Трябва да признаем, че за едно нещо сме задължени на Кирчо: той е като джубокс за създаване на ведро настроение – дори няма нужда да пускаш монета, зарежда се автоматично.
В повечето случаи смешките му не са особено смислени, да не говорим, че не са подходящи за един премиер. Въпреки това, Кирчо ни покорява с желанието си да се поотпусне някак хватката на тягостния ни живот – както и със смелостта си да рискува да изглежда нелепо, но пък да ни осигури мъничко радост.
Може да не бъде запомнен като премиер, но като доставчик на забава със сигурност ще има запазено място в най-прясната ни Летопис.
И, ето го в новогодишната нощ, пак е на поста си: нагласил се е да изиграе партия шах с един десетгодишен малчуган – след малко Радев ще прочете новогодишното си слово, но Кирчо вече ще го е изпреварил с шахматната си бурлеска.
Толкова е нагласена, че дори най-кьопавите соц агитатори биха се притеснили да организират нещо подобно.
Интерпретация на коментар на Кеворк Кеворкян в plovdiv-online.com
Зареждане ...
