Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Доц. Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: Избори „две в едно“ не е добър вариант за България
Важно Интервю Мнения Политика

Доц. Антоний Гълъбов пред Plovdiv-Press: Избори „две в едно“ не е добър вариант за България

Доц. Антоний Гълъбов
Доц. Антоний Гълъбов
  • Липсата на усилия от „Има такъв народ“ за формиране на мнозинство показват, че ще се разчита на политически натиск върху ДБ и ИСМВ
  • Вече седма година България се намира в тежка корпоративна война и голямото напрежение в политическия процес е резултат от нея
  • И третият мандат може да бъде провален, ако не е постигнато минимално съгласие да не се тласне страната в много дълбока криза
  • Проблемът с  доходите, увеличението на цените и рискът от нова вълна на пандемията трябва да бъдат в неотложния дневен ред на България, а не смяната на главния прокурор
  •  Избори „две в едно“ не е добър вариант за България, дотогава ще сме и в икономическа криза
  • Служебното правителство не направи обективен анализ за състоянието на страната, а насочи цялата енергия към кадрови промени

Доц. Антоний ГЪЛЪБОВ е социолог и политолог. Роден на 30 януари 1964 г. в София. Завършил социология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ в София през 1989 г. Работил в Института по социология към БАН. Преподавател в Департамент Политически науки на Нов български университет. Член на Управителния съвет на Международната асоциация за културна политика Ubuquite Culrure(s) в Париж. Основател и член на Българско общество за индивидуална свобода БОИС (2003). Председател на УС на Института за публични политики и партньорство. Автор на монографии и студии.

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА


-Доц. Гълъбов, какви сигнали дават политическите партии седмица след изборите? Ще успеят ли да се споразумеят за правителство, или да се готвим за нови избори през есента?

-Със сигурност ще има някакво усилие да се търси съгласие. Засега това не се случва през консултации между политическите партии. Нека да изчакаме конституирането на 46-ия парламент, за да видим дали ще се случи в рамките на Народното събрание. След пресконференцията на „Има такъв народ“ от петък е ясно, че ИТН не желае да бъде пакетиран с „Демократична България“ и „Изправи се!Мутри, вън!“ като партия на протеста. Те ще настояват на самостоятелното си предложение и ще поставят останалите политически формации пред свършен факт – или да подкрепят тяхно правителство, или да отиваме към избори.

-Какви са шансовете да бъде подкрепено такова правителство на „Има такъв народ“?

-Формално погледнато има такава възможност, доколкото са необходими десетина гласа. Ако всички депутати от „Демократична България“ и „Изправи се!Мутри, вън!“ подкрепят предложението на ИТН, ще  трябват  около десетина гласа, които биха могли да получат от БСП или от ДПС. Големият въпрос е каква ще е отговорността и кои ще бъдат тези народни представители, които ще допълнят необходимите гласове. Разбира се, това няма да е достатъчно за ефективно управление. Но аз не смятам, че това ще се случи бързо. Отново казвам, липсата на каквито и да е усилия от страна на „Има такъв народ“ за формиране на мнозинство показват, че ще се разчита на този вид политически натиск върху другите политически субекти.

-Защо изключвате ГЕРБ от варианта да осигури тези десетина депутати, за да има правителство?

-Не смятам, че ГЕРБ ще направи подобен ход. От гледна точка на партийния егоизъм това би било възможност да бъдат объркани сметките на другите. По-скоро ГЕРБ няма да подкрепят кабинет на ИТН и остават гласове на БСП или ДПС.

-Ходът на Слави Трифонов да предложи кабинет с премиер Николай Василев без консултации с останалите партии и след това да го оттегли сигнал за какво е? И той ли ще управлява на принципа „проба-грешка“, както правеше Борисов?

-Поне засега изглежда така. Освен всичко останало, ние нямаме никаква яснота  кого представляват тези номинации. Ясно е, че това не са партийни номинации, а хора, които са поканени и номинирани в качеството им на експерти. Големият въпрос е какви интереси стоят зад всяка от тези фигури. Няма колебание в това, че България вече седма година се намира в тежка корпоративна война и голямото напрежение в политическия процес, както и острото противопоставяне, е резултат на нея. Как ще се организират различните групи от корпоративни интереси, до каква степен някаква част от тях ще се опита да надделее над другите, ще определи какъв ще е резултатът в политическия процес.

-Какъв ще е новият кабинет, който ще предложи Слави Трифонов, според вас?

-За мен е важно това, че няма да има отстъпление от обявените приоритети, така че кои конкретно фигури ще представляват тези приоритети и ще ги реализират, е второстепенен въпрос. Поне засега не виждаме никакво желание от страна на „Има такъв народ“ да преосмисли приоритетите, които бяха обявени. Това е по-важното, а не толкова служители на коя компания ще представляват работодателите си.

-Вариантите с третия мандат да се състави правителство какви са? Коя е по-надеждната партия БСП или „Демократична България“ , на която президентът ще връчи мандат?

