На 14 февруари празнуваме Трифон Зарезан или Деня на лозаря – традиционен български народен празник в чест на Свети Трифон, лозата и виното. Чества се като празник на свързаните с винопроизводството и търговията с вино, освен това исторически е свързан със соколарите и градинарите. Денят е 14 февруари (по григорианския календар). Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница. Следващите два дни, наречени във фолклора „трифунци“, се почитат за предпазване от вълци.
Този ден е посветен на труда и любовта на българите към лозата, гроздето и виното. За първи път се чества официално у нас през 1962 г. в деня на Свети мъченик Трифон. Тогава с постановление на Министерския съвет е обявен за професионален празник на лозаря. С въвеждането през 1968 г. на Григорианския календар от Българската православна църква, църковният празник на Свети Трифон Зарезан започва да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря – на 14 февруари. Според традицията стопаните излизат на полето и зарязват няколко пръчки, поливат корените на лозата с вино и благославят: „Колкото капки, толкоз коли грозде“. Кулминацията на празника е избирането на „цар на лозята“ – обикновено това е някой добър стопанин, който се смята за късметлия, за да може по време на неговото „царуване“ да се роди обилен плод.
В Западна Европа на тази дата се празнува Св. Валентин – Ден на влюбените. Свети Валентин е роден в Италия и е бил християнски епископ. Живял е по времето на император Марк Аврелий Клавдий Втори. Когато императорът забранил на войниците си да се женят с идеята, че като нямат семейство, ще са по-самопожертвователни в битките, войниците християни тайно били венчавани от епископ Валентин. Заради това впоследствие той е обявен за закрилник на влюбените. Обезглавен е през 270 г. заради непреклонната си вяра в Бога, а много скоро след това е канонизиран.
На 14 февруари Българската православна църква отбелязва църковния празник Успение на Свети Кирил Славянобългарски. Константин Философ, наречен Кирил, произхождал от семейството на знатните солунски славяни – Лъв и Мария. Учил е в Магнаурската школа в Цариград. Завършил образованието си с прозвището „философ“ и бил назначен за патриаршески библиотекар и преподавател по философия. На него били възлагани различни поръчения с обществен характер. Отегчен от суетата на този свят, Константин избягал тайно в манастира на малоазийския Олимп при своя брат Методий, където създали славянската азбука и превели свещените книги на Православната църква на езика на солунските българи. Кирил починал в Рим на 14 февруари 869 г. и бил погребан в църквата „Свети Климент Римски“.