Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Герой от Съединението става жертва на първото политическо убийство в България
Важно ИЗБОРИ 2021 Култура Не забравяй Пловдив Важно Пловдив! Полиция Посоки

Герой от Съединението става жертва на първото политическо убийство в България

Героят от Съединението поп Ангел Чолаков с четниците си. Фотограф: Димитър Кавра, 1885 г.
  • Бабаити със сопи в битка за изборната победа на партиите
  • „Подвизите” на сопаджиите още през 1886 г. са документирани от английския вестник „The Graphik”
  • Побойниците – в кръчмата, убитите – в моргата, бюлетините – за управляващата пар­тия; с други думи нормални избори
  • С 15 дни затвор се разминал политически активист за нанасяне на “лека телесна повреда на убития“
  • Съветници и депутати се криели по дюкяни и тавани, а един дори се мушнал в пещ, но и там го застигнал ножът на политическия опонент

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. С няколко статии в Plovdiv-press.bg ще припомним на читателите как са протичали изборите през годините у нас


Пловдив помни и мирни избори. Само че това би­ло още по време на Из­точна Румелия – нямало разправии, нямало оби­ди, нямало дори нева­лидни бюлетини. След няколко години били наложе­ни нови правила, а заед­но с тях се появил един необичаен вид войска – сопаджиите. Всяка по-голяма партия набирала елитна гвардия от петде­сетина здравеняци, които умеели безмилостно да въртят сопите. „Гвардейците“ задължително но­сели и ками, а най-пече­ните запасвали пищови. Сопа срещу сопа, глава срещу глава. Потроше­ните създавали сладка грижа на докторите.

В броя от 23 септември вестник „Пловдив” размишлява за началото на явлението сопаджии и стига до извода, че „пръв, който направи избор с тъпани и цигани е Каравелов, а Радославов разви тази система и сопаджилъка до последната възможна степен, че последният е изпратил официална телеграма с думите “Стоварете еди-кому си един вагон дърва”.

Публикация на вестник „The Graphik” за кървавите събития в България през 1886 г.

Едни от първите „подвизи” на сопаджиите са документирани от английския вестник „The Graphik”. През май 1886 г. на изборния ден в Нова Загора загинали 15 души, преди войската да разпръсне сопаджиите. По същото време в Дупница тълпата срещнала двама депутати от противниковия лагер. Селяните, подучени от водачите си, хукнали след “противника”. Депутатите със сетни усилия се добрали до една къща и успели да залостят портата. Тъкмо си отдъхнали, когато чули как тълпата разбива вратата и нахлува в къщата. Нещастните народни избранници потърсили спасение на тавана. Уви! Освирепелите мъже ги хванали и просто ги хвърлили от високото надолу с главата. В този момент се притекъл на помощ околийският началник, но партийното “войнство” налетяло и на управника. Докато се усети, бабаитите го хвърлили на земята и започнали да го налагат с тояги. После го повлекли за краката по острия калдъръм, докато главата му се разбие по камъните.

Пак през май 1886 г. започнали изстъпленията в град Хаджи Елес (днес Първомай). Жертва на изборното безумие станал поп Ангел Чолаков, един от героите на Съединението, водач на героична чета по време на бунта

Героят от Съединението поп Ангел Чолаков с четниците си. Фотограф: Димитър Кавра, 1885 г.
Героят от Съединението поп Ангел Чолаков с четниците си. Фотограф: Димитър Кавра, 1885 г.

Сопаджиите убили заслужилия българин насред града. Захарий Стоянов пише във в. „Независимост”: „Умря поп Ангел, не съществува вече героят от Шестий септември, млъкнаха вече устата, които проповядваха по широкия Конуш словото Божие, словото на свободата и самостоятелността“. Според летописеца на Априлското въстание това е първото политическо убийство в свободна България.

Общината тогава се помещавала в сегашния Природонаучен музей.
Някогашната сграда на Пловдивската община (сега Природонаучен музей), където през 1899 г. се събрали привържениците на Либералната партия, за да ознаменуват изборната победа.

Отминала кървавата 1886 г., но убийствата продължили. През 1899 г. пловдивчани гласували за нов общински съвет. Още вечерта станало ясно, че изборната битка е спечелена от Либералната партия. За кратко време до днешния Природонаучен музей се събрали повече от 3 000 души либерали и симпатизанти на партията. Шествието тръгнало към Джумаята. Най-отпред бил оркестърът, следван от партийното знаме, новоизбраните общински съветници и видни либерали. Пред Гражданския клуб срещу сегашното кино “Балкан” произнесъл реч доктор Никола Генадиев. Следващата спирка била пред градината “Цар Симеон”. И тук речи, радостни възгласи, както и люти закани към политическите противници.

