Майк Тайсън се връща на ринга. На 54 години! Тренирал усилено. Кросове, фитнес, спаринги със сериозни партньори. И диета. Върнал бил релефа на тялото си от най-славните си години.
В мрежата има група любители на професионалния бокс и бойните спортове. Там надделява мнението, че става дума за хитър мениджърски замисъл, от резултата на който организаторите ще спечелят много пари. Златната кокошка, която ще снесе златното яйце, е името на Тайсън. И за него и противника му ще се задели нещичко. Как ще им се отрази мача в напредналите им години си е техен проблем.
Кубрат Пулев се върна триумфално от САЩ, където нокаутира още в първия рунд ветеран от елита на смесените бойни изкуства. Сред феновете преобладава мнението, че победеният старец се е подложил на побоя заради паричките.
Победителят му Кобрата, не кой знае колко по-млад от победения, реши, че това е начало на негов закъснял възход и отново публично земечта за световната титла.
Според групата дърдорковци по темата наш боксов специалист и едновременно с това известен интелектуалец бил казал, че Джошуа няма да даде реванш на нашия претендент за каквито и да е пари. Защото угрозата да то съдят за гавра с труп след мача било огромна. Не вярвам да го е казал, грозно е.
Препрочитам един разказ на Хемингуей със заглавие „Непобеденият“ Изпаднал в безпаричие и напреднал във ветеранството си тореадор, въпреки подигравателното отношение към него на нагъл мениджър на кориди, излиза след престой в болница на арената срещу нарочно подбран му най-свиреп бик. За да бъде пробождан от него и което е още по-унизително, замерян с възглавници, акт с който публиката изразява презрението си към неуспешния бикоборец.
Мануел Гарсия, така се казва героят от разказа, не се бои толкова от презрението дори от смъртта, колкото от неизбежността да му бъде отрязана колетата /плитката/, която отличава тореадорите и те с гордост са носили и носят там, където коридата не е още забранена.
Мислил съм си и си мисля, само присмех ли заслужаваме ние ветераните от всички области заради старанията си да пазим някаква своя проскубана колета? И да бъдем още малко, каквито сме били? Какво ни мотивира?
Оня ден млад депутат от новата управляваща коалиция излезе на трибуната на НС за своя дебют и запецна. Последваха смях и хихикания в залата. Срещу неудачника не захвърчаха възглавници, защото ги няма, депутатските задници са обгрижени от по-модерен дизайн.
Единствен парламентарният ветеран Рамадан Аталай излезе на трибуната и даде почти бащински кураж на спъналия се още на старта си законотворец.
Г-н Аталай поощри свой политически опонент от човечност. Забелязахте ли това? Можете ли да си представите да направят нещо такова младият политически бикоборец Тома Биков или морално остарялата в политиката Корнелия Нинова?
Не е само мое мнение, че в политиката напредват личности, които в ценностната си система поставят победета над човечността. Не е изключено и това от окуражения млад неудачник да излезе мерзавец, каквито са минали много през парламентарната зала. Но и това не помрачава жеста на г-н Аталай.
За тези, които обичат да хвърлят възглавници по всяко мнение, различно от тяхното, не съм фен на ДПС. Не бих си избрал и политик за единствено другарче на самотен остров. Фен съм на човечността. И кой знае защо я свързвам с някаква макар и въображаема голяма фенска група от ветерани. От всички области. А ако мислите, че не е така, ние сме свикнали на присмехи.
Зареждане ...
