Quantcast
Новини Пловдив » България » Преговорите за образованието: Училищата да се финансират по нова формула, мандатност на директорите
България Важно Образование

Преговорите за образованието: Училищата да се финансират по нова формула, мандатност на директорите

Финансиране на училищата според качеството от 2024 г. иска да въведе служебният министър на образованието акад. Николай Денков, който се очаква да бъде номинацията на „Продължаваме промяната“ за участие в редовното правителство. Дотогава трябва да започне да функционира „оценка на добавената стойност“ на всяко конкретно училище според методология, предложена от Световната банка.

„Това ще премахне терминът „елитно“ училище в сегашното му разбиране“, каза Денков по време на коалиционните преговори с БСП, ИТН и „Демократична България“ в сектор „Образование“.

Неговата идея е чрез математически формули всяко училище да се оценява за това колко е допринесло за образователните резултати на своите ученици. Така, ако едно училище работи в отдалечен район и има по-проблемни ученици, то няма да бъде ощетено, а ще бъде оценявано според напредъка на възпитаниците му в по-трудната среда.

За целта ще има национално стандартизирано външно оценяване преди всеки училищен етап и ще се следи какви са резултатите на всяко училище спрямо средното ниво на децата преди и след постъпването в съответния образователен етап (1 клас, 4 клас, 7 клас и т. н.).
Според Николай Денков е реалистично училищата да получават финансиране спрямо новата оценка от 2024 г., пише mediapool.bg.

„Към средната учителска заплата трябва да добавим и това как да оценим качеството в образованието, или това е оценка на добавената стойност в конкретното училище“, каза министърът на образованието.Той обясни, че за да се реализира тази система трябва да имаме национално оценяване при стандартизирани условия.

Той заяви, че ще се отчитат основни фактори – какъв е типът на населеното място, какво е образованието и какъв е социалният статус на родителите, каква е подготовката и квалификацията на учителите. „След това ще се направи математическо моделиране, което показва какво очакваме средно за страната – като среден резултат на националното външно оценяване, след това ще се постави всяко училище – къде се намира спрямо средния резултат. Предимството на тази система е, че тя премахва термина „елитно училище“, като започва да оценява учениците, които са влезли в него, колко са успели да напреднат спрямо техните връстници“, обясни Денков. По думите му до лятото на 2022 г. може да имаме тези две системи и да ги обясним на директорите и на обществото. Ако всичко върви добре, през 2024 г. е добре това да е съществен елемент от финансирането – и като качество, и като отчитане на особеностите на училищата, заяви Денков.

Намаляване на учебниците

„Има такъв народ“ предложи учебниците да бъдат намалени до два по предмет във всеки клас, докато БСП поиска един учебник по предмет. Левицата обяви, че е готова на гъвкавост и ще приеме и два учебника, но при условие че се преустанови сегашното превръщане на печатането на учебници в печалбарство. „Трябва да се промени системата за оценка на учебниците, което сега се прави формално“, посочиха от левицата.

Николай Денков се застъпи за промяна на академичния стил в учебниците с нови умения като критично мислене, работа в екип и т. н.

Според Юлия Чортленева от „Има такъв народ“ голям проблем са учебните програми и особено с тези по история. Според нея те трябва да са свързани с възрастовите особености на учениците.

БСП също се съгласи с идеята за пълен преглед и ревизия на учебните програми, но с условието в образованието да не се допуска „джендър идеология“.

Според ИТН трябва да се направи обстоен анализ и след него националното външно оценяване в четвърти клас да бъде премахнато и да се замени с изпит по български език. Акад. Денков обаче изрази категорично несъгласие с предложението, защото това би провалило идеята за финансиране на училищата според качеството.

Според ДБ финансирането на образованието трябва да е обвързано с БВП и 4% да отиват за средното образование, 1% – за висшето образование, и 1% – за науката. Коалицията принципно подкрепя идеята за финансиране според качеството.

От ИТН също се обявиха за „нова и интегрирана формула за финансиране на училищата“, тъй като делегираните бюджети според партията са довели до училища мастодонти в големите градове и до закриване на училища в малките населени места. Според Пламен Николов училищата могат да получават 10% към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалификация и ученици, които участват в олимпиади. От ИТН предлагат още училищата да получават средствата си директно от бюджета, а не от общините.

Връщане на учениците в клас

„Демократична България“ постави въпроса за „незабавно“ връщане на учениците в клас. „Много спешно трябва да се набележат няколко мерки за връщането на учениците в присъствената форма на обучение в клас“, заяви Ивайло Старибратов от „Демократична България“.
Според Старибратов трябва да има индивидуална програма за всеки ученик, свързана с това как да се преодолеят дефицитите, натрупани през годините на пандемията.

Отпадането на ученици от училище у нас продължава да е с най-висок процент в ЕС и трябва да има политики за решаването на този проблем, заяви Ивайло Старибратов. Той обясни, че от „Демократична България“ искат да се намали и административната тежест към учителите. Има я дигитализацията в образованието, но тя не е синхронизирана напълно, каза Старибратов.

Мандатност на училищните директори

ИТН постави на масата старата идея за въвеждане на мандатност за училищните директори. „Предлагаме да има два мандата на директорите, с период от пет години, но не ограничаваме този директор, който е качествен, да може да отиде и стане директор на друго училище“, обясни Юлия Чортленева. Тя каза, че директорите трябва да се явяват на публични конкурси, а договорът с тях да се подписва не от началниците на регионалните управления на образованието, а от министъра на образованието.

