Quantcast
Новини Пловдив » България » Съботен цикъл: Един потен крак никога не идва сам
България Важно Мнения Политика Съботен цикъл

Съботен цикъл: Един потен крак никога не идва сам

Любов по Магнитски Колаж: ПловдивПрес
Любов по Магнитски Колаж: ПловдивПрес

Георги Петров

Георги ПЕТРОВ, Съботен цикъл

Има някаква неизяснена или недоизяснена  закономерност в този наш (на човечеството) живот. Една беда (лична, на група хора, на цяла нация или на цялата планета) не отшумява сама. Винаги е последвана от други, затихващи или развихрящи се беди.

В един свой публицистичен текст известният ни писател Владимир Зарев беше намерил точна и колоритна метафора на тази закономерност, като беше цитирал Швейк. Който в този цитат за такива случаи казва: „Един потен крак никога не идва сам.“

Аз съм от маниаците, които не спират да препрочитат Хашек. Съвсем като тези, които четат Библията дори и в бара, за да покзават, че са силно религиозни. Не съм срещал текста, в който добрият войник произнася горната сентенция, но не оспорвам, че  писателите четат по-добре или по-внимателно.

Пък и  в публицистиката, макар и не толкова често, се среща и нещо друго. Авторът пробва ефекта от някоя своя мисъл, като я пуска по отъпкания път, прокаран от вече утвърдените и безспорни авторитети. Защото важното им е не авторството на сентенцията, а другото, което искат  да изяснят и илюстрират чрез нея.

И обратното. Това за тези, които четат библията на богоугодното място, предназначено за не толкова смирени забавления, съм го прочел някъде. Но ако мине за мое и се хареса някому, ще ми е хубаво. Ще се самоизлъжа за малко, че съм се наредил до признати хора.

То преамбюлът стана по-дълъг от същественото, което бях намисли да кажа, ама така ще да е. Лошо ти се получава, когато, макар и само за миг се огледаш за празно място между превъзхождащите те. Но да си дойдем на думата.

Г-н Борисов и най-близкото му обкръжение в партията и държавата му вече са разбрали, че и за тях един потен крак не идва сам. И в държавните, и в междудържавните им дела.

То, какво ли не му дойде на главата на обезвластения господин. Цв. Цветанов, когото той изпрати за наказание в ъгъла, защото, се възползва от статута си на най-верен негов ординарец  и публично започна да бърка в меда, не се смири. Направи си партия и започна да сипе хули срещу далата му възможности да богатее партия майка. И още по-лошо – срещу нейния върховен жрец и довчерашен негов покровител.

Някой разбуни смирените довчера софиянци и столичани. Нали повечето столичани са от провинцията. И те цялото минало лято  протестираха и вадеха на светло,  не другимо, а петната от  управленческите ризи на вожда. Нищо не би могло да убие по-жестоко като фокусник един фокусник от друг фокусник, който разяснява на публиката тайните на фокусите на първия.

И накрая, мощната електорална подкрепа за незаменимия и неговата партия, незабелязано или не толкова, се стопи от летните протести или от летните жеги, но се стопи доста. За да направи така, че непобедимата партия да спечели скорошните изборите, но да изпусне властта. Без властта ореолите и на лидера, и на неговата партия изчезват. Вече всички надничат зад тях. И това, което виждат, и това, което им е изгодно да казват, че виждат, ужасяват.

Разтревожиха се и съответните служби в САЩ. Законът „Магнитски“! Делян Пеевски, Васил Божков и присъдружните им във властта и далаверата, бяха изкарани от щатските власти пред скобите на нашата, европейската и световната корупция. Нежелани са и те, и активите, и активностите им в САЩ. Това наказание ние нищите финансово трудно го разбираме, но за хората, боравещи с капитали, е силно притеснително. И за държавата ни е притеснително.

