Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Трети юни: За първи път човек стъпва на 8.хилядник – връх Анапурна
Важно Маршрути Посоки

Трети юни: За първи път човек стъпва на 8.хилядник – връх Анапурна

Боян Петров на връх Анапурна Кадър: Личен архив на Боян Петров
Боян Петров на връх Анапурна Кадър: Личен архив на Боян Петров
  • Последните българи, изкачили „Богинята на плодородието“, са Боян Петров и Атанас Скатов, и двамата учили в Аграрния университет в Пловдив

 

Доц. Сандю Бешев

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

След 58-годишни безплодни усилия за завладяването на някои от 14-те най-високи върхове на планетата, наречени осемхилядници, най-после човешки крак стъпва на десетия по височина връх Анапурна 8091 м.  Това се случва на 3 юни 1950 г.

Заслугата за това знаменателно постижение е на френската експедиция, ръководена от легендата на френския и световен алпинизъм Морис Ерзог.

Анапурна се намира изцяло на територията на Непал и е един от най-близките до Катманду осемхилядници. До базовия му лагер се достига само за 5-6 дни. Върхът влиза в историята на световния алпинизъм с две важни събития – това е първият изкачен осемхилядник 3 юни 1950 г. Успехът е на французите Морис Ерзог и Луи Лашенал,  а изкачването на южната му стена на 27 май 1970 г. от англичаните открива нов етап в развитието на хималаизма – етап на трудните стенни изкачвания на върхове над 8-те хиляди метра.

Върхът се намира на хребета Анапурна-Химал, който по цялото си 100-километрово продължение надвишава 7500 метра. Разгръща се в източна посока, като на самия хребет няколко върха носят името Анапурна, отбелязани от специалистите с римски цифри. Най-висок от тях е Анапурна I (8091 м) и това му определя десето място сред 14-те най-високи върхове на планетата. Върхът представлява мощен скално-леден купол, надвесен на юг към ледника Сенекчуъри.

Името на върха е санскритско и произлиза от съществителното „ана” – храна и прилагателното „пурна” – пълна, което в буквален превод би означавало, „богиня, пълна с храна”, а в съкратения вид „богиня на плодородието”.

Връх Анапурна е един от осемхилядниците, към който не е имало предварителни експедиции, а е изкачен още при първия опит.

Когато през 1950 г., ръководената от Морис Ерзог експедиция тръгва за Хималаите, тя има за цел изкачването на вр. Дхаулагири (8167 м). Обстоятелствата на място обаче се развиват не така, както са очаквали французите. Разузнаването ги убеждава, че пътищата към Дхаулагири са не само трудни, но на някои места дори и невъзможни и това ги принуждава да се преориентират към съседния и много близък  вр. Анапурна.

Времето, което французите отделят за разузнаване на Дхаулагири едва не се оказва фатално, защото за Анапурна им остават броени дни преди настъпването на мусона. И те бързат. На 3 юни, буквално с настъпването на мусона Морис Ерзог и Луи Лашенал успяват и стават първите алпинисти, стъпили на връх, извисил се над 8-те хиляди метра. Открита е нова страница в летописа на световния алпинизъм. Етап на изкачването на надоблачните въхове. За съжаление този успех става с цената на загубените пръсти на ръцете и на двамата алпинисти. 

 Анапурна заема особено място и в историята на българския алпинизъм, защото в борбата за неговото завладяване българските алпинисти провеждат 5 експедиции, които им отнемат  точно 420 дни. Идеята за изкачването на вр. Анапурна от българи се заражда още през 1977 г., когато се заговори за българска експедиция в Хималаите. Тогава на специално съвещание, свикано от Българската федерация по алпинизъм (БФА) с участието на действащи алпинисти, ветерани и познавачи на Хималаите, се стига до становището, че именно вр. Анапурна е най-приемлив за нашите възможности и най-вече за опита ни в хималаизма. Като един от „ниските” осемхилядници, той може да се изкачи без ползването на кислородни апарати и намирайки се най-близо до Катманду, е най-подходящ за дебюта ни в Хималаите.

Нещата обаче се развиват в друга посока. Тъй като за годината, в която българските алпинисти желаят да проведат първата си хималайска експедиция той се оказва зает, това налага пренасочването ни към Лхотце. Години по-късно, след като членът на алпийския клуб „Чавдар” Кремиковци, Христо Проданов стъпва на първия български осемхилядник – Лхотце, кремиковските алпинисти замислят своя първа клубна хималайска експедиция и изборът им отново пада на Анапурна. Разрешение за изкачването на този връх кремиковските алпинисти получават едва на 17 февруари 1984 г, когато най-силната им фигура вече е участник в националната ни експедиция „Еверест-84”. Впоследствие нещата вземат друг обрат и към този връх нашите алпинисти провеждат 4 експедиции, завършващи без успех.

До успех нашите алпинисти досдтигат на 28 октомври 1989 г., когато на върха се изкачват трима души – Петър Панайотов от Велико Търново , Огнян Стойков от Петрич (в момента на изкачването студент във Варна) и Людмил Янакиев от с. Радуил Самоковско. Едва 27 години след това (30 април 2016 г.) на върха се изкачва Боян Петров, а ден след него с успех се поздравява и Атанас Скатов (и двамата последни алпинисти, преминали през аудиториите на Аграрния университет в Пловдив). Първият учил само една година, а вторият е пълният отличник на „Випуска-2001”. За съжаление и двамата вече са вечни пленници на хималайските гиганти. Боян на вр. Шиша Пангма, а Скатоав на К2. /ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...