Quantcast
Новини Пловдив » Важно » Не забравяй! Когато руският император стана български депутат
Важно Градът ИЗБОРИ 2021 Култура Не забравяй Пловдив Важно Пловдив! Политика Посоки

Не забравяй! Когато руският император стана български депутат

Областното събрание на Източна Румелия. “Le monde ilustre”, бр. 1190, 17 януари 1880, с. 41.
Областното събрание на Източна Румелия. “Le monde ilustre”, бр. 1190, 17 януари 1880, с. 41.
  • В Пловдив първите парламентарни избори били за Областното събрание на Източна Румелия, а депутатите заседавали в старата турска баня „Хюнкяр хамам”, която се намирала току до сегашния пешеходен мост на Марица
  • Партийният дух на спорове и борби бързо ликвидирал единението и разбирателството
  • За 65 години след Освобождението само четири парламента са с пълен мандат
  • Финландец станал премиер на България, а едно от правителствата въобще не е имало министър-председател
  • Търговци наемали фасадата на парламента за реклами

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. С няколко статии в Plovdiv-press.bg ще припомним на читателите как са протичали изборите през годините у нас


Първите парламентарни избори в Пловдив се провеждат на 7 октомври 1879 г. Става дума за Областното събрание на Източна Румелия. Автономната област по територия е с размерите на малките европейски държави и според Маньо Стоянов е „по-малка от Швейцария и малко по-голяма от Холандия”. „Когато наближаваха първите избори за Областното събрание – пише в спомените си Михаил Маджаров, – българската интелигенция почувства нужда не само за сдруженост, но и за енергия. Ние трябваше да докажем, че Източна Румелия в голямото си болшинство е българска, и да разбием по тоя начин всички надежди на ония, които бяха създали Берлинския договор, за да на­правят нашето отечество слабо и дребно… Догдето се конституира Областното събрание, особено догдето се избра Постоянният комитет, еди­нодушието между българите беше пълно. То даде чудни плодове. От трийсет и шест народни избрани­ци трийсет и един бяха българи. В Постоянния комитет всичките бяха българи. Международната комисия, която бе изработила Органическия устав на областта, бе въвела специални постановления, за да може да участвува в комитета и меншеството, но българският сговор осуети и тоя план на чужден­ците”.

Старинната баня „Хюнкяр Хамам” в Пловдив, където заседава Областното събрание на Източна Румелия. – “Le monde ilustre” - Париж, бр. 1493, 7 ноември 1885, с. 308.
Старинната баня „Хюнкяр Хамам” в Пловдив, където заседава Областното събрание на Източна Румелия. – “Le monde ilustre” – Париж, бр. 1493, 7 ноември 1885, с. 308.

Народните представители заседавали в сградата на старата турска баня „Хюнкяр хамам”, която се намирала току до сегашния пешеходен мост през Марица. Обикновената сесия на събранието била два месеца, но главният управител на областта можел да свика и извънредна сесия. В кратката история на румелийския парламент на два пъти са нарочвани избори – първият път при учредяването на събранието, а вторият път през 1884 г.

„ …Участници и съвременници на първите сесии на Румелий­ското събрание – пише в спомените си Михаил Маджаров – говорят за достолепието и дисциплината, които се спазвали в „заседателната зала на хамама“. Въпросите се обсъждали спокойно, трезво, без лични нападки и обиди. Депутатите съзнавали своята отговорност за нуждите на областта и в речите си търсели не външен ефект, а се стараели да: обосноват и докажат своите твърдения и предложения. Имало, разбира се, и говорители като Константин Величков, които умеели да увличат слушателите и да налагат мненията си не само със силата на аргументите, но и със своя език, с блясъка на ораторското си изкуство.

Заседателната дисциплина, трезвото и спокойно дебатиране в „хамама“, с течение на времето отстъпиха място на мно­гословия и празни приказки, на спорове и безплодни разправии, при които не липсваха и взаимни обвинения, и обиди.

По-късно в Събранието бе внесен и партийният дух на спорове и борби, стигна се и до непристойни сцени на скачане по седалките, заплашване и дори до плесници. Но, това ставаше и в Княжеското народно събрание”.

Учредителното събрание в Търново избира Валдемар Датски за княз на България, 10 ноември 1886 г. “L`illustrstion “, бр. 2283, 27 ноември 1886, с. 352.
Учредителното събрание в Търново избира Валдемар Датски за княз на България, 10 ноември 1886 г. “L`illustrstion “, бр. 2283, 27 ноември 1886, с. 352.