Новите във властта ни побързаха да обявят, че това е приятелска подкрепа на държавата хегемон за тях и тяхната политика. Може и да не е съвсем така, но на тях име е изгодно така да казват. Пък и официални представители на САЩ, макар и на по-незначително ниво, се срещнаха по този повод с президента и служебните ни официални лица. Така е по протокол.

Появи се информация, че г-н Борисов, вече само като лидер на партия, е поискал и осъществил среща с посланика на САЩ у нас г-жа Херо Мустафа. Той я смяташе или просто така искаше да изглежда, за свой личен приятел. Или приятелка, ако може така да се каже за едно превъзходителство.

Какво са си говорили, един Господ и подслушващите от служби знаят. Но госпожата, която представлява интересите на САЩ у нас, няма начин да не е намерила най-дипломатичния начин да каже на нашия човек, че и във властта нищо вечно няма.

Ако след всички тези разсъждения, смислени или не до там, някой си помисли, че партията ГЕРБ утре ще се стопи и ще изчезне като снега на пролет, ще сгреши. Тя е клиентелистка партия и членовете й ще започнат да я напускат, само когато се уверят, че вече няма никаква  полза да си член на тази партия. Цитирам сериозен анализатор.  В момента почти всички държавни институции и множеството от общинските администрации са населени с членове на управляващата довчера партия.

Те може и да се притесняват и от протестите, и от разкритията на служебното правителство, но на изборите ще гласуват за ГЕРБ. Защото ако гласуват за други, ще тръгнат против собствените си интереси. За да се преориентират към другите потенциални властници, каквато е изначалната им нагласа, ще им трябва време.

Спомнете си, че първите парламентарни избори след промените у нас в края на 80-те ги спечели БКП-БСП. По същите причини беше. Нейни представители населяваха институциите. Те и техните роднини се надяваха да оцелеят на добрите си позиции, макар че не може да не са разбирали,че всенародната омраза набъбва и все някога ще ги помете.

До колко оцеляха те, е трудно да се каже със сигурност. Най-предприемчивите от тях станаха успешни бизнесмени. И доста от тях яростни антикомунисти. Оказа се, че и това е бизнес.

Партията оцеля повече от 30 години, но не заради предприемчивите и повратливите, а заради тези, които в ранната си младост са били привлечени от идеята за комунизма, като „изправител недъзите на обществото“. До дълбоката си старост те поддържаха партията, мамейки, най-вече сами себе си, че поддържат юношестките си идеи. Имаше и фанатизирани.

Тази тяхна, в повечето случаи чиста и горда, наивност даде възможности на други да направят БКП клиентелистка още далеч преди промените. В това си качество тя стана антинародна. И я последва, всичкото случващо й се до  ден днешен. Мечтаещите да изправят недъзите на света чрез комунизма напуснаха и продължават да напускат грешния ни свят. Продължители нямат, не е нужно да се обяснява защо.

Тяхната преименувана партия днес я наричат партия на статуквото. На омразното статукво! По много причини. Но най-биеща в очи от тях е селското себелюбие на лидерката. Ама буквално преписано от тетрадката на г-н Б. Борисов. Дори и на доказали се интелектуалци като проф. Иво Христов е трудно да отрекат или да опровергаят тази очевидност.

Тяхната увереност, че БСП ще я има и ще се модернизира може и да бъде потвърдена от времето.

Но тъй като тръгнахме от афоризма, че „Един потен крак никога не идва сам“, не по-малко възможно е т.нар. партии на статуквото след следващите избори да плеснат с ръце и да се прегърнат в едно общо правителство в името на едно общо оцеляване. Колкото и да се кълняха довчера, че не се понасят.

И можем да бъдем сигурни, че г-жа Херо Местафа ще ги приветства. Служебно задължение ѝ е.

Има някакви недоизяснени закономерности в този наш живот, не мислите ли?/ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД
Мусала Софт

Категории

Времето

Анкети

Одобрявате ли състава на служебното правителство?

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...