Krassi
Новини от Пловдив » Градът » Не забравяй! Обещали предизборно за огрев уличните дърветата в Пловдив
Градът ИЗБОРИ 2022 Не забравяй Пловдив Пловдив! Регион

Не забравяй! Обещали предизборно за огрев уличните дърветата в Пловдив

Дървата за огрев били най-силната предизборна пропаганда
Дървата за огрев били най-силната предизборна пропаганда
  • Кандидатите за депутати и кметове обещавали на селяните осигуряването на сговорчиви лесничеи, които да си затварят очите за изсичането на горите
  • „Не опазим ли горите си, родината ни няма бъдеще”, предричал лесничеят Васил Попов, убит в Чепино през 1912 г.
  • През 1932 г. общинарите в Батак гласували скандално решение – дали помощ от 25 000 лева на местен жител и го обявили за спасител, тъй като убил горския и ги отървал от “мъчителя”.
  • Искали да издигнат пред Народното събрание паметник на лесничеите, страдалци на българската гора

 

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. С няколко статии в Plovdiv-press.bg ще припомним на читателите как са протичали изборите през годините у нас


Пловдив не помни спокойни избори – винаги е имало напрежение и скандали. Поредната дивотия била през 1919 г. по времето на т. нар. тричленки, които правели избори, анулирали ги и управлявали до нови избори, после пак правили тричленки или нещо като служебно управление. Настъпил хаос в който всеки кандидат обещавал каквото му хрумне, но дървата за огрев били върхът на пропагандата.

Тогава кандидатите за управници на Пловдив обещали да стоплят оголелите и измръзнали жители на града, като им осигурят безплатни дърва. Решението било “гениално” – пари нямало, но по улиците на града било пълно с дървета. Фактът, че тези дървета са посадени и поддържани с много усилия и средства нямал значение. Някои се опитали да обяснят, че след такава поголовна сеч градът ще заприлича на пустиня, но опиянената тълпа не искала и да чуе. Излизаш на улицата и режеш, за да се стоплиш.

Не правим аналогия, но и в тази предизборна кампания дървата за огрев са дефицит.

Бичкиджийница, 1935 г. Държавен архив – Пловдив
Бичкиджийница, 1935 г. Държавен архив – Пловдив

В селата нямало дървета по улиците, но около тях имало държавни, общински и частни гори. Дори в частните гори не можело да се кара наред, а се изсичали само дърветата, маркирани от лесничея. Горските стражари трябвало зорко да пазят горите. Този установен ред не се харесвал нито на търговците, които продавали дървен материал, нито на собствениците, които притежават гори, нито на селяните, които трудно връзвали двата края. Имало само една възможност – да се намери сговорчив лесничей.

Именно тази възможност влязла в арсенала на предизборните обещания. На такова примамливо обещание нямало кой да устои – всички знаели, че от гората могат да се изкарат много пари. С тях сиромасите щели да си покрият борчовете, че и да изкарат нещо я за вол, я за крава.

В самото начало на ХХ в. обещанието осигурило изборната победа в едно от близките до Пловдив села. Още след изборите партийните шефове на кандидата за кмет уредили назначаването на удобен лесничей. После се почнала една, която не е за описване. Известно е само, че десетина години по-късно хората трябвало да крадат дърва от горите на съседите, тъй като на километри от селото им не можела да се намери дори една пръчка.

Бачково – изваждането на дървен материал, спуснат от сечищата от река Чая преди 120 години. Държавен архив – Пловдив
Бачково – изваждането на дървен материал, спуснат от сечищата от река Чая преди 120 години. Държавен архив – Пловдив

Много такива примери могат да се намерят в списание “Бранище”, излизало в самото начало на ХХ в. Издавал го на свои разноски лесничеят Васил Попов. От страниците на това списание скромният служител критикувал всички, позволил си дори да нападне самия цар Фердинанд, който въобще не плащал дърветата, които му изпращали от държавните гори. Да си плати, иначе няма право да чете морал на народа! – отсякъл лесничеят. Мнозина смятали Васил Попов за луд. Повечето от колегите му отстъпвали на натиска, договаряли се с кметове и партийни величия. Попов имал само една цел – да пази гората. Обяснявал, че засушливата планинска земя е обречена на гибел, ако изчезнат дърветата. А това щяло да бъде катастрофа за малка и бедна България. Не опази ли горите си, родината ни няма бъдеще, предричал лесничеят.

