Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Нели Вачкова – основател на Френската гимназия: Дадох на Пловдив и България прекрасно училище
Важно Интервю Мнения Образование

Нели Вачкова – основател на Френската гимназия: Дадох на Пловдив и България прекрасно училище

Нели Вачкова
Нели Вачкова
  • Наши възпитаници станаха прекрасни лекари, стоматолози, филолози, инженери
  • Още първите години наши ученици печелиха най-престижните награди на конкурси, състезания, олимпиади
  • Директорът трябва да е неоспорим лидер, да умее да слуша и да чува хората, с които работи

 

Нели ВАЧКОВА започва преподавателската си кариера в училището в Нови Кричим, сега Стамболийски, през 1974 година. От 1975 до 1978 година е учител в Единно средно училище „Васил Коларов“, сега СУ „Константин-Кирил Философ“, пет години след това – в Обединено СПТУ „Антон Иванов“, днес – Професионалната гимназия по машиностроене. От 1983 до 1991 година е учител по френски в Гимназия с преподаване на западни езици „Георги Кирков“, днешната Английска гимназия. От 1991 до 2010 година е директор на Френска езикова гимназия „Антоан дьо Сент-Екзюпери”. На 4 февруари 2004 г. Негово превъзходителство Жан Лу Кюн Делфорж, посланик на Франция в България тогава, връчва на Нели Вачкова ордена „Кавалер на академичните Палми” – държавно отличие на Франция, учредено през 1955 г.

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА


-Г-жо Вачкова, как възникна идеята са създаването на Френската гимназия?

-През учебната 1983/84 г. в Езикова гимназия „ Георги Кирков”, сега Английската гимназия, бяха открити 3 френски и 3 немски паралелки подготвителен клас. Аз бях първият назначен учител по френски език. Споделих на директора тогава Любен Христов, че ми се иска в Пловдив да има Френска езикова гимназия, продължител на традициите на съществуващите до 1948 г. френски католически колежи. През януари 1991 г. Любен Христов ме информира, че инспекторът по немски език към Регионалния инспекторат към Министерството на образованието от месеци действа за откриването на Немска езикова гимназия в Пловдив. Реших, че моментът за осъществяване на моята идея – в града ни да има Френска езикова гимназия, е настъпил. Наистина битката беше голяма дали да се открие Немска, или Френска гимназия. На 21 май 1991 г., с Решение № 142 на Временния изпълнителен комитет на Общинския народен съвет – Пловдив, а по-късно и Решение № 50 на Областния народен съвет, бе открита Френска езикова гимназия с прием 4 паралелки подготвителен клас. Тогава възникна друг проблем – трябваше да намерим учебна сграда на новооткритата гимназия. Имаше няколко варианта, но най-подходящо бе да се използва теренът в кв. „Филипово“, където имаше замразен обект (на изкоп) за професионално училище. По този проект е строена сградата на Френската гимназия, затова класните стаи са големи, в тях е трябвало да влизат машини. След това отидох в София при финансовия министър тогава Иван Костов, за да се моля за пари. Трябваха милиони. Впоследствие Министерство на финансите ги преведе на Община Пловдив и една общинска фирма започна усилено работа, а аз бях всеки ден на строежа.

На 16 септември 1991 година открихме учебната година с новоприетите ученици на Френската гимназия в общежитията на ЕГ „Георги Кирков”. Вече бях назначена за временно изпълняващ длъжността директор до конкурс. На едно от заседанията на Педагогическия съвет за патрон на училището избрахме Антоан дьо Сент-Екзюпери, чиято мисъл „Да бъдеш човек, това значи да бъдеш отговорен”, стана девиз на гимназията.
На 16 декември 1991 година сградата в кв. „Филипово“ вече бе готова и аз прехвърлих всички ученици с френски език от ЕГ „Георги Кирков”, както и една паралелка подготвителен клас с ученици от Пловдив, приети в езиковата гимназия в Кърджали. От учебната 1992/93 г. с Решение на Педагогическия съвет на Френската гимназия, увеличих приема на 6 паралелки. В следващите години бяха довършени административния, хранителния и физкултурния корпуси на гимназията.

-19 години сте били директор на Френската гимназия и успявате да я превърнете в едно от най-елитните училища не само в Пловдив и в страната. Как го постигате?

