Мария МОРУНОВА
Високи нива на тревожност, задух, безсъние, паник атаки и психози. Или пост ковид синдром. След една година в броене на заразени с COVID-19, а и починали, през 2021-а все повече се заговори за последствията от заразата – т. нар. пост ковид синдром.
Имаше идея, още миналата година, бившата Първа градска да стане специализирана за лечение на вируса болница, дори да е първата у нас. За тази екзотика настояваха и кметът Здравко Димитров, и областният управител тогава Дани Каназирева, макар да бяха наясно колко стара е базата и оборудването на МБАЛ „Свети Мина“. Е, отстъпиха, но забравиха за амбициозния шеф на лечебното заведение. Управителят проф. Петър Петров също беше наясно с непригодните условия в здравното заведение, което ръководи, а медиците също даваха отпор на идеята, но той се съгласи. Е, МБАЛ „Свети Мина“ не влезе под прожекторите като първата ковид болница у нас. Но се роди друга идея – да се създаде там първият национален пост ковид център. Официално заработи през лятото. Не само в регионален, но и в национален план откриването му беше отразено.
Какво се оказа обаче? Пионер в диагнозата и лечението на пост ковид синдрома е бившият Спортен диспансер. Там още в началото на 2021 г. стартира програма за рехабилитация, която на практика е предлаганото и от първия национален пост ковид център. Пациентите се консултират със специалисти, правят се изследвания, прегледи, назначава се лечение или по-точно рехабилитация. Може да са нужни усилията на пулмолог, на кардиолог, на рехабилитатор, та дори и на психотерапевт.
Информацията за пост ковид синдрома, а и за всяко друго заболяване или синдром, трябва да е точна, трябва да е навременна. Хубаво е, че независимо дали е първи или не има пост ковид център, който предлага помощ на хората, а те са благодарни. Лошото е, че подхваната тенденция от миналата година от Каназирева да се прави пиар покрай ковид, продължи от проф. Петров. Има ли значение дали е първи или пореден един център за лечение и рехабилитация? Не! От значение е да помага.
Поне новият областен управител се оказа обран в изказа, макар да има други недостатъци. Не изказваше мнения за заразените, не съобщаваше той данните със заразени и починали, които се оповестяват от РЗИ. Някой може да възрази, че е вървял по отъпкана пътека. Но не е това, защото през 2020 г. пътеката я отъпкаха здравните експерти – РЗИ, болници, Спешна помощ, джипита. Те изградиха добрата комуникация помежду си, не друг.
Все пак има и добри примери в Пловдив. Изградената и внедрена миналата година система, която да информира Спешна помощ и медиците от първа линия къде и колко свободни легла за лечение на ковид има, продължава да работи. Системата заработи в началото на ноември 2020 г. Тогава шефът на Центъра на спешна медицинска помощ д-р Иван Стойнов заяви, че новата организация за координация между лечебните заведения ще спести разкарването от болница в болница на линейките. И е факт. Втора година в Пловдив няма чакащи пациенти, няма починали, защото са били препращани към други болници, каквито случаи имаше през годината и в София, и в Пазарджишко, а и не само.
Втора година и частните болници в Пловдив са рамо до рамо с колегите от държавните и общински лечебни заведения. Без възражение разкриват ковид зони и приемат пациенти. И всички са в очакване да разберат/разберем колко още ще продължи ковид епидемията.
Още
Д-р Димитрина Стоянова: За бремето на пост COVID синдрома има лек
Д-р Стоянова: Пост COVID синдромът протича за около 8 месеца, има лечение
Зареждане ...
