- Хората трябва да получат достойно обезщетение
- Само човек, който не се е борил със земята, може да твърди, че ударен от град плод може да се възстанови
Градушка унищожи реколтата на стотици стопани в Пловдивско преди седмица, след като заради преминаващ военен самолет беше наредено на дежурните от Агенцията по борба с градушките да не стрелят по облаците.
Голяма част от засегнатите са от селата в Община Марица. Хората настояват за компенсации, но вече седмица няма яснота в какъв размер ще са обезщетенията, нито кога ще ги получат. Какво се случва по селата и какви са насторенията сред пострадалите фермери? Разговаряме с кмета на Община Марица Димитър Иванов, чието семейство също се занимава със земеделие.
Интервю на Спас КУЗОВ
– Г-н Иванов, какво се случва в общината след тази градушка, която унищожи реколтата на няколко села?
– Това бедствие унищожи на 100% реколтата на повечето земеделски производители в Община Марица, съсипано беше препитанието на хората за цялата година. Постоянно ми звънят и питат ще има ли някакво обезщетение. Разбрах от медиите, че сме имали посещение от страна на държавата в общината, но за съжаление надеждата на хората за компенсация, умира.
Тук не говорим за печалба, а за компенсация на това, което са загубили. Поне да имат необходимите средства да си заплатят торовете, семената, препаратите, които са вложили в производството.
– Вие какво ще предприемете сега?
– Обръщам се към държавата, да влезе в ролята си и хората да получат едно достойно обезщетение. Каня ви да идете при наши производители, за да видите какви са щетите. Защото експертите, които са правили огледи, твърдят, че част от зеленчуците ще могат да се възстановят. Това не е истина. Само човек, който не се е борил със земята, за да изкара продукция, само той може да твърди тези неща. Всеки производител знае, че ударен от град плод няма възстановяване. Дори и да го махнеш, за да излезе нов плод, той няма да е вече със същото качество. Защото там, където е ударено растението, започва процес на гниене. Вече е началото на септември, няма време това растение да се възстанови. Нощите стават хладни, не се знае каква ще е есента. Ако е топла като миналата, добре, ще има урожай, но ако е хладна?
– На колко места са минали огледите?
– Доколкото разбрах са ходили в село Трилистник, Маноле, но от тези посещения няма как да се формира компетентно заключение. Защото политиката, която държавата води години наред, не е адекватна и нормална. Ниски субсидии, неправилно разпределени. Казвам го от личен опит, защото моята фамилия също сме земеделски производители и го изпитваме на гърба си. При субсидиите първо бяхме приравнени към други сектори, които са с много по-ниски разходи. А зеленчукопроизводството и овощарството са отраслите с най-високи разходи. Ако разходите при една житна култура са 30 лева на декар, казвам примерно, защото не знам колко е, то при зеленчукопроизводството и овощарството, разходите са 300 лева на декар. За в бъдеще, ако искаме да запазим вкуса на тракийския зеленчук и плод, трябва да получаваме достойна субсидия.
– В какъв обозрим срок пострадалите стопани трябва да получат обезщетение?
– Възможно най-скоро, защото те трябва да си платят тора и препаратите. Казвам го от опит. Защото стопаните взимат торове и препарати напред и се разплащат чак, когато реализират продукцията и получат някакви приходи, с които да преживеят зимата.
– А тези, които имат банкови заеми?
– Нормално е да имат заеми, моето семейство също има и разчетите за погасяване на тези заеми са направени така, че погасителният план да е най-силен, след като продукцията се реализира и получим приходи.
– Как е решен въпросът със застраховката на продукцията?
– Няма добро решение. Застрахователите казват, че част от продукцията може да се даде за преработка, защото не била на 100% унищожена. Ако застрахователното събитие е напролет, те минават един път на оглед, после казват, че наесен пак ще дойдат. Като минат наесен пък казват, че сме си продали продукцията и не се дължи нищо. Изобщо се получава една подигравка с труда на хората. Не е нормално това. Давам пример пак с моето семейство. Правили сме застраховка за тотал щета за ябълки, хвърлихме 300 тона продукция, не ни я признават, или я оценяват на смешни стойности. Това се случва в продължение на две години при две различни компании. Няма да им казвам името. Но това не засяга само семейството ми, всички стопани са ощетени. Идват хората в приемните ми дни и се оплакват от същото. Тази политика и тази практика трябва да бъдат прекратени!
– Фермерът Красимир Кумчев вдигна шум по темата, според него едно от най-трудните мероприятия е застраховката на продукцията?
– Вие го казвате – това е най-сложният момент. Затова и земеделските производители почти не застраховат реколтата, защото застрахователите след това не са коректни. Не изпълняват договорената щета.
– Така както го описвате, общината е пламнала. Хората бедстват. Какво следва?
– Готови са на стачки, аз трудно ги възпирам. Давам съвет да изчакат в този труден момент и за държавата – политически и икономически. Но пак казвам, хората не издържат вече, наистина.