Струва ми се, че тази година от коронавирусната пандемия основният световен проблем, основната заплаха, отново рязко се променя. Заплахата, която Русия представлява за мира в Източна Европа, и в целия свят, изведнъж зае централно място. Путин изглежда най-добре разбира езика на силата, не на диполомацията. Затова и НАТО – като отбранителен съюз – трябва да демонстрира единство и сила. Руското външно министерство поименно назова България като страна, която силите на Алианса трябвало да напуснат. Все едно великите сили ( Русия вече не в велика сила в икономическо отношение, но е втора световна сила във военно) трябва да се споразумяват и вземат решения за нас без наше участие. Това време е отминало. Щастлив съм , че президентът Радев (който се смяташе за руски човек) заяви ясна и категорична позиция, както и Кирил Петков. И управляващите, и опозицията – ДПС и ГЕРБ – са единни по този въпрос. ( Само Копиейкин си е против НАТО.)
Трябва да бъдем единни, когато имаме външна заплаха. Колкото и да се карат политиците ни по други въпроси, за националната сигурност трябва да са единни. Виждаме какво става на границите на Украйна. А всичко започна с окупацията на Крим. Европа и НАТО трябва да бъдат твърди и единни. Категорично да се спрат всякакви по-нататъшни опити на Путин с военна сила да се опитва да възстанява Съветския съюз. И Москва отново да има „сфера на влияние“, т.е. да контролира държавите в Източна Европа, както беше по времне на Студената война. Той няма да има проблем да направи това и ще го направи, ако не сме в НАТО.