Новоизбраният общински съветник Костадин Марков поел към къщи. Като минавал край кафенето на Караджата, ненадеен изстрел го повалил мъртъв на земята. Казват, че убиецът е секретар на карловския мирови съдия

Колкото повече набли­жавали изборите, толкова повече работа се отваряла за тоягите. По-тежко било за дейците опозицията, защото, ако ги пребият на улицата, можели да по­лучат и допълнителен по­дарък в участъка. Затова гледали да не се оплакват на приставите.

Изборите в Кършияка отваряли най-много работа на полицията.
Изборите в Кършияка отваряли най-много работа на стражарите

Кварталът „Кършияка“ в северната част на Пловдив си спечелил най-мрачна слава. Тук имало мир са­мо докато бабаитите си отспивали от среднощни­те подвизи. На изборния ден 28 януари 1901 г., лиде­рът на опозицията Нестор Абаджиев решил да събе­ре хората си именно при Кършияка в края на града. Смятал Абаджиев, че ако всички са накуп, никой няма да ги закача. Струпали се няколкостотин души, дошла и музиката. Вдиг­нали за кураж сопите „ка­то гъста гора“ и поели по Брезовско шосе.

Пресрещнали ги стра­жари и войници. Стар­шият пристав обяснил, че полиция и войска варди навсякъде, тъй че нямат нужда от тояги. Музиката отно­во засвирила и шествието потеглило. На стотина метра от изборното бюро, точно до полицейския участък, ги пресрещнали сопаджиите на противника. Пред тях, като древен пълководец, прис­тавът Милчиков размах­вал гола сабя. „Напред, момчета!” – изревал пази­телят на закона, докато другите полицаи се прок­радвали скришом към здравите стени на участъ­ка. Когато двама от напа­дателите започнали да стрелят, улицата опустя­ла. Бабаитите засекли „гвардееца“ от опозиция­та Димо Величков. Хук­нал нещастникът, но след него рипнали двайсетина. Успял все пак да влезе в халваджийския дюкян на един турчин и се наврял в пещта. След минута ужа­сен чул как потерята раз­бива вратата. Дори не усе­тил ударите на тоягите, за­щото преди това нечий нож го ударил в сърцето. Едва тогава се намесила войската. Заловили един от нападателите и го предали на стражарите, които веднага го освободили. Заловили друг и пак същото. Накрая нямало кого да задържат.

Побойниците – в кръчмата, убитите – в моргата, бюлетините – почти всич­ки за управляващата пар­тия. С други думи – нор­мални избори

Следвало продължението – нормален съд, който гледал делото на убийците. Тъй ка­то убийството станало по време на избори, защита­та пледирала за смекча­ващи вината обстоятелс­тва, т. е. причината е в на­жежените политически страсти. За друго убийст­во един от обвиняемите получил 15 дни затвор за нанасяне на “лека телесна повреда на убития“. Истински юридичес­ки бисер.

Никола Алваджиев споменава, че било обичай на полицаите да правят театро. Напълвали чувал със слама и започвали да го налагат с камшиците. Отстрани един от тях кре­щял жално в тъмнината: „Не ме бийте, бе хора, ня­ма да гласувам за него!“ Смразяващи звуци, след които първото желание е да залостиш вратата на къ­щата, да угасиш газеника, сетне да се замислиш дали ти стиска да гласуваш за опозицията.

След 1912 г. славата на сопаджиите започнала да заглъхва. Но не съвсем. През 1932 г. ми­нистърът на земеделието Димитър Гичев трябвало да говори на митинг в с. Брестник при освещаване знамето на земеделците. Тъкмо се възпламенил, започнали да го освирк­ват. След това „стана сбиване с камъне, тухли, с голи саби по глави“ – докладва на митрополи­та игуменът на Белащенския манастир. Поутихнала битката, дядо игумен се пригласил да освещава знамето и изведнъж разбрал, че някой задиг­нал кръста, евангелието и всичко нужно за ритуала. После отново бой, псувни и кръв.

Едва след 1934 г. сопите останали в история­та. Ама то и какви избори били тогава, след като ня­мало ни партии, ни нищо. Колкото до кметове­те, тях чисто и просто ги назначавали с министерс­ка заповед.

 

Железопътната гара в град Дупница, 1917 г.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

Кауза Пловдив
ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

  • Не, в парламента ще влязат същите политически сили и ситуацията ще е орел, рак и щука 38%
  • Да, 47-ият парламент ще успее да излъчи стабилно мнозинство и редовно правителство 26%
  • В парламента ще влязат още малки формации и положението ще стане още по-лошо 19%
  • Не ме интересува, писна ми от избори! 17%

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...