Лесничеят Васил Попов   и биографичната книга за него
Лесничеят Васил Попов и биографичната книга за него

Имала нужда страната ни от такива ентусиасти, ала в нея нямало място за тях. За шест години Васил Попов бил преместван 15  пъти, а на 3 пъти бил уволняван. Последното му назначение е от януари 1912 г. Преместили го в Чепино. И тук шуробаджанащината вещаела гибел на гората. Предприемачите вземали само дебелата част на дърветата, а останалото захвърляли да гние и сее зарази. Очертавала се тежка битка за новия лесничей. Враговете му обаче го изпреварили. На 16 февруари 1912 г. Васил Попов вечерял с началника на митницата в хотел “Македония”. По едно време се чул изстрел. Изправил се Попов, за да попита какво става, после рухнал мъртъв на земята. Убиецът така и не се намерил, въпреки че мнозина знаели накъде водят следите. Помнело се в Чепино как в същия хотел през 1903 г. загинал друг ентусиаст – лесничеят Христо Разсуканов. И той току-що бил преместен. Едва 10 дена, след като заел службата си, бил намерен мъртъв в хотелската стая. Кой знае защо следователят обявил случая за самоубийство.

В началото на ХХ век строителният материал значително поскъпнал, което – пише в. „Българско царство” през 1912 г.  – „дало повод на алчни хора да се нахвърлят върху оскъдните български гори. На особен прицел са иглолистните гори в Родопите и Рила. Обществото възмутено от нахалството на шепа хора, които не се спират пред нищо. Днес анархията в родопските гори е пълна. Не спира унищожението на боровите гори. Това се вижда от пазарните пунктове за дървен материал в Тополово, Станимака (Асеновград), Пловдив, Белово, Сестримо и др. места. Горите драстично намаляват. Злото е голямо и ужасно”.

Пампорово Фотограф: Крум Савов
Пампорово Фотограф: Крум Савов

Свършили се войните от 1912 до 1918 г., но войната срещу пазителите на гората не свършила. Започнали да гърмят и бомби. Взрив погубил пазителя на гората в Калофер, граната избухнала в дома на горския стражар Никола Райчев от Павелско. Притиснати от всички страни, през 20-те години на миналия век  лесничеите се обединили. На конгреса си от 1928 г. лесничеите поставили ултиматум на правителството – нито един техен колега няма да приеме назначение в Хасковско, ако там не спрат побоищата над горските. Обявили се също против “законното” изсичане на горите в Девинско. Минало през едното ухо на министрите, излязло през другото. А кметовете в горските райони направо обявили лесничеите за врагове. През 1932 г. общинарите в Батак гласували скандално решение – дали помощ от 25 000 лева на местен жител и го обявили за спасител, тъй като убил горския и ги оттървал от “мъчителя”. Банкерите не останали по-назад като наложили глоба на лесничеите, тъй като забранявали гола сеч, а настоявали най-напред да се режат само определените дървета. С това, твърдят банкерите, се оскъпявала продукцията.

Един общественик нарекъл лесничеите страдалци на българската гора, друг ги величае като герои. Появило се дори предложение да бъде издигнат паметник на загиналите лесничеи. Да бъде издигнат не къде да е, а в центъра на София, пред парламента, за да напомня на депутатите как трябва да бранят интересите на България. Ама кой ще даде парите за паметника? Тези, които имали парите, нямали нито сметка, нито желание. Ентусиастите пък нямали възможност. Останал единият спомен в праха на архивите и бурените по забравените гробове. В други краища на Европа това е начало на роман.

У нас е различно.

Николай Хайтов – снимка от времето, когато писателят работи като лесничей

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...