Quantcast
Новини Пловдив » Книги » Красимир Димовски възкръсна след 30 години през очите на невръстна пророчица
Книги Култура Пловдив

Красимир Димовски възкръсна след 30 години през очите на невръстна пророчица

Стойо Вартоломеев и Младен Влашки представиха новата книга на Красимир Димовски, снимки: ПловдивПрес

Галина ГЕОРГИЕВА


Писателят и журналист Красимир Димовски представи книгата си „Момичето, което предсказваше миналото“. В двора на къща-музей „Енчо Пиронков” в Стария град се събраха негови приятели, колеги и почитатели, а собственикът на Издателска къща  „Хермес” Стойо Вартоломеев и критикът Младен Влашки представиха сборника с разкази.

Това е трета белетристична книга на Красимир Димовски, която излиза 30 години след дебютния му сборник с разкази „Ние, кавалеристите“ и втората му книга „Райската градина“.

Стойо Вартоломеев: Чета, чета ръкописа на Краси и видях не една, а поне две книги и половина

В началото Стойо Вартоломеев прочете поздравителен адрес от  Здравко Димитров към писателя, в който кметът приветства „смелото му завръщане в пловдивския литературен живот“. „Да погледнеш през очите на детето в себе си към големите теми на живота за любовта и омразата, за страстта и летенето, смъртта и безсмъртието, изисква въображение и смелост, дадени на писателите свише. Искрено вярвам, че книгата ще получи признанието на многобройните Ви читатели и приятели“, пише в поздравителния адрес на кмета.

Приятели, колеги и почитатели на Красимир Димовски дойдоха на представянето на новата му книга

Издателят разказа как преди две години в Министерския съвет писателят Владимир Зарев отива да получава наградата за цялостен културен принос, която се връчва на един творец в цяла България. „Бяха наредени министри и в един момент се появи премиерът, не сегашният, а предишният – Бойко Борисов, който поздравяваше хората с ръкостискане, но, когато отиде до писателя Владимир Зарев, му козирува. Имаше поне 15 телевизии, представители на онлайн издания и вестници, но точно този момент никъде не го видях.

Това беше сюблимен момент – министър-председател да козирува на творец“, каза Ватроломеев и направи аналогия с признанието на кмета към Красимир Димовски.

Издателят на „Хермес“ си спомни как преди няколко месеца се срещнали с Бат Краско в една пловдивска кръчма и тогава разбрал, че пише отново. Когато след новогодишните празници започнал да чете ръкописа, осъзнал, че Красимир Димовски е дал материал не за една, а за две книги и половина. „Едната е тази книга с разкази, другата е роман, а третата – сборник с новели. Казусът на автора беше откъде да започнем“, сподели Вартоломеев и показа първата книга на Красимир Димовски „Ние, кавалеристите“, издадена преди повече от 30 години.

„Пред вас е част от онова, което Димовски е писал цели 30 години, толкова е мълчанието всъщност на автора. Никога не съм предполагал, че писането на журналистически текстове може да бъде школа за добро белетристично писане. Това за мен беше голяма изненада, защото си мислех, че ежедневното писане изхабява твореца.

Книгата „Момичето, което предсказваше миналото“ е писана с поетически средства, изобилства от метафори. Много чист стил, четеш и фразата кънти

Това е цикличен сборник от 12 +1 разказ, без да е роман с обединяващи сюжети и герои, които се преплитат, „Момичето, което предсказваше миналото“ има романово отношение. Има много сериозно натрупване на емоция, визия, страсти. Тази книга е едно от потвръжденията, че голямата литература може да се прави и на малка география – на определено място, селище, с определени хора, на определена планина. Оказва се, че въжделенията, страданията, страстите на тези малки хора са част от страданията на всички хора по света. Честито, Краси! Това е само началото, ще има и втора, и трета книга“, каза още Стойо Вартоломеев.

Младен Влашки пък определи себе си като „злия гений“, който е дърпал Красимир Димовски през годините да не се занимава с журналистика, а с писане на книги. Определи го като „цар“ по отношение на редактирането на един тест. „Голямото достойнство на един автор е да съкращава, Стивън Кинг го казва. В списание „Страница“ сме пускали по една новела на три-четири години от Краси Димовски, а той пише едни дълги новели“, с усмивка каза Влашки.

Младен Влашки: Краси мълча 30 години. Аз, като един зъл гений го карах да зареже журналистиката и да пише книги.
Младен Влашки: Краси мълча 30 години и само „хе, хе“. Аз, като един зъл гений го карах да зареже журналистиката и да пише книги.

Героите на пловдивския автор нарече „чешити“, различни по своему. „Замислете се, ние живеем в един налудничав свят, дето един каже „видео“, другия вика“ пакет“, третия -„Радев“, четвъртия „пури“. Ужас! Къде е човешкото? Няма го! Но когато се концентрираш към тази наивност към гледането на света, си свободен, отиваш в човешкото. Тогава достойнството на човека не е пост, не е позиция, не е медиен образ, не са тези неща, с които днес живеем. Затова казвам, че книгата

„Момичето, което предсказваше миналото“ е изключително ценна, връща ни към първичните, истинските, човешки неща в една луднала България

Той светът е луднал, но нашето е на първо място“, коментира Младен Влашки и определи като добър ход издаването на сборника с разкази в днешните времена.

„Това е страхотно завръщане през малкия свят, света на истинската човечност, която е скрита зад онова, което ни се струва малко странно. В разказите има много голяма дълбочина, това са темели на българския логически реализъм. Огромната сила на тази книга се крие в представянето на един специфичен свят, който е дълбоко човешки. Този свят отваря онова специфично, наивно, детско гледане към света до философски обем, до цялостно обобщение. Това става с подредбата на думите, не със сюжетите. Това е книга за четене, не за публикуване в интернет, защото този особен свят ви кара да прогледнете в нещо, освен всичко останало и със самата подредба на книгата като конструкция и завършвашия разказ“, каза Влашки и посочи една тенденция как малкият разказ в целия свят загива, „защото „Плейбой“ не печата малки разкази“.

Красимир Димовски благодари на Стойо Вартоломеев и Младен Влашки за хубавите думи и разкри пред публиката моменти от творческия процес.

„Бог е дете, което си играе“ – това е прозрението в последния разказ, а до него достига момичето, от чието име се води повествованието. Останалите 12 сюжета в книгата са разказани от момчета./ПловдивПрес

Още новини по темата

Димовски счупи мълчанието с 13 невръстни разказа

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Какво мислите за изнесените в протокола от проверката на НЗОК констатации:

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...