- Какво се промени за тези 32 години, освен че ни управляват същите?
Д-р Йордан ХАРСЪЗОВ, специален коментатор „По изборите“ и след това за ПловдивПрес
Средният български мъж напуска родителите си на 32 годишна възраст. По този показател като мамино детенце в Европа той отстъпва само на италианците.
В световен план пък според медицински проучвания мъжете достигат пика на умствения си потенциал на 32, а жените – сексуалния такъв.
32 е общият брой фигури в играта на шахмат, както и броят на първоначалните празни полета; също и броят на белите и на черните полета на дъската.
Според езотериците числото 32 е комбинация от енергиите и вибрациите на числата 3 и 2, наричат го ангелската цифра. Цифрата 32 символизира общество, партньорства, комуникация, баланс и дуалност.
И накрая – 32 стават годините от първия 10-ти ноември в далечната 1989 година.
Всеки от тези, които са били родени на тази дата пази своите спомени как по свой начин я е посрещнал и осмислил.
Лично аз, на 18, се прибрах да забърша от килера няколко еднолитрови бутилки от швепс и да ги предам в магазина за по десет стотинки, когато майка ми ме посрещна и възкликна: „Тодор Живков е паднал!“
Това за мен, живял само с Тодор Живков, означаваше все едно Ничше да ми каже, че Бог е мъртъв.
Разбира се, очаквахме го, искахме го. Беше ни писнало, бяхме атеисти, тогава това беше нормално, а някои от нас все още са.
И се започна…
Сега най-нормалното е да продължа в духа на „какво очаквахме, а какво стана“… Най добре го беше формулирал през деветдесетте бившият руски премиер Виктор Черномирдин с думите: „Хотели как лучше, а получилось как всегда.“
Мнозина от по-възрастните ще се изкушат за пореден път да се отнесат в носталгични спомени по онова идилично време, когато мъжете бяха истински мъже, жените истински жени, а циганите работиха по текезесетата и РПК, наместо да крадат (е, пак крадваха, но по-свенливо)
Когато най вече имаше сигурност, относителен егалитеризъм, защото най-малкото и политбюровският елит не демонстрираше нагло богатството си по начина, по който го прави днес.
Сега, като той съставя огромния процент от предприемчивата бизнескласа, е повече от ясно, че за 32 години не се е променило нищо, поне по отношение на тези, които управляват тази нещастна държава.
Вижте кои са в управлението й днес, доколкото има управление в този хаос, това са или оцелели дизозаври от онова време, или техните вече твърде пораснали комунистически дечица с голям апетит. Да не споменаваме конкретни имена, те до едно се забелязват.
Така че какво е 10-и ноември?
При други народи това би означавало повод за празнуване, за национална гордост, навярно би следвало да е празник, да не се работи на този ден, но какво остава той за нас?
Визуално той ни връща към ошашавената физиономия на Живков, който чак на трибуната разбра, че другарите са го сготвили по заповед на Москва.
Приятелски преврат по нареждане на чужда сила.
Но да, на фона на случващото се в целия Източен блок и при нас се развихри демократичен ентусиазъм.
Лияна Панделиева, Васко Кръпката, Емил Кошлуков, „45 години стигат!“…
В повечето други страни от блока така и стана, но не и в България. При нас се оказа, че 45 години не стигат, започна се ново летоброене – това на Прехода, което обаче само при нас се рестартира и започна да се брои на ново и на сегашния 10-и ноември вече отброява 32 години, считано от 9.9.1944 г.
Навярно уникалното при нас е, че толкова години по-късно продължават да са на върха тези, които 32 години по-рано са ни управлявали, или поне техните поотраснали отрочета.
Вижте само имената, които вървят по новините и става ясно. Ако не са ги прибрали Бог, Вселенският разум, нормалният житейски цикъл, то тези хора продължават да въртят държавата, и при това се представят като „нови лица“!
Така че „32 години не стигат!“. Очевидно
Много тълкуватели обясняват защо на Мойсей са му трябвали 40 години, за да преведе израелския народ по пътя към Обетованата земя през територия по-малка от Хасковска област.
Заключението – трябва да се превъртят няколко поколения, за да се почувства народът свободен.
Те обаче са нямали комунистически синчета и дъщери, които да стават демократични депутати, да си правят модна линия, или пък да въртят контрабанда със Сърбия…
Ще ни стигнат ли 32 години? Имаме още 8, ако вярваме на пророка
И тук идват добрите новини. Нека за момент свалим черния филтър и погледнем на нещата по един малко по-оптимистичен начин.
Колкото и ужасно да изглежда всичко, все пак България в момента е член на ЕС и НАТО и даже не е толкова бедна в световен план. Според последните класации по стандарт се води на 37-мо място от близо 200 държави. Е, не говорим за свободата на медиите…
Тоест дори и в момента поне на хартия се намираме сред успелите държави, не че имаме подобно усещане.
Но колкото и безнадеждно да изглежда положението в момента, след осем години активното в онова време поколение ще е много по-различно от това преди 32, респективно ако смятаме и предишните 45.
То няма да е чело Маркс, нито „Винету“, много от тях може и една книга да не са прочели, поне не в тясната им специализация. Но ще бъдат в пъти по-освободени от гледна точка на комплекси, непотизъм, навярно ще се отнасят и към корупцията по начина, по който го правят в успелите държави. Най-малкото, защото ще са откърмени с Мрежата, ще са пътували и не са ги водили на екскурзия в комплекса на Шестте ястребинчета.
И тогава, освободили се по напълно естествен начин от тези, които са ни държали като заложници толкова десетилетия, постепенно ще започнат да правят нещо, което би могло да бъде наречено „нормална държава“, защото няма да имат нашия Стокхолмски синдром.
А тези от нас, които все още населяват този свят, ще могат накрая да кажат: „Ееех, дяди, доживях да видя Комунизма!“
Зареждане ...
