Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Димитър Димов: Проф. Герджиков ще разбърка картите, но шансовете са за Радев
Важно Интервю Мнения Политика

Димитър Димов: Проф. Герджиков ще разбърка картите, но шансовете са за Радев

Димитър Димов: Проф. Герджиков ще разбърка картите, но шансовете са за Радев
Димитър Димов - политолог и учител по история в СУ "П.Р.Славейков" - Кърджали
  • Интелектуалците дават идеи, но не могат да решават кризи
  • Надявам се на коректна предизборна кампания, за да отидат повече българи да гласуват
  • Партиите да намерят начин и да съставят редовно правителство, не може през зимата да ходим пак на избори

Димитър ДИМОВ е роден през 1969 година. Магистър по история, завършил е Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ през 1995 г. През 2003 година придобива магистърска степен  по политология. 30 години е учител по история в СУ „Петко Рачов Славейков“ – Кърджали. Два пъти носител на почетното отличие на МОН „Неофит Рилски“ – 2015 г и 2019 година. През 2019 година получава приза на СБУ „Учител на годината“. Хоноруван асистент по история и базов учител на студентите от ПУ „Паисий Хилендарски“, филиал „Любен Каравелов“ – Кърджали. Създател на школа „ИстОрика“ в СУ „П.Р.Славейков“ с награди от национални и международни конкурси. Като политолог коментира политическите процеси в страната за различни медии. 

Интервю на Галина ГЕОРГИЕВА


– Инициативен комитет официално издигна вчера проф. Анастас Герджиков за президент. Двете думи „мир“ и „съзидание“ се наложиха при представянето на кандидатурата му.  Ще разбърка ли проф. Герджиков картите на политическата сцена, г-н Димов?

– Да, проф. Анастас Герджиков ще разбърка картите, предстои една интересна предизборна кампания. Досега си мислехме, че финалът за Румен Радев е предизвестен, но с появата на проф. Анастас Герджиков на политическата сцена става интересно, има и още няколко кандидатури, така че хората ще имат варианти да избират. Това означава, че избирателната активност ще е по-висока, което е голям плюс за цялото ни общество. Другото важно е да се види каква е електоралната тежест на ГЕРБ. Партията има своите избиратели, но когато ГЕРБ застава зад кандидат, който не е от техните редици, е интересно да се види дали резултатът, който той ще постигне, ще е по-голям от този на партията. Според някои колеги политолози резултатът може да е по-малък, ако това се случи, означава, че тази кандидатура не е била удачна. Ако се получи по-добър резултат, то ГЕРБ са направили верния избор. Ако проф. Анастас Герджиков стигне до балотаж и загуби, но има повече гласове, отколкото има ГЕРБ, това ще е позитив и за партията. Ако резултатът е по-малък, означава, че този, който е дал идеята ГЕРБ да застане зад непартийна кандидатура, не е преценил добре ситуацията в България. Зад кандидатурата на проф. Герджиков за президент застават дейци на културата, представители на всички сфери на обществения живот в страна. Дейци на културата се включиха и в Инициативния комитет на Румен Радев, доколко са леви и десни, е друга тема.

Важното е, че има ясно изразена позиция от дейците на културата, което отдавна не беше ставало.

Те бяха или отвратени от политиката, или не се занимаваха активно с нея. Другият плюс на кандидатурата на проф. Анастас Герджиков е, че проявиха активност интелектуалците в България, което е добре. При хората на духа, на културата, на словото, не би трябвало да има агресия, обидни думи, компромати, т. е. очакваме да чуем идеи. Не направи добро впечатление казаното от проф. Герджиков, че не е политик. Когато си се захванал с политика, трябва да започнеш да говориш като политик, защото влизаш в съвсем друга сфера.

– Какъв знак към обществото дава ГЕРБ с подкрепата си за проф. Анастас Герджиков?

– Има една много хубава дума – „смирение“. Преди време призоваваха бившия премиер Бойко Борисов да бъде по-смирен и с този ход ГЕРБ показва, че може да промени своето виждане и целите си. Сега за първи път правят нещо по-различно, застават зад кандидатура, издигната от Инициативен комитет. Това е опит за намигване, че са готови на някакви отстъпки, искат да покажат, че могат да бъдат по-диалогични. През последните два избора имаше много отрицателна енергия от всички страни и сега за първи път виждаме друг подход. Няма ги остриетата на ГЕРБ, наложени са хора, които са по-приемливи и диалогични. Това е един много добър ход.

– Време ли е интелектуалците да се заемат с управлението на държавата? Вие сте историк, ако направим препратка към миналото, по време на кои интелектуалци България е прогресирала?

– В исторически план нещата са много различни. Ще цитирам големия наш историк Андрей Пантев, който казва: „Интелектуалецът не става за политик, той пречи.“ През годините се е доказвало, че интелектуалецът не може да се нагоди в политическите игри. От друга страна, първите министър-председатели на България са били известни личности, но такъв типаж като проф. Герджиков в историята няма, излязоха някои сравнения с Александър Цанков/ министър-председател на България в две правителства между 1923 и 1926 година, председател на XXI и XXII обикновено народно събрание, министър на народното просвещение от 15 май 1930 – 29 юни 1931, професор в Софийския унивреситет, академик, икономист, юристи политик/ и с проф. Богдан Филов  министър-председател на България в 58-ото и 59-ото (1940 – 1943), археолог, историк на изкуството и политик/, но те са много различни от проф. Герджиков. Същото важи и за президентите на страната от 1990 година насам. Да, интелектуалците могат да успокоят обстановката, да тушират острите сблъсъци между различните страни, но не виждам как могат да дадат перспектива за развитие.

