитет на Сиера Леоне, Либерали центристи от Централна Африка…
И при тях обаче, за да стигнат до високия чин, е трябвало да го заслужат по един или друг начин, не ми се мисли какъв.
Какво да кажем тогава за нашия Димо Гяуров, който от редник стана полковник за един ден, а след няколко месеца генерал-майор, без при това (да се надяваме) да е изял нито един враг.
Неговият растеж в българската милитарна кариера е повече от забележителен и навярно няма еквивалент никъде по света.

Може да се сравни единствено с нелепото Дисни същество от сериала „Междузвездни войни“ Джар Джар Бинкс, което докато махаше с уши и се кокореше, успя да срази Империята, да спаси Галактиката и в рамките на 20 филмови минути бе произведено в чин Страхотен генерал.

Тъй като този успех бе обвит от мъгла (типично за разузнаването) и не бе коментиран от правителството на Иван Костов, тръгнаха различни слухове и версии. Поради липсата на друго, ще трябва да си припомним именно тях.
Просто ставало въпрос за един необикновен ден. Излиза редник Димо Гяуров сутрин от вкъщи и гледа – насред булевард „Никола Мушанов“ стои вцепенена майка с количка, а срещу нея лети БМВ. Той се хвърля без да се замисли, изнася количката на тротоара, след това грабва майката, а докато я носи, прибира и изпуснатия биберон.
Президентът Петър Стоянов научава и го произвежда капитан.

Обаче имало още какво да се случва на път за работа. Някъде към Петте кюшета вижда, че стара къща гори. Отвътре баба крещи: „Помощ, жива да не бях!“, но никой не смее да влезе. Втурва се вътре Димо Гяуров, изнася бабата и вече е майор, но тъй като се връща и за котката, става подполковник.
Тъкмо да се поохлади и се изтупа от пепелта, млада девойка застава на линията на трамвая пред НДК и казва, че иска да се самоубие, защото никой не я обича и изобщо нищо няма смисъл.
Димо Гяуров обаче, като намахан адвокат си спомня върховите си пледоарии в съдебната зала и успява да я убеди, че животът може да е прекрасен и си струва да се бориш за него, издърпва я точно пред връхлитащата Седмица. Тово мигом стига до ушите на Президентството и Димо става полковник.
Тъй като докато стигне до работа все пак му отнема още известно време, го правят генерал заради междувременно натрупан стаж.
Запознати с процедурата по раздаване на военни чинове в България, или поне докато нещата са били относително нормални, твърдят, че и Бойко Борисов в момента би трябвало да е най-много и компромисно подполковник. При огромен негов късмет и интересно минало в силовите структури.

Което означава, че колкото и да се бием в гърдите с голямата си история, нямаме никакви традиции и повечето ни институции са на ниво африканско племе.

Така че, ако американски сенатор кацне на „Враждебна“ и, виждайки наш генерал, му каже: „Занеси куфари в голяма кола, ясно?“, не би трябвало да се учудваме и обиждаме кой знае колко.
А може и вече да го е правил?

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...