-Това е право на самия Румен Радев. Ако се стигне до трети мандат и не е постигнато минимално съгласие да не се тласне страната в много дълбока криза, най-вероятно и този мандат ще бъде провален. Ние чухме много ясно декларациите на ИТН, че няма проблем да ходим и трети, и четвърти път на избори. Това означава, че там няма дори и помен от мисъл какво ще се случи с България. Трябва да наблюдаваме много внимателно утре сутрин какво се случва в парламента и дали ще се търси възможност за постигане на някакъв диалог през разбиране за неотложния дневен ред на България. В този дневен ред приоритет не е нито смяната на главния прокурар, нито закриването на Специализираната прокуратура и Специализирания съд. В този дневен ред напреден план излиза проблемът с доходите, увеличаването на цените на храни и стоки, рискът от нова вълна на пандемията, необходимостта да се планират средствата от ЕС, включително и Планът за възстановяване и развитие, както и страната да бъде подготвена за есента и зимата. С този неотложен дневен ред на България не се занимава никой – нито 45-ото НС, нито служебният кабинет. Партиите трябва да постигнат съгласие за тези важни цели, могат да се обединят и около по-дългосрочни.  Този дневен ред на България става все по-спешен с всеки изминал ден.

-Доколко постигането на съгласие около председателя на Народното събрание ще е сигнал, че партиите ще се разберат и за правителство?

-Да, това трябва да бъде политически сигнал, тъй като изборът на председател  ще бъде първото гласуване. Трябва да е ясно дали има нагласа да се формира мнозинство, или не.

-Вариант нови избори заедно с президентските за кого е по-добър и за кого е опасен?

-За никого не е добър, за различните политически субекти е различно опасен. Подобен вариант не е добър най-вече за България, тъй като дотогава ще сме вече и в икономическа криза. Избори „две в едно“ са много високорискови за „Има такъв народ“, както и за Румен Радев. Ако отидем за трети път на избори за парламент, избирателната активност ще е още по-ниска и тогава не е ясно с каква легитимност ще изберем 47-ото НС.

-Вече се появи тезата, че ако и в 47-ото НС не се състави правителство, вървим към президентска република. Така ли е?

-Според мен, това са очакванията и се търси възможност да се спечели общественото доверие за подобен вариант или за някакъв полупрезидентски режим с много по-големи правомощия на държавния глава. Но в българските условия това няма да е полупрезидентски режим от френски тип, а от руския.

-Сигурен ли е вторият мандат на Румен Радев?

-Не, не е сигурен. Ние сме на стотина дни от президентските избори и това е причината президентът през изминалите дни да направи обиколка из страната. Той е в активна предизборна кампания, за съжаление, служебният кабинет се отклони от българския дневен ред и продължи да обслужва по-скоро друг дневен ред, в който няма нищо общо с реалните проблеми на България.

-Служебното правителство вече около 70 дни управлява, каква е оценката ви за неговите действия?

-Служебното правителство се забави с подготовката на изборите, подложи на много голямо напрежение ЦИК. От гледна точка на онова, което трябваше да се свърши като оценка на актуалното състояние на страната, не чухме абсолютно нищо. Не чухме нито един обективен анализ за състоянието на страната, вместо това цялата енергия беше насочена към кадрови промени. Служебното правителство си позволи да окаже пряко въздействие върху предизборната кампания т.е. оценката не може да бъде добра.

-Какви изводи си правите след изборите на 11 юли? По-честни ли бяха заради машинното гласуване?

-За мен най-важният извод е, че българските граждани не излязоха да гласуват.  Това са изборите с най-ниска избирателна активност, около 2 770 000 българи гласуваха, а причините бяха три – машинният вот, липсата на реален политически диалог и действията на служебното правителство. Не е случайно, че политическите партии избягват да говорят за ниската избирателна активност, но това е ясен сигнал от страна на българските граждани, че случилото си в 45-ото НС е дълбоко неприемливо. Ако отново повторим това, най-вероятно ще слезем още надолу като избирателна активност, което би било най-лошият сценарий по отношение на демокрацията в България. Независимо от решението на Конституционния съд, никой не може да ме убеди, че задължителното гласуване с машини в секциите с повече от 300 избиратели, не беше форма на скрит ценз по отношение на по-възрастните и по-ниско образованите избиратели, както и че това е било мярка срещу купуването на гласове и политическата корупция в изборния процес. Огромната част от случаите в това са именно в малките секции, ако някой искаше да се бори с купуването на гласове и оказването на натиск върху хората, малките секции трябваше да бъдат организирани по различен начин. От 2009 година е предложението за регионални преброителни центрове, никой не посегна към него. Това означава, че бяха оставени отворени вратите за манипулиране на вота в малките секции. В тях имаме 55% избирателна активност, а в секциите с машинен вот 38%. Не мога да определя тези избори като честни, защото никога досега никой не си е позволявал да променя Изборния кодекс седмици преди изборите.

-Връщането на ГЕРБ на власт възможно ли е?

-Връщането на ГЕРБ на власт означава да има политически партньор. През всички години, в които управлява, ГЕРБ направи самостоятелно правителство само 2009-2013 година, което беше правителство на малцинството и разчиташе на подкрепа. Вторият и третият кабинет на Борисов бяха коалиционни управления. ГЕРБ щеше да има правителство, ако имаше партньори и в 45-ото НС. Избирателите на ГЕРБ представляват около една трета от всички избиратели. За да се върне ГЕРБ на власт, трябва да има стратегически партньор./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Анкети

Какво мислите за изнесените в протокола от проверката на НЗОК констатации:

Покажи резултатите

Зареждане ... Зареждане ...