Ваня ДРАГАНОВА
По-полека, забави, забави… Да се обърна по този начин към защитниците на животните, ми хрумна сутринта, когато след спор за съдбата на мечката от Белица в студиото на БНТ влезе Стефан Вълдобрев на фона на този си най-голям хит. Не знам дали е съвпадение или попадение, но няма по-подходяща песен в контекста на развълнувания национален дебат за мечката след нападението над жена в петък.
Вчерашното решение на Изпълнителната агенция по горите мечката да бъде отстреляна само ако отново нападне или прояви някакъв друг вид агресия, е велика глупост, защото е повече от ясно, че няма как да се докаже, че става дума за същото животно. Въпреки всички приказки за биометрични показатели и характерни белези, по които животното да бъде разпознато. И въпреки това вълната на съпричастност в социалните мрежи към мечката е трудно обяснима – правят се събития на място в защита на животното, припомня се, че който го е страх от мечки, не ходи в гората, лее се сантименталност с умилителни постове за Мечо и Мецана… Убийството на невинно животно е недопустимо, но някак встрани остава рискът от мечка да бъде убит поредният човек. А към нападнатата в петък жена има чиста агресия – била навлязла в дома на мечката, какво била очаквала при това положение… Общо взето, сама щеше да си бъде виновна, ако беше убита.
И друг подобен сюжет се върти в последните дни – поетът Недялко Йорданов шества по националните телевизии и обяснява как някакво НПО му било взело котката и я изпратило някъде в чужбина, после животното било върнато, което доведе до заглавия от типа „Недялко Йорданов се събра с котето Лъки“. Този човек, който минаваше за един от авторитетите на нацията, сега кълне от екрана НПО-ата, облечен в юнашка фланелка?
Нещо не е в ред, да не кажа, че изтрещяването е пълно. Защото всичко това се случва на фона на новини от типа, че дете е връзвано в социален дом, но масова емпатия към него няма. Дори драстичният скок на цените на тока и парното не породи такава обществена реакция.
Част от обществото върви по стъпките на Бриджит Бардо, но тя живее в богата и уредена държава, където халът на животните може да е много важен проблем. А у нас акциите в защита на мечките и котките чудесно се вписват в звучната поговорка „Всичката Мара втасала“. Така че не е лошо да се върнем малко към здравия разум.
За финал – за да не бъда обвинена, че мразя животните, ще кажа, че от два месеца гледам куче. И се грижа за него така, че вече няколко души ме помолиха да ги взема за домашни любимци.