-Категорично. Първо, това училище стана най-голямата Френска гимназия в страната и второ, обучението беше на много високо ниво. Още при завършването на първия випуск французите проведоха изпит  за владеене на френски език на неутрална територия, бяхме наели аулата на ВИХВП, сега УХТ. Сертификатът, който получаваха учениците, им даваше право без изпит да влизат във френските университети.  На четвъртата година се утвърдихме като много сериозно училище. Имахме по двама преподаватели по всички дисциплини на френски език, бяха толкова добре обучени, че от Скопие идваха учители да се обучават тук, а след това командировах нашите колеги в Македония, за да ги дообучат. Под ръководството на Френския културен институт в София всички учители участваха в написването на анекси към учебниците по дисциплините – физика, химия, биология, история. Учебниците бяха на български език, а дисциплините се изучаваха на френски и всичко се правеше в помощ на учениците.

-Как успяхте да намерите толкова добре подготвени преподаватели?

-Търсих най-доброто и намерих най-доброто. Знам, че всяко нещо се прави с добър екип, само с гол ентусиазъм не става. През март 2001 г. открихме филиал на Cisco Академия в гимназията за постигането на компютърни умения и знания по информатика. Cisco залата бе открита от директора на Cisco Академия във Франция Пиер Ардешвили и от директора на Френския културен институт в България. За честването на 10 години от създаването на Френската гимназия на 21 май 2001 година пристигна Натали дьо Валиер, правнучка на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Тогава за нейното посещение в Пловдив ни съдейства Pèrе André Gossеin – семеен приятел, посветил много години в проучване живота на Сент-Екзюпери. През следващите години той бе и чест гост на учениците в горните класове. На 4 февруари 2004 г. Негово превъзходителство Жан Лу Кюн Делфорж, посланик на Франция в България тогава, ми връчи ордена „Кавалер на академичните Палми” – държавно отличие на Франция, учредено през 1955 г.  От учебната 2008/2009 г. с Решение на Педагогическия съвет бе увеличен приемът и бяха разкрити 2 паралелки с интензивно изучаване на английски език. Така гимназията разшири своя лингвистичен профил, а през есента на 2009 ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери” стана гимназия-посланик в Европейския парламент в Страсбург.

-С кои постижения се гордеехте най-много?

-Постиженията на нашите ученици носеха на мен и на преподавателите голямо удовлетворение от положения труд. Те печелиха най-престижните награди на конкурси, състезания, олимпиади и превърнаха гимназията в средище, изпълнено с дух, с енергия, с отговорност. Сещам се за един много показателен случай – на територията на ФЕГ се провеждаше тур между учениците от Пловдив – от  ФЕГ, Руската, Лиляната и Хуманитарната, за да се изберат най-добрите, които да се състазават с ученици от другите езикови френски гимназии в страната. Един от тях трябваше да представи България на конкурса „Американска диктовка“ в Квебек, Канада. От София обаче започнаха да се съмняват как може нашите ученици да са получили такива високи резултати. Казах – вие ме обиждате, искам излъчените от Пловдив, София, Стара Загора и други краища на страната да проведат нов тур в Софийския университет и софийски преподаватели да проверяват. На следващия ден аз, учителката по френски език и трима наши ученици заминахме за София. Софийски преподаватели проведоха състезанието и първото място спечели наш ученик, на второ място също беше ученик от Пловдив, а на трето – ученик от Благоевград. Нашият ученик замина за Квебек и там спечели второ място в света, а на първо – беше французин. Как да не съм горда с такива ученици? Наши възпитаници станаха прекрасни лекари, стоматолози, филолози, инженери. Известният епидемиолог д-р Христиана Бацелова е завършила Френската гимназия, кардиологът в МБАЛ „Медлайн“ д-р Иван Сматракалев – също.

Искам да спомена и театралните ателиета, които създадохме през 1993 година във ФЕГ „Антоан дьо Сент-Екзюпери”. Наши възпитаниците участваха в Международните франкофонски театрални фестивали и печелиха награди от 1995 до 2010 г.  в Унгария, Гърция, Чехия, Турция, Франция и Италия. Всичко това  доказваше желанието ни да се усъвършенстваме, чрез използване на френския език в извънучилищна среда и разкриваше възможности за нови езикови умения. Приобщаването ни към Европейското пространство беше реализирано чрез образователен и културен обмен, чрез транснационално коопериране с учебни заведения в Европа, чрез работа по проекти за международно сътрудничество с Унгария, Франция и Италия.

