Новини от Пловдив » Пловдив » Не забравяй, Пловдив! Заради доноси уволнили архитект Йосиф Шнитер
Култура Не забравяй Пловдив Пловдив 2019

Не забравяй, Пловдив! Заради доноси уволнили архитект Йосиф Шнитер

Повече от 140 години проектираната от архитект Йосиф Шнитер сграда на Девическата гимназия стои непоклатима на Джамбаз тепе
Повече от 140 години проектираната от архитект Йосиф Шнитер сграда на Девическата гимназия стои непоклатима на Джамбаз тепе
  • Един и същи човек писал доноси преди и след 9 септември
  • Константин Иречек сам написал донос срещу себе си
  • Доносът действа като безотказно оръжие
  • През 1893 година българската завист прекосила океана, за да стигне световното изложение в Чикаго

Владимир БАЛЧЕВ продължава в Plovdiv-press.bg своята авторска рубрика „Не забравяй, Пловдив!“, в която разказва важни и интересни моменти от историята на града ни, както и истории за бележити пловдивчани и гости на Пловдив. Всички статиии са плод на изследователската дейност и задълбочените проучвания на Владо Балчев през годините в архивите и в множество чужди библиотеки. Владо Балчев изрови актуална история по вечната тема за доносите и завистта. Излиза, че съвсем не са патент на соца. Или както казва Мъдрецът от Байлово: Ако в България се роди гений…


На 11 януари 1884 година Константин Иречек станал директор на Народна­та библиотека и музей в София. По това време музеят се помещавал в стара джамия. Навсякъде влага, плесен и мрак. При тези мизерни и по-точно при тези опасни условия трябвало да се съхраняват за поколенията съкровищата на българската култура. Първата работа на новия директор била да се осигури ремонта на сградата.

Тръгнал чехът да търси помощ по кабинетите на министри, държавници и политици. Навсякъде обещавали, че ще помогнат за поправка на старата постройка. Ха днес, ха утре, ха следващата година. Минавало времето без да се прави нищо. Не издържал Иречек и обявил ул­тиматум – или нова сграда за библиотеката, или директорът ще напусне завинаги България.

След ултиматума последвали нови обещания. И пак никаква промяна.

Консатнин Иречек
Консатнин Иречек

Тогава Иречек решил да организира свалянето си – сам написал донос за “мошеника Иречек“, който от нищо не отбира и въобще не е профе­сор. Тоест изцяло в стила на бъл­гарското самоизяждане

Русенс­кият вестник “Селянин“ веднага “глътнал“ апетитната клюка. Намерили се и други умници, ко­ито веднага потвърдили, че Кон­стантин Иречек е прост и необ­разован човек…

Ако се заровим из старите документи, ще разберем защо тактиката на Иречек завършила успешно. Ще срещнем завист, омраза, дребнави заяждания, междупартийна злоба. Яко смърди, а няма как да се проветрява. Доноси, клевети, „добронамерени” бележки, рапорти, подшушване в ухото на началството… Без значение дали са анонимни или прилежно подписани.

Административна сграда на световното изложение в Чикаго през 1893 г.

През 1893 г. нашенската завист прекосила и океана. Поводът бил българският павилион на световното изложение в Чикаго. Правителството решило да назначи пловдивчанина Вълко Шопов за управител на нашия павилион. Изведнъж се намерил „бдителен” гражданин, който обяснил, че Вълко Шопов е куц, пълен трезвеник и не знам какъв си още. Оплюването завършва с категоричния призив:

„Прочее, ако не се поправи грешката и се избере достоен представител, ний има много да изгубим от ав­торитета си… Ще бъдем представени, че всички българи са като г-н Шопова – сакати, лицемери, протес­танти, подлизурки и про­чее.“

В края на XIX и началото на XX век тръгнали доноси срещу архитект Йосиф Шнитер. Оплюли го, защото бил неподкупен и държал стриктно да се спазват строителните норми, а това ограничавало печалбите на строителните предпри­емачи, Тръгнали доноси срещу специа­листа. Опитали се да го изкарат корумпиран, но нямало кой да им по­вярва. Обвинили го в непрофесионализъм, но пак нищо не станало.