Интелектуалецът е затворен в своя свят, а политиката е динамична сфера.

Интелектуалецът дава идеи, но не може да ги реализира, не може да решава кризи. Големите премиери на България Стефан Стамболов, Александър Малинов, Андрей Ляпчев не са били интелектуалци в този смисъл, в който говорим сега за проф. Анастас Герджиков. Интелектуалците са полезни в политиката, но не и самите те да заемат важни постове в държавата. Това е доказано в историята, разбира се, винаги може да има изключения и проф. Герджиков да е такова. Досега няма ярък случай на интелектуалец, който да е допринесъл за развитието на страната ни с големи визии за 5-10 или 20-години напред.

– Професор срещу генерал – на кого шансовете са по-големи?

– Зависи от критерия. Според мен най-важното е каква е функцията на държавния глава. От една страна, е обединител на нацията, но най-важното е, че е главнокомандващ българската армия, представлява държавата в международните отношения. Той трябва да е ако не на „ти“, то да не е на „вие“ с това, което се случва по света. Според мен повече са шансовете на Румен Радев за победа на изборите. Пет години много добре се опитва да балансира между интересите на големите държави в нашата страна, предпазва се от крайни позиции и като военен отговаря на това, което нашият президент олицетворява по Конституция. От друга страна, плюс за проф. Анастас Герджиков, е диалогичността. Важното е, че българският народ ще има право на избор.

– Каква се очертава да е битката? Досега нито един каннидат за президент не е печелил на първи тур, от какво зависи победата на Радев?

– Надявам се, че предизборната кампания няма да е толкова яростна и компроматна, а ще бъде коректна, така избирателите няма да бъдат отвратени и ще гласуват. Важното е тези, които подкрепят двамата кандидати, да им дадат шанс да изкажат своите идеи, т. е. ГЕРБ да даде шанс на професора да си казва всичко, което мисли за международните отношения и ситуацията в страната, а не те да му подсказват и да стават негови защитници. Радев вече го знаем как действа, т. е. партиите да не се намесват и така ще бъде избегната агресията по време на кампанията.

– В тази кампания големите партии предпочитат да не издигат собствени кандидати, а да се крият зад Инициативните комитети. Това опит да си минимизира загубата ли е?

-Не, аз си го обяснявам с поуката от 2001 година, когато за президент един срещу друг бяха Петър Стоянов, Богомил Бонев и Георги Първанов – все партийни кандидати. Напълно неочаквано спечели Георги Първанов. След това през 2011 година Росен Плевнелиев беше издигнат от ГЕРБ, този ход показа, че партийно обвързаните депутати носят по-малко плюсове. Сега партиите са принудени да търсят по-широка консенсусна фигура, за да могат да привлекат гласове и от периферията, т. е. това, което се случи между 2001 и 2017 година, когато свърши мандатът на Плевнелиев, кара щабовете на партиите по различен начин да гледат на кандидата за президент.

ГЕРБ, които преди 5 години критикуваха Радев и БСП, че не са издигнали партиен кандидат, сега виждаме, че тръгват по техния път.

Това е една нормална политическа стратегия, защото на обществото му писна от тези оцветени партийни личности. Личност, която е широко разпознаваема, има по-голям шанс да привлече избиратели, които не са нито леви, нито десни.

– Според последното социологическо проучване ГЕРБ е първа сила, а на второ място е „Продължаваме промяната“. Каква е вашата прогноза за следващия парламента?

-В парламента ще влязат 6 или 7 партии. ГЕРБ ще бъде първата сила, те промениха тактиката – по-малко говорят, не настройват хората срещу себе си. „Изправи се, БГ! Ние идваме“ са на границата на 4-процентовата бариера.

– Изненада ли е, че „Продължаваме промяната“ е на второ място?

-„Продължаваме промяната“ реално зае мястото на „Има такъв народ“. Партията на Слави Трифонов със своето неумение да състави правителство отблъсна гласове и една част от хората, които са гласували за тях, сега ще подкрепят „Продължаваме промяната“. Кирил Петков и Асен Василев имат положителен рейтинг заради това, което успяха да свършат в служебното правителство. „Демократична България“ достигна върха си, повече не може да расте. Второто място на „Продължаваме промяната“ се дължи на факта, че другите партии показаха своето неумение да привличат гласове, и е нормално нова партия да обере този протестен вот. Дали ще е втора или трета, зависи от това, дали от ИТН ще променят кампанията си  и няма да мълчат както в предишните две. Ако от ИТН не спрат с това поведение на обидени и неразбрани, ще отидат на четвърто място. В „Продължаваме промяната“ са млади позитивни хора, т. е. с позитивна кампания привличат избиратели.

– Трябва ли на всяка цена да бъде сформирано правителство след 14 ноември?

– Да, най-после след два неуспешни опита трябва да се случи това. Редовно правителство трябва да гласува бюджета за следващата година, има много проблеми, с които трябва да се справя. Партиите да загърбят различията си и да намерят начин да съставят кабинет, не може през зимата да ходим за четвърти път на избори. Ако новите партии с БСП не се разберат, няма как да се състави правителство./ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

Кауза Пловдив
ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

  • Не, в парламента ще влязат същите политически сили и ситуацията ще е орел, рак и щука 38%
  • Да, 47-ият парламент ще успее да излъчи стабилно мнозинство и редовно правителство 26%
  • В парламента ще влязат още малки формации и положението ще стане още по-лошо 19%
  • Не ме интересува, писна ми от избори! 17%

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...