Новини от Пловдив » България » България » Как България развя трибагреника на първия си 7-хилядник
България Важно Маршрути Посоки

Как България развя трибагреника на първия си 7-хилядник

Връх Ленин, днес - Авицена - 13 август 1967 г.
Връх Ленин, днес - Авицена - 13 август 1967 г.

 

Доц. Сандю Бешев

Доц. Сандю БЕШЕВ, специално за ПловдивПрес

13 август 1967 г. стана паметен ден за българските алпинисти. На тази дата шест души, по реда на изкачването – Енчо Петков, Ангел Петров, Аврам Аврамов, Сандю Бешев, Георги Атанасов (ръководител), и Евгени Христов, за първи път развяха родния трибагреник на заветните 7134 метра. Изкачен e първият български седемхилядник – пик Ленин, днес Авицена.

13 август – решителен щурм! Вече сме на ръба, по който отново се съединяваме с основния маршрут. Нагоре, пред нас и след нас се движат много алпинисти. Тук вече сме се събрали отново с групите минаващи по Класическия маршрут. Вървим и почиваме. Почиваме и вървим. Ето последното препятствие – „Запетаята”. За нея сме чели толкова много, че всичко ни е ясно. Струва ми се, че вчера съм бил тук. На това място организаторите са фиксирали въже – малка опора, която възвръща силите, дава нови надежди за успех. Още малко. Вървя наведен и изведнаж виждам много хора, бюстът на Ленин, знамена, много знамена…И нашето е там. Енчо вече е успял да го закрепи. Знаете ли колко сили дават тези три цвята – бяло, зелено и червено? Попадам в прегръдките на някого. Тук всички се прегръщат – наши и чужди /ако въобще може да говорим за чужди/, познати и непознати. Никой българин преди нас не е изнасял родния трицвет на такава височина – ние сме първите. Българи стъпват на 7134 метра! Доверието е изпълнено. Мечтата е осъществена. Победа! Струва ми се, че друга дума тук няма по-подходяща, защото българските алпинисти, чрез нас достигат своя първи седемхилядник.

Групата на алпинистите, покорили връх Ленин (7134 м) прави – Е. Петков, Г. Атанасов, А. Аврамов;
седнали – А. Петров, Е. Христов, С. Бешев

Наслаждаваме се на панорамата, а тя от 7134 м е прекрасна. Наоколо се виждат много дълбоки долини, в които се вият вечни ледници, много върхове, един от друг по-остри, по-високи, към които в следващите години ще отправим поглед, ще търсим нови победи.

Добре знаем, че историята на световния алпинизъм е пълна с примери, в които се подценява момента на завръщането и поради това слизаме внимателно. Малко под върха , на „Запетаята”, срещаме Джиджи и Евгени. Превъзмогнал силните болки, събрал цялата воля, която има Георги Атанасов тръгва нагоре. Останал му верен докрай, до него неотлъчно е и Евгени. Вече не се съмняваме, че и шестимата българи в този ден ще достигнат върха. Когато наближаваме нашата „пещерата” на 6800 м, забелязваме на върха две червени точки. Нашите другари са достигнали заветната си цел. Браво момчета!

Маршрутът на българската група по пътя към връх Ленин
Маршрутът на българската група по пътя към връх Ленин

След два дни сме в базовия лагер. Почиваме, събираме сили за обратния път към Родината. Двадесет и първи август е ден на равносметка, а тя е изомителна – в дните на голямата международна алпиниада на пик Ленин /Авицена/са се изкачили 301 алпинисти от Австрия, България, ГДР, Италия, Полша, Унгария, Чехословакия, Югославия, на 15-те съюзни републики и 8 спортни организации на СССР. В този ден всички, които стъпиха успешно на 7134 метра бяха наградени със специален сребърен медал „Пик Ленин”.Шест от тези скъпи реликви украсиха гърдите и на българските алпинисти – Аврам Аврамов /№ 567/, Георги Атанасов /№568/, Сандю Бешев /№569/, Ангел Петров /№570/, Енчо Петков /№571/ и Евгени Христов /№ 572/, подреждането е от Федерацията по алпинизъм на СССР по азбучен ред на фамилните имена.

13 август 1967 г. – първият български седемхилядник
13 август 1967 г. – първият български седемхилядник

Всяка година на 13 август Аврам Аврамов, Георги Атанасов, Сандю Бешев, Ангел Петров, Енчо Петков и Евгени Христов се срещахме в София. След толкова години все има какво да си припомним. Отваряме албумите и дълго коментираме, колко млади, силни и красиви сме били. От няколко години вече не присъстват Енчо Петков и Евгени Христов, които вече се бяха преселиха в отвъдното. След тях последователно си отидоха Ангел Петров, Аврав Аврамов и Георги Атанасов.

За тях и за нашия общ успех на 13 август, албумът пред вас разтвори сам и ви припомни доц. Сандю Бешев.

Памир
Памир
ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...