ПловдивПрес
Стар хладилник и вулгарни абревиатури взимат акъла на посетителите на младежката изложба в галерията на ул. „Гладстон“ – „2019“. Експозицията „Силата на илюзията“ се организира от Дружеството на пловдивските художници и беше открита тази вечер.
19 млади автори показват каквото са сътворили в последната година на пандемията, но не всички спазват темата за видимото и невидимото, а някои са извадили „каквото имат от шкафа“, коментират по-претенциозни ценители на съвременната живопис.
Безспорно сред наредените платна и други предмети от бита се открояват работите на Константин Константинов и Христо Бозуков, които провокират, даже прехвърлят ръба на приличното.
Константин, който вече има зад гърба си няколко успешни изложби, е подредил три платна, които удрят шамар на непредубедения посетител
Огромна картина 2Х2 м ни препраща към „Бъдещите поколения“, но отдалече композицията прилича на зеленясал аквариум, пълен с черепи. Приближиш ли, те завлича в лепкаво блато, където безнадежно се лутат малки домашни духчета, а сцената направо плаче за намесата на Агенцията за закрила на детето. В съседство за капак се вихрят „Диваци“ върху бесен кон, който обаче има зъби на звяр, а от тялото му хвърчат кални пръски. Загадка остава шарените чудовища, които са го яхнали, или зъбатият кон са „диваците“. От другата страна Константин е поставил платно с подвеждащо меко библейско име „Сътворението на човека“, но и там дивашко сивото агресивно се натрапва. Ако още не сте се ошашавили, под трите картини ярко контрастира шарено кубче, което лесно може да се обърка със симпатичния дроид R2D2 от „Междузвездни войни“, но надписът издава „Хладилник“, който предвидливо е поставен до контакта и подсказва, че работи. Има обаче важно уточнение – хладилникът не се продава, за разлика от платната горе.
Ако посетителят има още сили да разглежда, интересна е серията „Неподправените лица на българската емиграция“, съответно от I до VI, на Никола Гулев. Отдалече портретите на тези клетници изглеждат ясно разграничени – едните са размазани, другите с ясни лица, но приближиш ли – на всички очите им се губят в мътното. Определено лицата на Гулев са сред интересните творби на изложбата и силно напомнят на почерка на най-добрите ни портретисти, примерно на Борис Георгиев и неговите рисунки на Анщайн, Махатма Ганди. И в същото време са непроницаемо уникални.
Не поглеждайте вдясно при влизането в залата, ако имате слаби нерви или сте с малко дете, защото трудно ще му обясните трите платна с едри букви К. У. Р.,
събрани в триптиха на Христо Бозуков. На фона на черните маслени букви се веят цветни нюанси, но ако посетителят не приближи, за да прочетете обяснението на трибуквието К.расота, У.вереност, Р.иск, ще си остане с впечатлението, че това са вулгарни драсканици от рода на В.О.Л (вечна обич и любов), с каквито са пълни обществените тоалетни и задните дворове на почти всяко училище.
Кураторът Женя Бозукова обаче бързо разсейва неприличните мисли с обяснението, че това е „абревиатура с дълбока многопластова провокация на обществената психология. Ако решим да сумираме рационално всички провокирани емоции и асоциации от К.У.Р. може да се извлече един общ и много прост извод: Възприятието на видимото и първичната асоциация. ….и авторът твърди с концептуалното послание на К.У.Р, че зад познатия ни Стрийт Арт и уличен вулгаризъм се наблюдава културна еволюция.
Впечатление прави и карето на Лора Пармакова, което изглежда като току-що изкорубен кофраж от някой строеж. Четирите огромни платна заемат почти цяла стена, а двете от тях са надупчени, сакаш пиян майстор е повредил ламарината, докато се опитва да разкове кофража.
Кой разбрал, разбрал.
Зареждане ...