Николай Денков подкрепи идеята за мандатност, но с условието директорът да не бъде сменян, ако се справя добре.

Левицата иска също ангажимент за непрекъснато увеличение на учителските заплати, които трябва да бъдат над средните за страната. Идеята срещна единодушие.

От ИТН предлагаме да има нова и интегрирана формула за финансиране на училищата, тъй като делегираните бюджети доведоха до училища мастодонти в големите градове и до закриване на училища в малките населени места, каза Пламен Николов от ИТН. Според него училищата могат да получават 10 процента към бюджетите си, ако имат учители, които искат да повишат своята квалифиция и ученици, които участват в олимпиади. От ИТП предлагат училищата да получават средстава си директно от бюджета, а не от общините.

Отпадане на таксите в университетите?

Радикална идея на левицата е да се върви към пълно премахване на таксите за висше образование и то да стане напълно безплатно за студентите. Според Николай Денков обаче таксите трябва да останат, защото студентите и техните родители трябва да имат ангажимент към висшето образование и да имат мотив да бъдат взискателни. БСП предложи също приемане на нов закон за развитие на академичния състав.

Пламен Николов от ИТН каза, че трябва да се създадат международни магистърски програми, за да се повиши академичният обмен не само на преподавателите от университетите, но и на учените от БАН.

От ДБ заявиха, че трябва да се модернизират процедурите за получаване на академичните степени. Трябва да има много ясно държавна политика за пълноценна интеграция на българското висше образование и на българската наука в световни и европейски инициативи, посочиха от „Демократична България“.

От БСП предлагат утвъждаване на учителската професия като регулирана професия и да има платен отпуск за квалификация и за стимули за квалификации. „Трябва да има нова система за контрол на качеството, както и нова система за назначаване на училищните директори и на началниците на регионалните управления на образованието. Трябва да се създаде и национален институт на образованието и да се отделят минимум 5 процента от бюджета за образование. Необходим е и нов модел на финансиране на училищата, каза Ирена Анастасова.

Тя заяви, че трябва да има нов Закон за развитие на академичния състав в България и да се усъвършенства рейтинговата система на висшите училища. Трябва да се създаде национална карта, с която да се планират кадрите от професионалното и висшето образование по региони, каза Анастасова.

По думите ѝ необходими са целеви средства за ремонт на студентските общежития и за строеж на нови общежития за студентите. От БСП се обявиха за стартова заплата за млад учен не по-малко от две минимални заплати, както и за ежегодно увеличение на учителските заплати. От партията настояват да се повишат заплатите на учените в БАН и на преподавателите във висшите училища. Стипендията на докторантите беше увеличена от 500 на 550 лева, но тя трябва бързо да бъде увеличена поне на 900 лева, заявиха от партията.

Според БСП трябва да се подобри системата за достъп на чуждестранни студенти, които са от страни извън ЕС, в българските университети.

Ицо Хазарта: Ако заглушим гласа на добрите учители, след 20 години няма да ни има

„Аз съм тук, защото вярвам, че българското образование, е единственият начин за постигане на истинска промяна. Всеки друг разгвоор за правосъдие, енергетика, ще изгуби смисъл, ако не разберем, че образованието трябва да е приоритет“. Това заяви Христо Петров, известен като Ицо Хазарта от „Продължаваме промяната“ по време на панела за образование.

Той говори от позицията на родител на три деца и по негови наблюдения проблемът с грамотността е много сериозно. Петров даде пример с това, че колкото повече пада нивото на грамотност, толкова повече се увеличават изискванията към децата. „Ако това е един спортист, който вдига тежести, той отслабва, неговите мускули отслабват и лечението, което ние му предписване е да увеличаваме тежестта, която той вдига“, каза още Петров.

Една от точките, около които се обединиха партиите, е че трябва да има ревизия на учебните програми.

Петров даде пример с програмата по литература за осми клас. „Там се започва с античността, старогръцки етнос, Черноризец Храбър, засилваме се към средновековието и стигаме до символистите Декамерон. И от тотва цялото препускане на един ученик в края на тази учебна година му е останало умението да решава кръстословица“.

Христо Петров даде пример с колежи в Америка, където на преподавателите е разрешено да преподадат само един роман за цялата година. Защото ако за цяла година, вие преподавате един роман на Достоевски, освен този рома, вие ще може да преподадете какво е радост, страдание, чест, какво е война, християнство. На края на тази година децата ще знаят наистина, а не наизуст отговорите на тези въпроси“, каза още бъдещият депутат от „Продължаваме промяната“.

„Родител съм, вероятно за много хора изглежда странно, че съм тук и говоря по темата за образованието. Но щом дори такъв като мен се е сетил, че това е най-важното, значи положението е сериозно. Нека не заглушавме гласът на родителите и на добрите учителите. Заглушихме гласа на добрите лекари, но ако заглушим гласа на добрите учители, след 20 години няма да ни има“, завърши още Петров.

/ПловдивПрес

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

ПИМК БИЛД

Категории

Времето

Ще променят ли политическата ситуация поредните предсрочни парламентарни избори?

  • Не, в парламента ще влязат същите политически сили и ситуацията ще е орел, рак и щука 38%
  • Да, 47-ият парламент ще успее да излъчи стабилно мнозинство и редовно правителство 26%
  • В парламента ще влязат още малки формации и положението ще стане още по-лошо 19%
  • Не ме интересува, писна ми от избори! 17%

Начална дата: 01.09.2021 @ 17:40 | Крайна дата: 01.10.2021 @ 17:40

Зареждане ... Зареждане ...