Накрая строителните предприемачи все пак успели да уволнят градския ар­хитект. Днес можем да обявим крайния резул­тат – сградите на Йо­сиф Шнитер повече от век стоят непоклатими в града. Доносите на враговете му събират праха из архивите

От време оно, та чак и днес, доно­сът действа като бе­зотказно оръжие. Осо­бено когато се използва в подходящия момент. А такъв момент е разкриването на голяма далавера, прочистването на административния апарат и партийни кампании . Тогава отведнъж се надигали „доблестни българи“, готови да по­кажат на властта „скри­тия враг“. В началото на доноса авторът обяснявал колко много обича милото си отечество и как иска да отдаде всички си сили за прогреса на Бълга­рия. Само че има „чер­ни души“, които пречат на този прогрес.

Димитър Цончев с екипа пътува към мястото на археологическите разкопки, 1957 г. Държавен архив – Пловдив

През 1946 г. с доноси бил увол­нен и видният българс­ки археолог Димитър Цончев, директор на Пловдивската народна библиотека и музей в Пловдив. Обвинили го първо, че заделя по-голямата част от средствата за археологически разкоп­ки. Значи, вместо да ро­ви в земята, археологът трябвало да стегне по­ходен музей и с него да тръгне на обиколки из областта, за да възпита­ва хората.

След това самият музей бил изграден неправилно – в него се показвало как живеят богатите хора в древ­ността, а за живота на бедните нямало нищо

Излиза, че вместо злат­ни и сребърни съдове, трябва да се показват остатъците от прими­тивни колиби. От друга страна, Димитър Цон­чев пишел в разни френски и австрийски научни списания и пре­небрегвал родния про­летарски печат. Стати­ите му били неразбира­еми за широките народ­ни маси, защото били написани в „буржоазен стил“, достъпен само за специалисти.

През 1943 г. в полицията пристигнал анонимен донос. Учител в Пещерска околия след трета чаша в кръчмата отсякъл, че Хитлер е луд и педераст. Две години по-късно в народната милиция пристигнал нов донос. Като сравнили анонимките, милиционерите разбрали, че са писани от една и съща ръка, сиреч един и същи човек клепа и преди, и след 9 септември. На това му викат призвание…

Пловдив, панорамна снимка от въздуха.

ПИМК БИЛД

Коментари

Коментари

PIMK BUILD
БРАДЪРС СЕКЮРИТИ ГРУП
38-Истории-за-началото-на-планинарството-в-България

Архив по дни

Архив по седмици

Архив по месеци

Архив по години

Категории

Времето

Дондукова или Вазова да се казва градската градина зад Природонаучния музей, обновена с близо 5 млн. лева?

  • Вазова градина е най-правилното наименование. Иван Вазов е живял на съседната улица, тук е написал едни от най-забележителните си произведения. Хората са се стичали под балкона, за да го приветстват 37%
  • Както я знаят пловдивчани от създаването ѝ – Дондукавата градина. Хората са я кръстили така, защото е създадена по време на привременното управление и по препоръка на княз Александър Дондуков-Корсаков 30%
  • Не ме интересува. Нека си остане както досега без официално име – Градската градина 18%
  • Референдум. Това е най-справедливото решение. 8%
  • Капитан Бураго – Освободителя на Пловдив. Неговият паметник също е в тази градина и всяка година Пловдив му отдава почит на 16 януари, когато Бураго с отряд драгуни форсира Марица и освобождава града. 7%

Начална дата: 24.04.2024 @ 19:09 | Крайна дата: 24.05.2024 @ 19:09

Зареждане ... Зареждане ...