За времето от 1879 до 1944 г. българите са изб­рали общо 25 парламен­та, както и пет велики народни събрания. До 1911 г. депутатс­кият мандат бил 5 годи­ни. През 1911 г. започва работа 15-тото Обикновено събрание, което ще рече, че трябва да умножим 15 по 5. Вижда се че от възможните 75 години, парламентът е работил само 32. След 1911 г. депутатите участват в заседания по 4, вместо по пет години. Или в рамките на 65 години се вмест­ват 25 обикновени на­родни събрания. От тях едва 4 са изкарали пъл­ния си мандат. Освен то­ва 5 пъти е заседавало Велико народно събра­ние. Към сметката тряб­ва да добавим и някъде годините, през кои­то страната въобще не е имала парламент.

Заседателната зала на Народното събрание в София. Гравюра на А.Бауман по фотография на А. Карастоянов. - “Всемирная илюстрация”, бр. 738, 5 март 1883, с. 209.
Заседателната зала на Народното събрание в София. Гравюра на А.Бауман по фотография на А. Карастоянов. – “Всемирная илюстрация”, бр. 738, 5 март 1883, с. 209.

Ненадминат засега рекорд държи Великото народно събрание от 1881 г. Времето на него­вото съществуване било към хиляда пъти по-кратко от времетраенето на предизборната кампа­ния. Депутатите са засе­давали по-малко от час, след което, уточнява официалният протокол, всички „единодушно“ гласували да се отмени Търновската конститу­ция и българският княз Александър Батенберг 5 или 10 години да управ­лява без парламент

Пе­тър Пешев твърди, че именно през 1881 г. на­родното представителст­во е записало най-изуми­телния куриоз в своята история. Тогава в Кутловица (днешния град Монтана) за български депутат бил избран не кой да е, а самият руски император Александър III. Причина за гафа била тогавашната практика да не се предлагат готови отпечатани бюлетини, а всеки избирател сам да напише върху листа име­то на предпочетения кан­дидат. И понеже повече­то от гласуващите били неграмотни, някакъв чи­новник им помагал „сво­бодно да изкажат волята си“.

Заседателната зала в новата сграда на Народното събрание. – „L`Illustration, бр. 2226, 24 октомври 1885 г., с. 277.
Заседателната зала в новата сграда на Народното събрание. – „L`Illustration, бр. 2226, 24 октомври 1885 г., с. 277.

Първото Обикновено народно събрание просъ­ществувало само един месец – от 21 октомври до 24 ноември 1879 г. В него либералите имали смазващо мнозинство. Тъй като консерваторите не можели да победят опонентите си по зако­нен път, започнали да убеждават княз Алексан­дър Батенберг, че либе­ралите са анархисти, ко­ито за броени месеци ще ликвидират държавата. До Виена пък изпратили сигнали, че либералите имат за главна цел възс­тановяването на Санстефанска България. Не след дълго австрийската преса обявила, че ако българските либерали получат властта, това ще взриви мира в Европа. Тъй че от това време ид­ва благородната нашенс­ка традиция вътрешно­политическите ни битки да се пренасят на мини­раното европейско поле.

Площад “Народно събрание” –“National geographic”, август 1932, с. 199.
Площад “Народно събрание” –“National geographic”, август 1932, с. 199.

Стратегията да се клепа политическият против­ник пред Великите сили често пъти давала блес­тящи резултати. Първи го изпитали на гърба си либералите – спечелили категорично изборите през 1879 и 1880 г., но вместо 10 години, управ­лявали по-малко от 10 месеца. През следващи­те две години България записала забележителни рекорди – веднъж преми­ер на страната бил фин­ландец, веднъж начело бил руснак, а едно от правителствата въобще не е имало министър-председател.

За няколко години пармалентът дори се превърнал в нещо като огромен билборд. Срещу заплащане всякакви предприемачи наемали площи от фасадата на Народното събрание и рекламирали стоката си.

Реклами на частни фирми върху фасадата на Народното събрание в София. Пощенска картнчка от 30-те години на миналия век.
Реклами на частни фирми върху фасадата на Народното събрание в София. Пощенска картичка от 30-те години на миналия век.
ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

  • Не, в парламента ще влязат същите политически сили и ситуацията ще е орел, рак и щука 38%
  • Да, 47-ият парламент ще успее да излъчи стабилно мнозинство и редовно правителство 26%
  • В парламента ще влязат още малки формации и положението ще стане още по-лошо 19%
  • Не ме интересува, писна ми от избори! 17%

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...