Голям е приносът на учителите и ролята им за израстването на нашите възпитаници. Искам да спомена учителите по френски език: М. Матева, Ир. Стоянова, Ив. Куцарова, Д. Калъмова, С. Данчева, С. Василев, А. Маринова, М. Линкова, Ст. Карагяурова, Ст. Василева, А. Атанасова, учителите по дисциплините, изучавани на френски език: по физика – Е. Младенова и Р. Цанева, по химия – Т. Иванова и С. Владикова, по биология – Ив. Бончев и Г. Симеонов, по история – Р. Маламова и Н. Запрянова, по география – П. Пейчева, по математика – Ил. Занева и Ц. Абаджиева, както и онези възпитаници на ФЕГ , които се завърнаха в гимназията като преподаватели: П. Маринова, Е. Дечева, В. Велкова, Б. Долева, Г. Душилова, С. Банялиева, Х. Филипова и Ю. Иванова. Отдавам заслуженото за приноса в израстването на гимназията и на учителите по БЕЛ, по математика, по английски език, по география, по история, по философия, по музика, по физкултура и спорт, по изобразително изкуство.

През ноември 1999 година  бе учредено Училищното настоятелство, а през 2002 г. и  Школа за родители. Съвместно с родителската общност осъществихме много инициативи. Поднасям благодарността си на г-н Попов, г-жа Черварова, г-жа Дачева, г-жа Елена Христева и всички онези, без чиято подкрепа не бе възможен възходът на гимназията. ФЕГ стана известна в града с големите тържества, които правехме с родители, ученици, баби и дядовци, учителите. Идеята беше да се научат три поколения да празнуват заедно и ставаха едни безкрайни празници.

-Дълги години  Френската гимназия делеше сградата с Художествената. 

-Да, още с разкриване на сградата на Френската гимназия преместиха учениците от Художествената при нас. Те трябваше да останат временно в нашата сграда, но останаха цели 19 години. През годините се борих с всички власти да решим проблема. Аз исках Френската гимназия да мине на едносменен режим, какъвто сега всички се опитват да налагат, но тогава бях революционер, макар да е имало упреци към мен, че това били капризи. А беше нормална практика в много държави. В Английската гимназия винаги са били каймакът на града, но след нея с много висок бал влизаха учениците във Френската гимназия. От Асеновград, Калояново, Раковски, Сопот всички отличници идваха при нас и това не беше случайно. Освен всичко друго, нашият мажоретен състав  участваше на тържествата във всички тези градове. Имах над 40% пътуващи ученици и заради това исках да мина на едносменен режим, тъй като учениците от Асеновград ставаха в 4,30 часа, за да отидат навреме на училище, от Сопот, от Калояново пътуваха. Патрулирала съм до 22 часа на гарата, за да придружа всички пътуващи до Асеновград. Много изстрадани бяха тези години, в които съм била директор. Не съжалявам, защото дадох на Пловдив и на България едно прекрасно училище.

-В днешно време от какво зависи успеха на едно училище? Директорът ли играе основната роля?

-Директорът трябва да е неоспорим лидер и да демонстрира високи управленчески умения. Да има задълбочени знания в областта на своята дейност, за да може да увлича хората, с които работи. Най-важното е да умее да слуша и да чува хората, с които работи, защото може да слуша, но да не ги чува.

-Какво бихте казали на днешните учители и ученици във Френската гимназия?

-Учителите да учат учениците на три неща – на истина, на правда и на нетърпимост. И да създадат у тях три неща – мъдрост, доброта и добродетели. Учениците – да се борят с лъжата, лицемерието и клеветата. Това вече се настанява трайно в обществото ни. И да бранят три неща – честта си, Отечеството си и приятелите си. Тези послания са не само към учителите и учениците на Френската гимназия, но и към всички в другите училища. И още нещо – учителите, за да се развиват, трябва да имат зад гърба си човек, който ги води, да усещат, че са защитими. Струва ми се, че в много училища директорите заиграват с ученици и родители срещу преподавателите, което е много жалко. Някой трябва да застане зад учителя, за да може той да си върши работата. Сега за всичко е виновен учителят – ученикът не влиза в час, изпраща си със закъснение домашната или е получил двойка. Истината е, че който и да е ръководител, ако не умее да чува хората, с които работи, резултати не може да има./ПловдивПрес

Още новини по темата

Френската гимназия празнува 30 години от основаването, създават нов сайт на училището

 

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Какво мислите за изнесените в протокола от проверката на НЗОК констатации:

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...